X
 
 

Инвазивният кардиолог д-р Николай Илиев: Да търпиш болка в сърцето не е геройство, а самоубийство

14402 1
photo of Инвазивният кардиолог д-р Николай Илиев: Да търпиш болка в сърцето не е геройство, а самоубийство
Снимка: Анита Чолакова
Д-р Николай Илиев е роден през 1973 г. След дипломирането му в Медицинския университет в София специализира "Вътрешни болести", "Кардиология" и подспециалност "Инвазивна кардиология". Работил е в болница "Св. Екатерина" гр. София и се е учил при проф. Чирков, проф. Джоргова, проф. Иво Петров, доц. Димитров. Работил е и в съдова хирургия с еходоплери и ангиографии, с инвазивно лечение на периферни заболявания. Една от най-сериозните му специализации в Германия е за лечение на периферни съдове. Работил е и в Националната кардиологична болница с проф. Гочева и проф. Трендафилова.

Д-р Илиев, Вие дойдохте в Смолян като лекар спасител и за Вас вече се говори с невероятен възторг. Кой сте Вие?

Казвам се Николай Илиев. Роден съм в Смолян, завърших Математическата гимназия тук, а после Медицинския университет в София. Работил съм в най добрите клиники в България. Вие използвате много силни думи, а според мен това, което се случва, е нещо съвсем нормално и доста отдавна трябваше да се случи.

Визирате разкриването на инвазивна кардиология в Смолян?

Да. Неслучайно аз избрах точно тази специалност. Тя дава най-бързи и осезаеми резултати при правилна намеса спрямо пациента. Тя е най-акцентирана и развиваща се в целия свят, защото помага предимно на хората в зряла, трудоспособна възраст. Това са тези, които след нашата процедура, отново се връщат да работят пълноценно. В Америка, Европа, Япония - силно развитите държави, работникът се цени изключително много. На всеки, който има сърдечен проблем и е в активна възраст, се дава шанс по най-бързия начин да се върне отново на работа и да бъде полезен.

В какво състояние идват пациентите при Вас и какво се случва, докато са в ангиографската зала?

Най-общо ги разделяме на две групи. Пациенти, които имат предхождащи, до известна степен ясни оплаквания, свързани с тежест, болка , стягане в гърдите или умора при обичайни физически усилия. Тях ние наричаме пациенти със стабилни исхемични оплаквания, а другият тип са пациенти с остро настъпили оплаквания. Бих искал чрез Вас да отправя апел и да обостря вниманието на гражданите, защото над 60-70% от правилно поставената диагноза е тогава, когато самият пациент алармира навреме и адекватно за своите оплаквания. В развитите страни постоянно се правят предавания и се коментират тези остри състояния и подчертавам - без да се създава психоза. Всеки, който получи новопоявила се, остра гръдна болка, която продължава повече от 10-15 минути, по най-бързия начин трябва да потърси спешна медицинска помощ. Това ще доведе до много по голяма ефективност от процедурата и до съхраняване на сърдечния мускул и сърдечните клетки. Колкото по-навреме пациентът дойде, толкова ползата е по-голяма. Колкото пациентът повече стои в къщи, чака и се надява да му мине, е фатално за него.

На практика с Вашата намеса предотвратявате или трайна инвалидизация, или смърт?

Точно така. Ако цялата верига работи адекватно и пациентът дойде навреме, ние имаме възможност за 100%-во възстановяване. Ще ви разкажа за момичето, което извади духа от бутилката и даде началото на нашата дейност. Тя ни беше и първата пациентка преди два месеца. Младо момиче, на 29 години, което беше получило тежест в гърдите докато е на работа. Колегите й реагират адекватно и веднага я докарват в болницата. При пристигането при нас вече е с пълната картина на остър инфаркт на миокарда. Ние се организирахме много бързо и след 1 час тя беше напълно възстановена. След две седмици на контролен преглед при д-р Шехова (началник на Кардиологично отделение в МБАЛ – Смолян, б.а.) се установи, че сърдечният мускул е абсолютно без никакви поражения.

След колко време я изписахте?

На по-следващия ден. И най-значимото - беше с минимално увреждане на сърцето, което я прави абсолютно пълноценен човек, който може да забременее, да роди, да работи, да бъде майка и съпруга.

Защо в Родопите все още търпението при болка се счита за геройство?

Аз съм доволен и щастлив, че имам възможността да се докосна до почти всички части на България. Търпението и стоицизмът не е само родопска черта, а национална, но при нас наистина е повече подчертана. Свързано е и с нашата народопсихология, и с историческото ни минало. Но аз бих искал да подчертая, че търпението, когато се касае за човешкото здраве, не е геройство, а истинско самоубийство.

Най-инфарктният случай, откакто сте в Смолян?

Всеки случай е индивидуален и особен и изисква максимална концентрация, максимално отдаване. Разликата е в степента на увреждане на съдовете. Има пациенти, които стискат по 2-3 години, а през това време съдовете продължават да се увреждат и запушват. Вчера имахме такъв пациент - мъж под 60 години, който от 20 години е с диабет. Миналата нощ вече не беше издържал на болката и потърси помощ. Оказа се, че всички съдове на сърцето са напълно запушени. При тези обстоятелства бяхме принудени да го изпратим спешно за оперативно лечение. Нашата методика все пак си има ограничения и затова апелът ми е пациентите да идват навреме, за да не стигаме до критични моменти.

Имали сте и 15-годишна пациентка от Варна преди дни, при нея какво се беше случило?

Обикновено тези неща се случват вечер, по неясна причина, или рано сутрин. Обадиха се от болницата за критичен случай. Оказа се, че момиче на 15 години се е преобърнало с колело. За нещастие спирачката на кормилото, която е остра, се е забила в слабините и е прекъснала единия от главните кръвоносни съдове на крака. А другата част от кормилото е размачкала другия кръвоносен съд. Практически освен огромната кръвозагуба, кракът й бе изпаднал в състояние, наречено исхемия - пълно обезкръвяване. Докарвайки я по спешност, травматологът д-р Стаевски успява да преустанови кървенето, но кракът остава студен и трудно подвижен. След като бързо оценихме ситуацията, а бащата беше много адекватен и разумен и подкрепи спешната намеса пред възможността да я транспортират до Пловдив, което щеше да е фатално за крака. Успях да отпуша смачканата артерия и кракът възстанови мигновено жизненост.

Какво значи да се отпуши смачкана артерия?

Не съвсем в буквалния смисъл. Това е артерия, понесла сериозна травма, вследствие на която се е образувал тромб вътре в нея. От тази травма се наранява и вътрешният слой на артерията, който е много чувствителен. Но след като премахнахме тромба, кръвотокът се възстанови, а и този слой има способността много бързо да се възстановява. Още на другия ден момичето беше стабилно. На втория ден след изписването бяха минали през съдова хирургия в Пловдив. Колегите им казали, че детето може да се прибере вкъщи, защото лечението дефинитивно е приключило. В болница то беше около 30 часа.

Кое в тази работа е най-голямото изпитание за Вас, с висок адреналин, с тревога и свито сърце ли тръгвате към ангиографската зала?

Повече от 12 години се занимавам с тази дейност. Достигнал съм до състояние, в което тръгвам с абсолютна рутина. В мен няма усещане за страх и притеснение – те само пречат, макар че винаги нещата са неизвестни. Това е предизвикателството в нашата професия. Ти тръгваш с рутинен подход и когато лекарят е натрупал опит, в главата му са повечето варианти, които очаква да открие там. Ако все пак се появи нещо изненадващо, може да създаде дискомфорт, но тук се намесват опитът и знанията, които ти позволяват да се справиш. Да, ситуацията с това момиче криеше неизвестности. Знаех, че има два варианта - или да е откъсната и другата артерия, или да е смачкана с тромб, но по-вероятно беше второто. Тръгнах съвсем убеден в това, което трябва да направя. Може би това беше и причина бащата на момичето да ми се довери напълно. Ако шикалкавех, ако не бях убеден в това, което трябва да се направи, щеше да го долови. Родителят винаги има невероятна интуиция.

Вие това излъчвате - увереност и сигурност!?

Точно така се и чувствам. Това е най-важно, защото, повярвайте, нашата работа винаги е на ръба. Сърцето е най-динамичните органи, които най-бързо тръгват и най-бързо спират. А за адреналина - аз винаги тръгвам с мисълта, че съм на ръба - максимално мобилизиран, максимално съсредоточен. И за щастие, в повечето случаи нещата са с щастлив край.

Колко пациенти сте имали досега?

Бройката не е толкова важна. Важно е това, че започвам сутрин рано и поне до късния следобед съм постоянно ангажиран. Радвам се, че съумяваме да извършим предвидените планови процедури. Поне 4 пъти в седмицата имам по 1-2 спешни случая през нощта.

Какво е съотношението между планови и спешни случаи?

Може би 10 към едно. Аз искам да благодаря и на Спешната помощ, и на самите пациенти - повечето случаи не бяха закъснели много. Болшинството досега бяха преди 4-тия час, който се води критичен за сърдечния мускул.

Какво Ви привлече да се върнете в родния град?

Аз от много време имам желание да се върна при моите родители, при хората, с които съм живял. Философията на родопчани е и моя философия. Още като начинаещ лекар имах шанса да работя при проф. Чирков. Той винаги казваше, че цяла Германия е абсолютно хармонично покрита със квалифицирани специалисти. Даваше пример как в малки градчета работят изключително сериозни професори. Това ми беше останало в съзнанието. А и съвсем честно, животът в столицата е много противоречив от чисто човешка гледна точка.

Как събрахте екип за инвазивната кардиология?

Като всяко начало, имаше дискусия при сформирането му. Нашата работа е изключително екипна. Аз съм човекът, който застава най-близко до пациента, но хората около мен, ако не са абсолютно перфектни, оставам висящ в нищото. Работим с три съвсем млади момичета, с невероятна амбиция. Имаме колежка, която дойде от Пловдив с огромен опит. Непрекъснато помага и ги наставлява. В момента сме в пълен синхрон. Аз не очаквах с такава скорост да сформираме толкова качествен екип. Огромната подкрепа беше от д-р Шехова и колегите кардиолози. Работил съм в много болници, но смолянската кардиология граничи наистина със съвършенство. Искам да подчертая нещо изключително важно - съотношението пациентопоток спрямо бройката лекари, които работят тук, е фрапиращ.

В каква посока?

В минус на лекари. Работим на ръба, но не създаваме опасност за пациента, като работим постоянно с повече усилия, концентрация и ангажимент. Във всички други болници, в които съм бил, колегите кардиолози са били минимум два пъти повече. А пациентопотокът тук е изключително сериозен.

Болестите на кръвообращението са социално значими в национален и световен мащаб, но има ли специфика за региона?

В целия свят сърдечно-съдовите заболявания са на първо място, в т. ч. и по смъртност. Но ние имаме много специфична географска даденост. Районът ни е много затворен. Просто хората са затруднени при предвижването. Ние сме болницата, която поема пациентите от целия регион. Със силно пресечен терен, със сериозни трудности при придвижване на пациентите и при организиране на спешни екипи. Много съм впечатлен и от работата на Бърза помощ тук.

Техниката в Смолян позволява ли лечение на периферни съдове?

Да, позволява лечение на сърдечни и на периферни съдове. Искам да подчертая, че към периферните спадат и мозъчните заболявания. Тази техника дава такава възможност, а аз имам сериозен опит в лечението на екстракраниалните съдове - това са сънните артерии. В началото на нашата съвместна работа с проф. Петров имахме много сериозни постижения и в областта на интракраниалните съдове. Той беше един от първите лекари, започнал лечение на мозъчни аневризми. Наистина, в моята практика благодарение на възможността да работя с най-добрите специалисти, съм се докосвал до почти цялата палитра сърдечно-съдови заболявания.

Как окачествявате техниката и базата в Смолян?

Тя е на едно от най-високите технологични нива в България. Ние имаме уникалния шанс да работим с абсолютно нов ангиограф. На много места доскоро сме работили с машини втора употреба, които дават занижено качество на образа. Облъчването е много по-голямо както за пациента, така и за медицинския персонал. В предишни лаборатории към обяд вследствие облъчването, на всеки леко му се доспива. Тук се чувствам свеж, все едно не работя в рентгенова среда. Машината е фантастична. Всичко е в резултат на големите усилия, които положиха и директорът на болницата д-р Даракчиев, и председателят на здравната комисия в НС д-р Дариткова, и на д-р Шехова. Цялата общественост в града, които имат отношение към здравеопазването, са дали своя принос за това. И не мога да не спомена, че това е последният град в България, който се снабди с ангиограф.

Интервю на Анита Чолакова

Actualno.com

Етикети:

1 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Не 1 Не преди 3 месеца Профил на трол?
    Този е дебил, винаги е бил и ще бъде убиец, още нищо не знаете смолянчани
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Въпросите, които Слави трябва да зададе ...

Тази седмица политическата буря в България едва ли ще се успокоява, по-скоро ще се разразява с по-голяма сила. Със сигурност масло в ог...