Предприемачът Борис Колев: Заради текучеството много хора в ИТ сектора имат незаслужено високи заплати

Наскоро Борис бе отличен като един от шестте най-успешни млади европейски предприемачи, иноватори и лидери, които имат и значителен принос към обществото. Постижение или отговорност са наградите, какви са предизвикателствата пред ИТ сектора у нас и захващат ли се българските компании с все повече социални инициативи - по тези и други теми Actualno.com разговаря с Борис Колев.

Мартин, който показва България на света: Аз съм авантюрист и пътешественик

Какво накара 23-годишен авантюрист да се върне у нас, след като е живял по целия свят, кое е най-красивото място в България, което е ул...

Прочети повече

Г-н Колев, стартирате първата си компания, когато сте на 18 г. Споделяли сте в интервюта, че първоначално сте се сблъскали със снизходително отношение и недоверие от страна на клиенти. Как успяхте да превърнете неопитността в предимство?

Беше доста интересно, сега като го погледна отстрани. Първата ми компания трябваше да се занимава с реклама. Тогава и тримата в екипа бяхме на по 18-19 години и се блъснахме в стената доста силно, тъй като не се бяхме замислили, че е много трудно някой бранд да си повери рекламата на група „деца“, които нямат никакъв опит, а даже и висше образование нямат още. След няколко месеца неуспешни опити се поскарахме и се разделихме, а аз останах да се оправям сам с компанията.

Но пък излезе нещо доста интересно от целия опит – разбрахме, че на тази възраст не можем да спечелим клиенти за сериозни маркетингови дейности, но можем за малки иновативни идеи. Разбрахме, че в главите на хората думите „млади хора“ и „иновации“ вървят заедно и доста по-лесно ни гласуват доверие. И така започнахме да предлагаме различни иновативни подходи в рекламата – създадохме дъщерна компания, която правеше Bluetooth маркетинг, след това отдел за Scent Marketing (реклама чрез аромати), бяхме първите още през 2007-ма, които започнаха да управляват бизнес профили в социалните мрежи, реализирахме дигитални Guerilla Marketing идеи, роботизирани vending машини, летящи лога от пяна, дигитални екрани от пара и други подобни. Така си изградихме имидж, който работеше за нас по такъв начин, че когато голям бранд или рекламна агенция искаше да направи нещо съвсем различно, веднага се свързваха с нас.

Ако трябва да направите сравнение между предприемаческата среда в България, когато сте започвали на 18 г., и настоящата, какви са най-значимите разлики?

Когато стартирахме беше много трудно – думата предприемачество имаше супер негативно значение. Предприемачите бяха „лошите мутри“, а терминът “start up” не беше познат в нашите ширини. За рисково финансиране дори не сме и мечтали. Всичко се правеше с пари на заем от приятели и роднини и банки. Теглил съм студентски кредит, за да финансирам компанията в нужда. Единствената организация, която работеше за предприемаческата култура и еко-система, беше Джуниър Ачийвмънт България и аз именно от техните учебни програми натрупах някакви знания и опит. Нямаше никой. Освен това тъкмо като стартирахме започна голямата криза. Когато растяхме, никой от екипа не знаеше какво е да прави бизнес, когато няма криза, за нас това беше нормалната среда и отправна обстановка.

Доц. д-р Н. Янев: Трябва да обединим усилия, така че за всички да се случи най-доброто

На 19 октомври за "Лекар на годината" за 2017 г. бе обявен доц. Д-р Николай Янев, който извърши първата у нас операция с използването ...

Прочети повече

Сега е много, много по-лесно. Средата и предприемачите са стимулирани от всякъде – стотици обучения, академии, онлайн материали, рискови фондове се надпреварват да раздават пари срещу добра презентация на идея, европейски средства се изливат, бизнес-ангелите придобиват култура да подкрепят стартъпи, по медиите постоянно се пише за нови идеи и успешни компании. Преди 10-ина години, за да пишат за теб по медиите, не беше достатъчно да направиш нещо различно, задължително трябваше да си платиш.

ИТ секторът у нас се развива динамично, но остава проблемът с недостига на кадри и трудността на компаниите да ги задържат. Къде трябва да се търси решението?

Това е може би най-големият проблем, който срещаме в момента. Текучеството е голямо, защото производителността и компетенциите в сектора са много ниски. Програмистите нямат търпение да израснат в една компания като се докажат, а често сменят работодателите само като договорят малко по-висока заплата, защото пък новата компания е отчаяна. И по този начин се създава един балон, в който заплатите са безумно високи, а реалните експертни умения са ниски. В същото време огромните западни концерни, за да не губят време, стъпвайки в България предлагат гигантски заплати, на които местните фирми не могат да отговорят. И така се създава огромно текучество, в което служителите успяват, сменяйки няколко работодатели, да постигнат много висока и най-често незаслужена заплата, защото всеки следващ им предлага по-високо заплащане, за да ги привлече.

Решението според мен е комбинация от образователни мерки, промяна в мисленето на работодателите и отношението към служителите, както и малко законодателни промени в трудово-правната рамка, в която в момента служителите са изключително привилегировани, а работодателите нямат почти никакви права.

Занимавате се активно с инициативи със социално значим характер. Увеличават ли се компаниите в България, които въвеждат такива?

Давид Гросман: Истинската награда е самото писане

Един от колосите на съвременната израелска литература пристига у нас само няколко месеца след като му беше връчена една от най-престижн...

Прочети повече

Увеличават се, за радост. Не само компаниите, но и отделните граждани, които все повече забелязват, включват се, доброволстват и подкрепят кампании. От над 10 години съм активен участник в разпространението на идеята за корпоративна социална отговорност и практики за устойчиво развитие в компаниите и забелязвам изключително развитие у нас. Преди десетилетие почти всички социални инициативи бяха свързани с финансови дарения, в комбинация с големи еднократни помпозни събития, в които да се отбележи кой колко пари е дарил и с това се изчерпваха социалните инициативи. В момента много компании реализират все повече дългосрочни кампании, в които освен средства, инвестират ангажимент, ресурс, включват цели екипи или служителите помагат доброволно, включват партньорски организации и продължават инициативите с години, така че реално да се постигне резултат. Всичко се случва бавно, но се вижда развитие и сериозен напредък.

Какво трябва да притежава един стартъп, за да накара Борис Колев да инвестира в него и още любопитни неща за бизнеса у нас - прочетете в пълния текст на интервюто в Expert.bg.

Интервю на Деница Райкова