Как е воювал Наполеон Бонапарт

1769 – 1821 г. 

Откъс от "13 неща, които психически силните хора не правят"

До известна степен всички ние сме психически силни, но винаги може да се желае повече. Когато развивате психическа сила, вие започвате ...

Прочети повече

В четвъртък, 13 юни 1793 г., един слабичък двайсет и три годишен артилерийски лейтенант слиза на брега в пристанището Тулон, в южната част на Франция, след като е избягал от политическата бъркотия, царяща на родния му остров Корсика. Наполеон Бонапарт е бежанец, почти без приятели, с майка и шест братя и сестри, които да издържа. И все пак шест години по-късно става първи консул и диктатор, а след още пет години – император на французите. Не след дълго превръща Франция в безспорно най-могъщата нация на континента. Как го прави?

Късметът безспорно играе известна роля. Наполеон е на деветнайсет години, когато избухва Френската революция, което му позволява да се издигне в редиците на френската армия. Едва двайсет и четири годишен той става генерал отчасти защото аристократите, заемали дотогава офицерските чинове, или са избягали от страната, или са екзекутирани. Собственият благороден произход на Наполеон в Корсика е достатъчен, за да му осигури безплатно образование в дореволюционна Франция, но не и за да го изпрати на гилотината.

Тук следва да добавим тънкия му усет за точния момент в политическите и военните дела, както и пълната му безпощадност – през 1795-а той е готов да избие триста французи, които правят опит за въстание по улиците на Париж. Но в крайна сметка успехът му се дължи на умението да ръководи, което го прави по думите на Уинстън Чърчил „най-великия човек на действието, раждан в Европа от Юлий Цезар насам“1.

Сравнението с Цезар е удачно, защото лидерските похвати на Наполеон са внимателно копирани от неговите герои от Античността. Още от дете той е страстен читател и поглъща огромни количества исторически и военни книги в голямата библиотека на баща си в Корсика, а после и в трите френски военни академии, в които учи от деветгодишен. Постепенно вижда в себе си пряк наследник, поне по отношение на завоюването на империи в Европа, на Юлий Цезар и Александър Велики. У повечето хора това би послужило като симп-том на психично разстройство, но днес Наполеон действително се разглежда като един от седемте най-бележити пълководци в историята, наред с Александър, Цезар, Ханибал, Густав Адолф, Фридрих Велики и Джон Чърчил, първи херцог Марлборо.

Откъс от "Нощ", Камелия Кучър

Може ли човек да започне нов живот, преди да е приключил стария? Скоро ще разбера. Молете се за мен, а аз ще продължавам да ви говоря с...

Прочети повече

Наполеон има изключителна способност да вдъхновява войниците от своята Велика армия – дотолкова, че те буквално са готови да го следват през огън и вода. Съответно той ги превежда през пясъците на египетските пустини, почти всички столици на Европа, както и замръз-налата пустош на Русия. „Никой, който не е бил свидетел, не може да си представи ентусиазма, обхващащ гладните и изтощени войници, щом императорът застанеше лично пред тях“, спомня си един френски сержант за битката при Лайпциг през 1813 г. „Ако духът бе паднал и той се явеше, това действаше като електрически ток. Всички викаха „Да живее императорът!“ и се хвърляха сляпо в боя“.2 Нищо чудно, че според Уелингтън самото присъствие на Наполеон на бойното поле е равносилно на двайсет хиляди мъже.

Наполеон осъзнава, че има само два начина да вдъхнови поданиците си: чрез насаждане на вяра, че се сражават за чест и идеология, и чрез възнаграждаване на добрата работа. „Според мен французите не ги е грижа за свободата и равенството. Те се ръководят само от едно чувство, това на честта“, казва той и практично добавя, че „войникът иска слава, отличия и награди“.3 Съответно с щедра ръка раздава на най-смелите във войската си медали, пенсии, повишения, земи и титли.