Атанас Зафиров: Трите най-големи проблема в българската армия са некомплект, модернизация и корупция

В момента Зафиров е заместник-председател на БСП и отговаря за коалиционната политика, управлява и партийната фондация "Дума". Два мандата е председател на Съвета по отбрана на БСП. Автор е на аналитични и научни публикации и студии в областта на борбата с корупцията, външната политика, отбраната и националната сигурност.

Г-н Зафиров, ако БСП управлява министерството на отбраната, какво незабавно бихте променили в сектора?

За да работи една организационна структура добре и да постига необходимите резултати, е необходимо органът, който я ръководи и направлява да работи ефективно.

За съжаление, Министерството на отбраната (МО), макар и системно отстъпвано на коалиционни партньори, не беше подминато от срутището, наречено "модел ГЕРБ". Въпреки усилията и високия професионализъм на българските военнослужещи, политическите ръководства в пълна степен възпроизведоха този пагубен модел на управление, за да стигнем до днешните нерадостни реалности. Затова, първите промени, които трябва да се направят, са в администрацията на Министерството на отбраната. Най-важните изисквания да работи една администрация качествено са:

- провеждането на честни конкурси

- реална отчетност и

- обективен контрол.

Не че сега не се провеждат конкурси - провеждат се, но накрая винаги става така, че печели точно определен човек, в повечето случаи силно политически ангажиран. Не че сега не се прави отчет - прави се, но в много случай той не е обективен, поради предната причина. Така, когато не се формулира правилно проблемът, решенията са неефективни и в повечето случаи грешни.

Относно контрола - той съществува, но е неефективен, тъй като не е независим и обективен. Инспекторатът на МО трябва да стане основен орган за контрол, който да оценява:

- изпълнението на целите на отбранителната политика;

- способностите на въоръжените сили;

- изпълнението на стратегическите, доктриналните и нормативните документи и

- ефективността на инвестициите в отбрана.

След като всичко това бъде постигнато и администрацията заработи качествено и без политически заигравки, се надявам, че към всички проблеми ще се подхожда компетентно, за да се решават ефективно и ефикасно.

Кои са най-големите проблеми на българската армия?

На първо място това е проблемът с некомплекта, който незабавно трябва да започне да се решава професионално. Независимо, че министърът на отбраната реагира толкова емоционално преди няколко дни и отрече проблема, то той съществува. Да, в условията на криза и наличие на безработица броят на кандидатите за военна служба се увеличава, но кандидати като функция на безработицата не дават устойчиво състояние на кадровия проблем в армията. За неговото решаване е необходимо:

- повишаване заплатите на военнослужещите до нива, сходни с тези на аналогични длъжности в цивилния живот. Освен заплата, военнослужещият трябва да получава и допълнително заплащане, което е компенсация за условията на труд, заетостта му и други особености на военната служба. Коефициентът на въздействие на заплатата върху набираните кандидати е 1,46.

- изграждане на професионална система за набиране на военнослужещи и провеждането на качествен военен маркетинг. Коефициентът на въздействие на системата за набиране върху кандидатите е 0,5.

- не на последно място е задържане на военнослужещите.За целта трябва да се подобрят условията на живот, да се създаде конкурентно способен социален пакет и да се даде възможност войниците да правят кариера в армията, както и др. мерки, които въздействат върху задържането.

Има още много други неща, които трябва да се направят, но считам, че това са най-важните.

На второ място е модернизацията на въоръжените сили. Три са основните проекти за инвестиционни разходи (ПИР). Първият е за "Придобиване на нов тип боен самолет" за ВВС, вторият е "Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб" за ВМС и третият е за "Придобиване на основна бойна техниказа изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада" за СВ. Като първите два са стартирани, а на третия е прекратена процедурата. Независимо, че два от проектите са стартирани, до края на 2023 г. няма да има ново въоръжение и техника. За това модернизацията трябва да се провежда синхронно за трите вида въоръжени сили и да се реализира поетапно за всеки вид, чрез определяне на конкретни приоритети на всеки етап. Наличната бойна техника трябва да се поддържа, ремонтира, модернизира и усъвършенства до приемане на въоръжение на новата. Модернизацията трябва да е комплексен процес за придобиване на способности. Той освен закупуване на ново въоръжение и техника трябва да включва и промени в: организационната структурата, подготовката, доктрините и концепциите, командването и управлението, инфраструктурата и оперативната съвместимост. Подготовката на военнослужещите за работа с новото въоръжение и техника трябва да започва предварително, а замяната на старото въоръжение и техника да става планово и последователно, с цел запазване на необходимите способности.

На трето място това е корупцията, която се проявява най-вече при провеждането на обществените поръчки. Проблемът е, че необосновано се преразпределят бюджетни ресурси към неприоритетни доставки. Не се издават решения за класиране на участниците в законно установения срок. Сключват се рамкови споразумения и договори само с един изпълнител. Избират се едни и същи изпълнители на повече от две обществени поръчки в рамките на една година. Порочна е практикататехническите задания за обществените поръчки да се изготвят от Института по отбрана (ИПО) без той да има за това необходимите експерти,което влияе негативно върху целия процес.Всичко това трябва да бъде преодоляно, като се провежда ефективен финансов одит и контрол и прозрачност на всяка една обществена поръчка.

А секторно – какво специфично най-вече липсва на ВВС, на сухопътните войски, на флота?

За Военновъздушните сили (ВВС) най-важното е придобиването на нов боен самолет, но освен него важно е и запазване на учебната авиация, която е на път да бъде унищожена. Другото е придобиването на нови трикоординатни (3D) радари. Но най-специфичното е осигуряването на необходимия нальот на летците. Въпреки многократните обещания, планираният брой летателни часове системно не се изпълнява, а това влияе както на способностите на ВВС, така и върху сигурността на летателния състав.

За Сухопътни войски (СВ) най-важно е придобиване на нови бойни машина на пехотата. Сега СВ разполагат с бойна машина на пехотата - БТР-60 ПБ, която е постъпила на въоръжение през 60-те и танк Т-72 през 70-те години на миналия век. Специфично за тях е и попълването на некомплекта, който е от порядъка на 26% - т.е голям (съгласно последния официален "Доклад за състоянието на въоръжените сили" на МО, публикуван на 15. 04. 2020 г.).

За Военноморските сили (ВМС) е важно придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб. Специфично за ВМС е придобиването на съвременна система за командване и управление с която ще се подобрят способностите за водене на минна война и провеждането на специални операции.

Отделяме ли достатъчно средства за армията ни? Какво бихте променили във финансирането ѝ и откъде бихте взели необходимите средства?

Първо бих искал да отбележа, че проблемът с финансирането на армията започна през 2010 г., когато тогавашният министър на отбраната Николай Младенов в първото правителство на Бойко Борисов върна 400 милиона от бюджета на МО. Оттогава армията е недофинансирана и започна да губи способности. Приетият национален план за достигането на2% от БВП за разходите за отбрана до 2024 г. считам за реалистичен и изпълним. Това е ангажимент, който страната ни е приела на срещата на върха на НАТО в Уелс (2014г.) Тези средства за достатъчни, стига те да бъдат изразходвани правилно. Инвестиционните проекти за модернизацията на армията, обаче трябва да се финансират от централния бюджет, за да не бъдат в ущърб на оперативната и бойна подготовка на военните формирования.

Трябва ли и какво бихте искали да промени България по отношение на членството ѝ в НАТО?

Първо бих искал да отбележа, че членството ни в НАТО е в центъра на отбранителната политика на страната. Това означава, че България трябва да продължи да е активен и предвидим член на съюза и допринася за успешната му дейност чрез активно участие в редица инициативи и програми. Приносът ни към НАТО трябва да включва: активна работа за укрепване на политическия диалог, консултации и координация в рамките на съюза, принос към операциите и мисиите на НАТО, развитие на договорените способности, както и подкрепа на политиката на НАТО на отворени врати.

Да, има някои неща, които трябва да се променят и доразвият. Вече близо 17 години сме член на НАТО, но все още наши офицери не заемат важни и отговорни позиции в неговите структури. Освен това не сме се възползвали от нито една негова програма, свързана с въоръжение и техниката. Дори при закупуването на самолетите F-16 плащаме по-висока цена от страна, която не членува в Алианса.

Колкото до промени - едва ли е по силите на България да променя каквото и да било по отношение на нейното членство в Съюза. Ние се присъединихме доста късно и по свое желание, за да бъдем недоволни. Онова, което можем и зависи от нас е да променим нашия принос в колективната отбрана. След толкова години членство ние все още не можем да се похвалим със съществен принос към организацията. Засега се очертаваме повече като консуматор на сигурността, която произтича от това членство. И въпросът не е само в предлагането на военни формирования или военнослужещи за различни позиции в щабовете на НАТО. Въпросът е и за нашата интеграция на военнообразователната система и научноизследователската работа. Имаме разбира се отделни преподаватели или изследователи, които участват в програми по обмен или по проекти, но липсва цялостна политика за това. Оттук произтича и нашето изоставане както по отношение на въвеждане в обучението на най-новите достижения в САЩ и другите технологично напреднали страни, така и по развитие на научноизследователската работа. Безнадеждно изоставаме и в научните публикации в чужди специализирани издания, както и в регистрирането на наше военно списание в международния обмен.

В заключение – оптимист ли сте за бъдещето на Българската армия и въоръжените ни сили?

Разбира се. Независимо от разпада и сриването на цели обществени системи, Българската армия е непоклатима, тя е била, е и ще бъде гарант за свободата и независимостта на Отечеството и няма сила, която да я извади от сърцата и лиши от любовта на българските граждани.