"Пътека на мъртвите" от неолита е открита в Ирландия

Ранният неолит в Западна Европа е времето, когато започва изграждането на монументални паметници. Това невинаги са мегалити, изградени от огромни каменни плочи. Неолитните структури включват също различни укрепления и стени, които разделят, например, участъци от брега или, напротив, свързват един хълм с друг.

Cursus (cursus) са неолитни структури, наподобяващи ровове или траншеи, обрамчени от два успоредни земни вала. Те се срещат в Англия (включително Стоунхендж), в южната част на Шотландия и много по-рядко в Ирландия. Тези от тях, които могат да бъдат датирани, са построени през 3400 – 3000 г. пр.н.е. Дължината на тези траншеи, известни като курсус (cursus) варира от 45 метра до почти 10 километра.

Ето как изглежда неолитният курсус в наши дни. James O'Driscoll / Antiquity, 2024

Разстоянието между успоредните земни насипи е до 91 метра. Валовете в краищата затварят траншеите. Повече от 50 от тях са открити по различно време чрез въздушна фотография, а много други най-вероятно са унищожени в резултат на земеделски и други дейности. Защо хората са изграждали тези съоръжения, все още не е ясно на учените.

В списанието Antiquity е публикувана статия на археолога Джеймс О'Дрискол от университета в Абърдийн (Великобритания), в която той говори за работата си по изучаване на праисторическия пейзаж в Източна Ирландия.

О'Дрискол е използвал лидар и е открил значителен брой неизвестни досега паметници в района на Балтинглас (графство Уиклоу, Ирландия). Неговата работа удвоила броя на известните археологически обекти в района, разкривайки между другото доста голяма крепост от бронзовата епоха на хълм с площ от 42 хектара, по-късни праисторически пръстеновидни могили и ранносредновековни крепости. След това изследователят построил подробен триизмерен модел на обектите и по-късно провел разкопки на някои от тях.

На хълмовете на Балтинглас се намират отбранителни съоръжения, построени през средната и късната бронзова епоха – 1400 – 800 г. пр.н.е. Досега в околностите не са намирани неолитни паметници и учените смятат, че хората са дошли по тези хълмове едва с началото на бронзовата епоха.

Джеймс О'Дрискол е открил най-малко пет големи курсуса в тази област. По време на разкопките се оказало, че курсусите свързват кернове (конструкция, изградена от купчина камъни, обикновено конусовидни) един с друг. Повечето от керновете били разграбени, но в някои са се съхранили човешки останки и гробове.

Изследователите успели да датират съдържанието на керновете: хората са живели в района на Балтинглас през 3700 – 3370 г. пр.н.е. Това са едни от най-старите неолитни обекти в Ирландия днес.

Авторът на работата отбелязва, че неолитът на Ирландия се различава от британския по почти пълното отсъствие на монументални структури с чисто ритуален характер. Големите каменни постройки винаги са били гробници. Няма нищо сравнимо със Стоунхендж или Дарингтън Уолс – това е традиционната гледна точка.

Но О’Дрискол в статията си предполага, че откритите от него курсуси не трябва да се разглеждат като отделни, несвързани с други паметници. Той отбелязва, че паралелните земни валове свързват не само поредица от погребални структури, но и по-големи неолитни погребения, както и хълмове, от които е удобно да се наблюдава Слънцето, отбелязвайки такива важни астрономически събития като слънцестоенето.

Ученият предложил тези паметници да се разглеждат като пътеки за мъртвите, където живите са вървели заедно с починалите по определен маршрут. Курсусът е водил пътешественика до последното му място за почивка в погребален паметник. Изгревът на слънцето точно зад тези погребални комплекси, когато се гледа отвътре на курсуса, може да е символизирал последното пътешествие на починалия от страната на живите към небето.

Курсусите на Балтинглас са уникален пример за сложните ритуални практики от ирландския неолит, заключава изследователят. Но са необходими повече разкопки, за да се разберат по-пълно тези практики.