X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Откъс от "Деволюция" на Макс Брукс

660
Откъс от "Деволюция" на Макс Брукс
Снимка: Издателство "Сиела"
Не съм сигурна защо поех по алеята, обратно по маршрута на Тони към моста. Екопътеката беше по-близо. Нужда от свобода? Подсъзнателно бягство? Не се съмнявам, че много се забавляваш с всичко това.

Освен това сигурно ще се гордееш с мен, че почувствах нужда да анализирам мотивите на Ивет. По някаква причина не се чувствам толкова виновна за това, че се съмнявам в нея, колкото за Тони. Защо толкова бързаше да му подскаже да заговори за спасителния отряд? Беше ли свързано с желанието за контрол? Да не признае, че Мостар е била права? Затова ли на сутрешната медитация беше извъртяла истината за това кой беше предвидил лахарите? Затова ли ни беше изправила пред неособено дискретното си изпитание за вярност? Дали да се съгласи с Мостар, за нея не означаваше да се откаже от част от контрола, който упражняваше върху групата? Толкова важно ли беше за нея да упражнява контрол?

Занимавах се с тези мисли около половин час. Не съм сигурна колко далеч по пътя стигнах. Все още бях много далеч от моста. Човек наистина забравя каква е разликата в разстоянието, което изминава пеша и с кола. Но сигурно можех да продължа още малко. И едва не го направих, разсеяна от психологическите си размишления, но когато излязох зад един малък завой, забелязах точно по средата на пътя една голяма скала.

Трябва да кажа, че очите ми бездруго бяха пресъхнали от недоспиване, а и малките частици пепел във въздуха не ми помагаха. По тази причина не можех да бъда сигурна колко точно беше голяма скалата или на какво разстояние от мен се намираше. Спомням си, че си помислих как сигурно се е дотъркаляла тук през последните няколко часа. Иначе как щеше да я заобиколи Тони, за да отиде и да види, че мостът наистина го няма вече? Дори виждах следите от гумите на колата му – общо четири, по две във всяка посока. Спомням си, че изпитах усещане за край – независимо дали имаше мост, или нямаше, вече не можехме да си тръгнем от тук с коли, защото на пътя беше паднала тази гигантска скала.

А после видях как скалата се раздвижи.

Размърда се на мястото си, порасна и след това изчезна зад дърветата. Освен това ми се стори, че видях как променя формата си – удължава се, стеснява се, дори разперва клони като на дърво. Крайници? Разтърках очи и силно примигнах.

Когато отново погледнах натам, на пътя нямаше нищо. Скалата определено беше изчезнала. А после вятърът промени посоката си и довя до мен една миризма. На яйца и гниещи боклуци.

В главата ми нямаше съзнателни размишления какво да направя след това. Никакъв вътрешен диалог. Сторих го инстинктивно. Обърнах се и закрачих обратно. Очите ми не спираха да обхождат всичко наоколо в равномерна дъга, както те учат да правиш на първия урок по шофиране. Стараех се да крача равномерно и да дишам постоянно. Опитвах се да не мисля за това, което бях ви¬дяла. Животно, елен. Може би „скалата“ е била просто нещо, което ми е влязло в окото.

Но миризмата ставаше все по-силна и аз вече не можех да се сдържам да не ускоря ход. Стори ми се, че видях как нещо се раздвижи от дясната ми страна – между две дървета внезапно се откри празно пространство.

Отново ускорих крачка.

Глупости. Безсмислици. Изтощение. Информационно претоварване от новините, съчетано със спомените за окървавения, заклан заек.

Отначало в лек тръс, с продължителни контролирани вдишвания. Онова усещане. По тила ми. Усещането, че някой ме гледа. Затичах се, а дъхът ми загърмя в ушите.

Нямаше как да съм си въобразила воя. Определено го чух – точно както онзи ден. Басов вой, който се надигна и заехтя сред дърветата. В стомаха ми избухна мълния.

Втурнах се да бягам.

Спринтирах задъхана, а светът се тресеше пред мен.

И паднах. Точно както в някой от онези глупави, евтини филми на ужасите, в които тъпата блондинка се просва на земята точно в момента, когато психопатът замахва с ножа си към нея. Поне се сетих да стисна очи и да затая дъх, но след като паднах по очи в пепелта, вече нямаше как да не си поема дъх.

Започнах да кашлям и да се давя, очите ми пареха и не виждах ясно, когато отново се втурнах напред.

Легендата за Голямата стъпка е развенчана

Cлед като огънят от изригването на вулкана Маунт Рейниър най-сетне стихва, архивите за клането в едно малко градче могат да бъдат разкр...

Не се обръщай! Ясно си спомням това. Виковете в главата ми. Не се обръщай! Не мисли! ДАВАЙДАВАЙДАВАЙ!

Бедрата ми горяха, както и дробовете.

Тичах, докато не видях покривите да се показват над пътя. Тялото ми се изпълни с ендорфини. Успях. Стигнах. На сигурно място!

Дан!

Той идваше срещу мен, следван от Мостар.

Излезе "Тайната на разказвачката на истории"

Излезе „Тайната на разказвачката на истории” от Седжал Бадани – богато разказана история за тайни, любов и лоялност в...

И двамата изглеждаха шокирани, обзети от пълна изненада.

Сигурно съм изглеждала абсурдно, покрита с пот и пепел, задавена и неспособна да си поема дъх. Още се чувствам абсурдно. Паднах в прегръдките на Дан и продължих да се давя на гърдите му.

Минаха няколко минути, преди да успея да си поема дъх дотолкова, че да им разкажа къде съм била. Дори си признах как съм си помислила, че може да ме е гонило някакво животно. Не казах какво. Никакви подробности. Нямаше как да е било толкова голямо, като се има предвид колко бяха големи дърветата. Сигурно изобщо не съществуваше. Но онази миризма – възможно ли беше да съм си я въобразила?

По лицето на Мостар се четеше смес от объркване и… загриженост? Съжалявам, изтощена съм. Дан непрекъснато ми повтаря да си лягам. Но искам първо да запиша всичко това. Извинявам се, че се получава толкова несвързано.

Погледът на Мостар. Не знам защо ме гледаше така – нито защо, докато Дан ми помагаше да вляза в къщата, тя не откъсваше очи от гората.

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Actualno.com.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com