X
 
 
 

Нови законови промени поставят под въпрос качеството в българското кино

14848 0
photo of Нови законови промени поставят под въпрос качеството в българското кино
На 6 юли, 2017 година, в официалния портал на Министерския съвет за обществени консултации (Strategy.bg) беше публикуван проект за промяна на Закона за филмовата индустрия. Публикуването на проекта предизвика доста бърза реакция от страна на кино гилдията в България, която организира и среща в Дома на киното, за да бъдат обсъдени текстовете. Основните въпроси, които бяха поставени пред работната група, работила по проекта, бяха защо е нямало по-широко обществено обсъждане и какво още може да се внесе като поправки, за да може филмовата индустрия в България да бъде по-добре защитена.

Един от най-активните в дискусията беше режисьорът Цветодар Марков, който пръв забелязва, че е публикуван проект, без той да бъде обсъден от гилдията. Цветодар Марков е роден през 1969 година във Варна. Завършил е актьорско майсторство, а впоследствие - през 2001 година, и кинорежисура в НАТФИЗ "Кръстю Сарафов" при проф. Владислав Икономов. Режисьор е на игралните филми „Лов на дребни хищници" (2010) и „Докато Ая спеше“ (2015). С него Actualno.com разговаря относно киноиндустрията у нас.

Г-н Марков, какво виждате в предложените текстове за промяна на Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) и има ли неща, които Ви притесняват?

Тези промени са свързани с изискванията на Европейския съюз за синхронизиране на българското законодателство относно държавната помощ за филмите в България. Като държава-членка на ЕС ние трябва да спазваме общоевропейските принципи. Бих казал, че промените са рутинни, но друг е въпросът за подготвените от работната група промени, защото Европейската комисия дава възможност промените в националното законодателство да бъдат изработени така, че да се отчита спецификата на ситуацията в съответната държава. Няма строги изисквания от Брюксел, че обезателно ще ни накажат, а има препоръки. В Европа има по-друго отношение спрямо малки кинематографии, със сравнително малко хора, говорещи на съответния език.

Предложенията за промяна на закона ме притесняват дотам, че не са възможно най-добрите за България, а може да бъдат – дори спрямо съобщението на Европейската комисия.

Какво бихте искали да видите като предложения за промяна на ЗФИ, а сега липсва?

Липсват предложенията на хората, които правят кино. Бих искал този проектозакон да беше внесен и съгласуван с кинообщността, а не "на тъмно". Това не може да се върне назад, така че... Какво бихме могли да променим в този вече внесен текст?

Според мен има възможност да не се премахва терминът "нискобюджетен филм", което на практика се случва с новите предложения. Нискобюджетните филми са много важни за българското кино – парите, които се дават от държавата за такива филми са в пъти по-малко. Въпросът е, че като се премахне терминът "нискобюджетен филм" и се замени с "труден филм", ще има изравняване и всеки филм ще може да мине като „труден“ (бел. ред. - според предложението "труден“ е филм, чиято единствена версия е на български език и е с бюджет не по–голям от средностатистическия бюджет за съответния вид филм за предходната година).

Може ли да се каже, че ако изчезне терминът "нискобюджетен филм", много по-лесно ще се вземат държавни пари за филми, които всъщност нямат нужда от максимална държавна помощ?

Български филм развенчава митовете за създаването на писмеността ни (ВИДЕО)

На 5 юли в кино "Люмиер" се състоя  премиерата на българския документален филм "За Свети Методий, глаголицата, кирилицата и българ...

Какви са критериите и какъв е резултатът от един филм е доста индивидуално нещо. Когато има нискобюджетен филм, той взема 3-4 пъти по-малко от максималната държавна субсидия за игрален пълнометражен филм. Максималната субсидия е около 1,2 млн. лева - значи за нискобюджетните филми идват по 300-400 хил. лева помощ от държавата. По никакъв начин обаче не може да се каже, че ефектът от нискобюджетните филми е по-малък от този на филмите с голям бюджет, да не кажа, че е дори по-голям. Това е така, защото повечето нискобюджетни филми се правят от млади хора, за които това е първи или втори игрален филм. Те искат да покажат какво могат и влагат много енергия, сърце и душа и се справят с по-малки разходи.

Едва ли с новото предложение за промяна на закона ще се "източват" повече пари от държавния бюджет, но ще се правят по-малко филми. А според мен нашата кинематография в момента се нуждае от по-голям брой филми, затова са важни нискобюджетните филми. Би трябвало хората, които правят кино, да не "дебютират" на 40 години.

Казвате, че ефектът от нискобюджетните филми е по-голям. Има ли официална статистика, например от Министерството на културата и Националния филмов център, кой филм какви награди е спечелил и с какви разходи е създаден?

Филмите не са чак толкова много, за да не се знае кой какво е спечелил. Иначе за обикновените зрители не знам да има подредена статистика на видно място как се е представило съответното произведение по фестивали и по отношение на награди. По-лошото за зрителя е, че няма много места да гледа българско кино и то не е добре рекламирано.

3 филма с българско участие се борят за наградата LUX

Новото издание на филмовата награда LUX получи своя старт на кинофестивала в Карлови Вари, Чехия, на 2 юли с обявяването на официалната...

Преди време се вдигна шум, че в Националния филмов център има близо 25 милиона дефицит – т.е. пуснати са в производство много повече филми, отколкото позволява годишният бюджет на агенцията. Реално филмите, които се одобряват сега, могат да се появят на екран най-рано след 3-4 години. Какво означава това и стимулира ли то филмовия процес?

Мисля, че официално няма информация за такъв дефицит. Националният филмов център е на държавна издръжка – ако има някакви останали пари, те се връщат в държавния бюджет, ако е харчено повече от предвиденото за годината, вече влизаме в дефицит. Но за да е харчено повече, финансовото министерство трябва да е дало допълнително пари извън закона за държавния бюджет, а такова нещо никога не се е случвало. Напротив, в закона за държавния бюджет винаги предвидените пари за кино са по-малко, отколкото е по закона за киното. Въпросът е, че са пуснати повече проекти за филми, но това е друго, защото реални пари повече от бюджета не са давани. Отпуснатите пари са само на хартия. Създаването на един филм не може да се вмъкне в една финансова година и държавната помощ не се дава накуп, а на траншове. Има обаче случаи когато минават повече години и тези проекти, които са пуснати, но не са реализирани, би трябвало да губят субсидията си. На художествена комисия можеш да спечелиш субсидия за проекта си, но след това например 8 години да не го реализираш, това не е редно. Според мен 2-3-4 години е нормален срок, а доколко се спазва, не бих могъл да кажа. Това е въпрос към Националния филмов център (НФЦ).

Какво мислите и за ситуацията с т.нар. дебютни филми – първият филм, който прави някой режисьор?

Има настроения за следното тълкуване - че ако излезеш от университета и направиш късометражен филм, вече не си дебютант. В нашия закон липсва терминът "първи пълнометражен игрален филм на режисьора" и той трябва да се въведе. Освен това, като кандидатстваш за субсидия за "първи пълнометражен филм", не трябва да си в състезанието с всички останали – с известни, утвърдени режисьори. Те ще те победят на конкурса по точки само с опита си, с вече реализираните произведения. Трябва да има отделна категория. Сега липсва преференция за начинаещ режисьор, който няма "първи филм", което е ужасно и отблъсква по-младите колеги, защото няма равнопоставеност. Навсякъде в света на киното съществуват понятията "първи филм" и "втори филм", защото това са най-трудните за правене филми – да се представиш пред публиката и да покажеш, че първото ти представяне не е било случайно. Затова по фестивалите има специални награди за първи или за втори игрален филм.

През 2016 г. в София са заснети 21 филма, по-голямата част от които български

През 2016 г. са заснети кадри от 21 игрални филма. По-голямата част от тях са български, но има и чуждестранни. Това каза кметът на С...

Съгласно новите предложения, в параграф 1, т. 2, буква "б" от Допълнителната разпоредба на ЗФИ се предлага заличаване на част от определението що е то български филм. Премахва се изискването поне двама от авторите да са български граждани с мотива, че то е дискриминационно съгласно европейското законодателство. Само че в същата точка, в буква "в" пише, че "финансовото участие на българския продуцент е ...", а това не се заличава. Не е ли това недомислица и неспазване на препоръката на Европейската комисия да няма дискриминация?

Продуцентът не е обезателно автор, но авторът може да е и продуцент. Европа има предвид, че не е добре да се ограничава възможността например полски режисьор да кандидатства за държавна субсидия от България, защото ще прави български филм. За Европа е дискриминация полски режисьор и полски сценарист да не могат да правят български филм. Както и обратното български режисьор или сценарист да не могат да правят полски филми. Става въпрос за правото да кандидатстваш, а не че са длъжни да те финансират. Аз не виждам някаква драма в това, но може и да греша. Не съм сигурен обаче, че навсякъде в Европа това е въведено законово, защото в някои европейски държави има много силни синдикати, а те защитават своите.

Напоследък българското кино "набира скорост" - много от филмите ни влизат в основните програми на най-престижните фестивали, печелят авторитетни награди. Задължително е да положим усилия тази тенденция да се запази, но без допълнителни промени в закона това няма как да се случи.

Интервю на Ивайло Ачев

Actualno.com

Етикети:

0 Коментара

Кафене

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Мечтан финал! Григор Димитров вдигна тро...

Григор Димитров и цяла България изживяха един от най-големите моменти в българската спортна история за 21-и век. В невероятен сблъсък в...