Нови законови промени поставят под въпрос качеството в българското кино
Един от най-активните в дискусията беше режисьорът Цветодар Марков, който пръв забелязва, че е публикуван проект, без той да бъде обсъден от гилдията. Цветодар Марков е роден през 1969 година във Варна. Завършил е актьорско майсторство, а впоследствие - през 2001 година, и кинорежисура в НАТФИЗ "Кръстю Сарафов" при проф. Владислав Икономов. Режисьор е на игралните филми „Лов на дребни хищници" (2010) и „Докато Ая спеше“ (2015). С него Actualno.com разговаря относно киноиндустрията у нас.
Г-н Марков, какво виждате в предложените текстове за промяна на Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) и има ли неща, които Ви притесняват?
Тези промени са свързани с изискванията на Европейския съюз за синхронизиране на българското законодателство относно държавната помощ за филмите в България. Като държава-членка на ЕС ние трябва да спазваме общоевропейските принципи. Бих казал, че промените са рутинни, но друг е въпросът за подготвените от работната група промени, защото Европейската комисия дава възможност промените в националното законодателство да бъдат изработени така, че да се отчита спецификата на ситуацията в съответната държава. Няма строги изисквания от Брюксел, че обезателно ще ни накажат, а има препоръки. В Европа има по-друго отношение спрямо малки кинематографии, със сравнително малко хора, говорещи на съответния език.
Предложенията за промяна на закона ме притесняват дотам, че не са възможно най-добрите за България, а може да бъдат – дори спрямо съобщението на Европейската комисия.
Какво бихте искали да видите като предложения за промяна на ЗФИ, а сега липсва?
Български филм развенчава митовете за създаването на писмеността ни (ВИДЕО)
На 5 юли в кино "Люмиер" се състоя премиерата на българския документален филм "За Свети Методий, глаголицата, кирилицата и българ...
Липсват предложенията на хората, които правят кино. Бих искал този проектозакон да беше внесен и съгласуван с кинообщността, а не "на тъмно". Това не може да се върне назад, така че... Какво бихме могли да променим в този вече внесен текст?
Според мен има възможност да не се премахва терминът "нискобюджетен филм", което на практика се случва с новите предложения. Нискобюджетните филми са много важни за българското кино – парите, които се дават от държавата за такива филми са в пъти по-малко. Въпросът е, че като се премахне терминът "нискобюджетен филм" и се замени с "труден филм", ще има изравняване и всеки филм ще може да мине като „труден“ (бел. ред. - според предложението "труден“ е филм, чиято единствена версия е на български език и е с бюджет не по–голям от средностатистическия бюджет за съответния вид филм за предходната година).
Може ли да се каже, че ако изчезне терминът "нискобюджетен филм", много по-лесно ще се вземат държавни пари за филми, които всъщност нямат нужда от максимална държавна помощ?
Какви са критериите и какъв е резултатът от един филм е доста индивидуално нещо. Когато има нискобюджетен филм, той взема 3-4 пъти по-малко от максималната държавна субсидия за игрален пълнометражен филм. Максималната субсидия е около 1,2 млн. лева - значи за нискобюджетните филми идват по 300-400 хил. лева помощ от държавата. По никакъв начин обаче не може да се каже, че ефектът от нискобюджетните филми е по-малък от този на филмите с голям бюджет, да не кажа, че е дори по-голям. Това е така, защото повечето нискобюджетни филми се правят от млади хора, за които това е първи или втори игрален филм. Те искат да покажат какво могат и влагат много енергия, сърце и душа и се справят с по-малки разходи.
Едва ли с новото предложение за промяна на закона ще се "източват" повече пари от държавния бюджет, но ще се правят по-малко филми. А според мен нашата кинематография в момента се нуждае от по-голям брой филми, затова са важни нискобюджетните филми. Би трябвало хората, които правят кино, да не "дебютират" на 40 години.
3 филма с българско участие се борят за наградата LUX
Новото издание на филмовата награда LUX получи своя старт на кинофестивала в Карлови Вари, Чехия, на 2 юли с обявяването на официалната...
Казвате, че ефектът от нискобюджетните филми е по-голям. Има ли официална статистика, например от Министерството на културата и Националния филмов център, кой филм какви награди е спечелил и с какви разходи е създаден?
Филмите не са чак толкова много, за да не се знае кой какво е спечелил. Иначе за обикновените зрители не знам да има подредена статистика на видно място как се е представило съответното произведение по фестивали и по отношение на награди. По-лошото за зрителя е, че няма много места да гледа българско кино и то не е добре рекламирано.
Преди време се вдигна шум, че в Националния филмов център има близо 25 милиона дефицит – т.е. пуснати са в производство много повече филми, отколкото позволява годишният бюджет на агенцията. Реално филмите, които се одобряват сега, могат да се появят на екран най-рано след 3-4 години. Какво означава това и стимулира ли то филмовия процес?
Мисля, че официално няма информация за такъв дефицит. Националният филмов център е на държавна издръжка – ако има някакви останали пари, те се връщат в държавния бюджет, ако е харчено повече от предвиденото за годината, вече влизаме в дефицит. Но за да е харчено повече, финансовото министерство трябва да е дало допълнително пари извън закона за държавния бюджет, а такова нещо никога не се е случвало. Напротив, в закона за държавния бюджет винаги предвидените пари за кино са по-малко, отколкото е по закона за киното. Въпросът е, че са пуснати повече проекти за филми, но това е друго, защото реални пари повече от бюджета не са давани. Отпуснатите пари са само на хартия. Създаването на един филм не може да се вмъкне в една финансова година и държавната помощ не се дава накуп, а на траншове. Има обаче случаи когато минават повече години и тези проекти, които са пуснати, но не са реализирани, би трябвало да губят субсидията си. На художествена комисия можеш да спечелиш субсидия за проекта си, но след това например 8 години да не го реализираш, това не е редно. Според мен 2-3-4 години е нормален срок, а доколко се спазва, не бих могъл да кажа. Това е въпрос към Националния филмов център (НФЦ).
Какво мислите и за ситуацията с т.нар. дебютни филми – първият филм, който прави някой режисьор?
През 2016 г. в София са заснети 21 филма, по-голямата част от които български
През 2016 г. са заснети кадри от 21 игрални филма. По-голямата част от тях са български, но има и чуждестранни. Това каза кметът на С...
Има настроения за следното тълкуване - че ако излезеш от университета и направиш късометражен филм, вече не си дебютант. В нашия закон липсва терминът "първи пълнометражен игрален филм на режисьора" и той трябва да се въведе. Освен това, като кандидатстваш за субсидия за "първи пълнометражен филм", не трябва да си в състезанието с всички останали – с известни, утвърдени режисьори. Те ще те победят на конкурса по точки само с опита си, с вече реализираните произведения. Трябва да има отделна категория. Сега липсва преференция за начинаещ режисьор, който няма "първи филм", което е ужасно и отблъсква по-младите колеги, защото няма равнопоставеност. Навсякъде в света на киното съществуват понятията "първи филм" и "втори филм", защото това са най-трудните за правене филми – да се представиш пред публиката и да покажеш, че първото ти представяне не е било случайно. Затова по фестивалите има специални награди за първи или за втори игрален филм.
Съгласно новите предложения, в параграф 1, т. 2, буква "б" от Допълнителната разпоредба на ЗФИ се предлага заличаване на част от определението що е то български филм. Премахва се изискването поне двама от авторите да са български граждани с мотива, че то е дискриминационно съгласно европейското законодателство. Само че в същата точка, в буква "в" пише, че "финансовото участие на българския продуцент е ...", а това не се заличава. Не е ли това недомислица и неспазване на препоръката на Европейската комисия да няма дискриминация?
Продуцентът не е обезателно автор, но авторът може да е и продуцент. Европа има предвид, че не е добре да се ограничава възможността например полски режисьор да кандидатства за държавна субсидия от България, защото ще прави български филм. За Европа е дискриминация полски режисьор и полски сценарист да не могат да правят български филм. Както и обратното български режисьор или сценарист да не могат да правят полски филми. Става въпрос за правото да кандидатстваш, а не че са длъжни да те финансират. Аз не виждам някаква драма в това, но може и да греша. Не съм сигурен обаче, че навсякъде в Европа това е въведено законово, защото в някои европейски държави има много силни синдикати, а те защитават своите.
Напоследък българското кино "набира скорост" - много от филмите ни влизат в основните програми на най-престижните фестивали, печелят авторитетни награди. Задължително е да положим усилия тази тенденция да се запази, но без допълнителни промени в закона това няма как да се случи.
Интервю на Ивайло Ачев
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от ИНТЕРВЮ:
Скритите и явните руски послания след "победата" на Путин: Анализ на Елена Поптодорова (ВИДЕО)
“Отговорите“: С архимандрит Никанор, доц. Наталия Киселова и Цветомир Петров (ВИДЕО)
Има ли риск за България заради мигрантите: Говори Тихомир Безлов (ВИДЕО)
Сигурността и бюджетът на София - какво предстои: Цветомир Петров в "Отговорите" (ВИДЕО)
Ще получат ли ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ още време за преговори: Доц. Наталия Киселова в “Отговорите“ (ВИДЕО)
Как Кремъл корумпира цяла Европа и "Турски поток" се оказа руски? Говори Руслан Стефанов (ВИДЕО)
Новите правила за саниране: Енергиен експерт обяснява как точно ще спестяваме (ВИДЕО)
Възможно ли е друго управленско мнозинство? Говори политологът д-р Ирена Тодорова (ВИДЕО)
Редактор:
Ивайло Ачев
Етикети: Кино Закон за филмовата индустрия Филми Цветодар Марков