Не е лесно да ходиш на работа със самолет, но помага, когато работиш за Facebook

Той е съавтор на едни от първите репортажи, заснели участието на хора в корупционни сделки. Оператор е на първия частен телевизионен сериал „Има нещо гнило в Дания“, чийто сценарист и режисьор е Недялко Йорданов, снима филм за Николай Хайтов с режисьор Мартина Чачевска. Въпреки успешната си реализация, преди 15 години Веселин Славов заминава за Лондон и започва всичко отначало. Роден е през 1969 година в град Българово, на 18 км. от Бургас. Actualno.com разговаря с Веселин Славов в първия ден на 2019 година, когато той празнува и имен ден.

Честита Нова година и честит имен ден, г-н Славов. Какво пожелавате на себе си и на всички хора за празника?

Всички да са живи и здрави, усмихнати, да гледат напред и да не гледат в канчето на другия.

Така ли правят англичаните?

Да. Имаме какво да научим от тях в тази насока.

Каква беше за Вас изминалата година?

Годината за мен беше пътуваща. Да ходиш на работа със самолет е сериозно предизвикателство. За една година имам 165 хиляди километра, или 320 часа във въздуха, което пък значи 84 полета. Всека неделя летя от Лондон и се прибирам в петък вечер. Така сбъднах една своя мечта, да пътувам. Но, разбира се, има и пренасищане. Работя за Facebook и няма как. Това е една от петте най-големи компании в света. За да избегна пътуването понякога оставам в града, в който работя. Сега бях в Мaрсилия, там беше 17 градуса, а в Лондон само два. Предпочетох да остана и през почивните дни. Градът е хубав, а и постоянно гоня самолети. Закъснението на някои полети е до четири часа.

Освен неудобството от пътуването Вие се срещате и работите с различни хора. Сигурно не всички познавате. Как се напасвате за толкова кратко време?

Работя със хора от цял свят. Хубавото е, че са специалисти, които си разбират от работата и са доста „смарт“ хора. Механизмът на работата е така направен, че всеки знае какво прави и това ни събира. Така всичко се постига. Тук искам да кажа, че от своя опит разбрах едно - има резултат, когато всеки застава с името си зад работата, която е свършил. Никой не се прави на важен. С колегите се уважаваме много и си помагаме. Има хора с големи доходи във Facebook, но когато не знаят нещо идват при мен и казват: “Вес, покажи ми това, как го правиш?“. А в България повечето заможни хора си мислят, че са „голяма работа“.

Как бихте ни обяснили Вашата работа на по-разбираем език?

Аз съм team-leader engineer зa "Фейсбук-Европа/Африка".

Понякога, за да ъпдейтнем системата, работя едновременно с хора от САЩ, Сингапур, а аз самият съм в Амстердам, например. И се разбираме и работим в синхрон. Това става, когато няма голямо потребление. Един прозорец е от 5 -6 часа и през това време трябва да приключим. Има напрежение, не е лесно. Хората са от различни националности. Има индийци, поляци, бразилци, българи, но всеки се държи вежливо, културно и работи без нерви. Има и случаи, когато накрая не светва зелена, а червена лампичка... Започваме да търсим проблема, но всеки гледа да ти помогне и да те улесни, за да може да се свърши поставената задача.

Фейсбук е една огромна фирма, в която работят хора от цял свят. Последно се запознах с колеги от Етиопия. Централният офис за Европа е в Дъблин. Той е огромен и има всичко - ресторанти, кафенета, фитнес зали... Даже има студио с барабани и китари. Ако ти се свири- свириш, има помещения за спане с удобни легла, всичко. Най-добрите готвачи приготвят огромно количество различни видове храни за всеки вкус.

Така фирмата се грижи за нас, хората които стоим зад опциите в телефона, които обновяваме системата, за да има по-бърз трансфер на данни, видео с по-добро качество и всякакви други опции, които ползвате всеки ден.

Вие сте имали смелостта да направите голям обрат в живота си, като изоставяте една успешна кариера и започвате от нулата. Разкажете ни за началото.

Около 14 години работих като data engineer в Лондон, на летищата "Хийтроу" и "Гетуик", преди да започна да работа за Facebook. А съвсем в началото бях строителен работник. Шокът беше, че от един строеж отиваш на друг, от една система в коренно различна, в друг свят. Бачках като звяр, без език, но се справих. Уволняваха англичани, а аз оставах на работа. Това стана благодарение на дъщерята на поета Ваньо Вълчев и нейния съпруг. Те ни помогнаха в началото. С бившата ми съпруга няколко месеца живяхме при тях, за което съм много благодарен. Имах намерение да остана една-две години и да се приберем. След това се роди дъщеря ни и животът се промени.

Кое е това което Ви задържа, за да не се върнете след планираните две години?

С хубавото бързо се свиква. Работиш, получаваш добри пари. Купих кола, наех жилище, плащах сметки и осъзнавах, че ако работиш здраво, тогава бях в строителството, нещата се получават. Можехме да пътуваме през почивните дни сред природата или до непознати места, детето ни не беше лишено от нищо и си казах – да, няма ги родителите и приятелите, но живеем спокойно в уредена държава. Аз останах, докато бившата ми жена реши да се прибере в България.

След това се намерихме с моята годеница. Тя дойде от България при мен в Лондон и всичко е наред. Не мога да се оплача. Работиш - получаваш, така е там. Трябва да си точен и да се докажеш, да държиш на думата си - това търсят хората.  Нормални отношения - да работиш здраво, защото никой няма да те търпи, ако шикалкавиш.

Някога чувствали ли сте се дискриминиран за това, че сте чужденец?

Не съм бил дискриминиран в работата. За 15 години ми се случи веднъж в един бар, когато барманът много тенденциозно обслужваше само англичани и когато ме прескочи с поръчката за трети път, англичаните му казаха, че аз съм преди тях и трябва да обслужи мен. Лондон е мегаполис, извън него съм чувал, че не обичат много чужденци, но за Лондон, не.

Как се виждате в бъдеще и къде?

Да се прибера в България и да пътувам от тук, защото е по-лесно да работя за същата фирма. Но животът е динамичен, мога да бъда във всеки град, в който желая и затова Brexit не ме плаши. Сега трябваше да бъдем в Португалия, но в последния момент решихме и дойдохме в Бургас. Динамика, това е Англия. Нещата се случват бързо. Докато в България всичко става бавно и трудно.

Това ли е да си „гражданин на света“?

Може да се каже и така. За мен няма значение къде съм.Тази седмица съм във Франкфурт, другата в Марсилия, Париж... Европа се оказа малка. Хващаш самолета и за час и половина пристигаш. По-трудно даже се стига от едно място до друго в Лондон, отколкото до друга държава.

Имате ли фаворити сред многото градове, които посещавате?

Топ градовете ми са Виена, Стокхолм, Рим, Женева, Мадрид, Севиля, а най-неприятен ми е Париж. Там се виждат проблемите на Европа. Хора, които спят по улиците, държат се неприлично с момичета по улиците и никой не им прави забележка. Същото е и в Германия. За мен Франция и Германия вече са изгубени държави. Затова започна протестът на жълтите жилетки. Макар, че съм емигрант, не съм съгласен, защото си плащам всички такси и не искам някой да живее на чужд гръб. Системата позволява новите имигранти да живеят без да работят и те това търсят.

Какво научихте от англичаните за тези 15 години?

Англичаните имат самочувствие и от тях можеш да се научиш на прагматизъм и спокойствие. Има много работливи и не чак толкова...Ние си мислим, че сме голяма работа, но не сме. Има какво да се научи. Когато трябва да се свърши някаква работа, те я вършат по-качествено, бързо, а ние през пръсти. Там конкуренцията е голяма. Ако не си на ниво системата те заменя. Започват работа 30 души, а накрая трябва да останат трима. За да си един от тях, трябва да си най-добрият.

Освен това искам да разбия мита, че англичаните били сухари. Нищо подобно. Те са големи купонджии и имат много интелигентно чувство за хумор. Позитивни са, търсят решение, докато ние мислим негативно. Не обичат кръшкачи и тарикати. Много българи си мислят, че им минават номерата, но скоро разбират, че не е така. Работодателите им казват - „благодаря и довиждане“.

Какво Ви липсва от България?

Нищо, освен близките ми хора. Дъщеря ми, родителите, брат ми, приятелите... В Лондон има български магазини, имам българска телевизия в дома си, а чрез телефона следя новините, бил съм в този бизнес. Година и половина работих за Нова тв от Лондон. Направихме много добри репортажи с колегата, но вече нямам време.

Веселин Славов с покойния проф. Божидар Димитров

Имате ли време за срещи с хора, приятели българи, които живеят в Лондон?

Да, лошото е, че заради големите разстояния губим часове, за да се срещнем. Само в едната посока може да се пътува по 2.30 часа, въпреки че сме в един град. Независимо от това се събираме в къщата, в която живея, в петък или събота. Купоните си ги правим, това не ми е чуждо, но е трудно. Всеки гледа да си отпочине и по-трудно се организираме заради разстоянията и динамичният живот.

Какво е да ти е шеф Марк Зукърбърг?

Както вече казах, на мястото, на което работя, се цени какво си свършил. Ако работиш здраво и си коректен всичко е наред. Искам да бъде така и в България. Всеки да стои зад работата с името си и да се знае кой какво е направил. Тогава всичко ще е наред.

Интервю на Гергана Цонева