Откъс от "Емоциите", Ленард Млодинов

РЕВОЛЮЦИЯТА НА ЕМОЦИЯТА

Преди настоящия наплив от изследвания на емоцията повечето учени разбираха нашите чувства в рамките на една концепция, която произхожда още от идеите на Чарлс Дарвин. Тази традиционна теория за емоцията обхващаше редица принципи, които интуитивно изглеждат правдоподобни: че съществуват малък брой основни емоции – страх, гняв, тъга, отвращение, щастие и изненада, – които са универсални сред всички култури и не се застъпват функционално; че всяка емоция се задейства от специфични стимули във външния свят; че всяка емоция предизвиква неизменни и специфични видове поведение и че всяка емоция се случва в специфични структури в мозъка, заделени за нея. Тази теория включва и един дихотомен възглед за ума, който датира поне от древните гърци – че умът се състои от две съпернически сили, едната „студена“, логична и рационална, а другата „гореща“, страстна и импулсивна.

Още: Луксозно издание на дебютния роман на великия сатирик П. Г. Удхаус - за пръв път на български език

Хилядолетия наред тези идеи са формирали мисленето в области от теологията, през философията до науката за ума. Фройд включил традиционната теория в своята работа. Теорията за „емоционалната интелигентност“ на Джон Майър и Питър Саловей , популяризирана от едноименната книга на Даниъл Голман от 1995 г., се базира отчасти на нея. Тя е и общата рамка на повечето от онова, което си мислим за чувствата си. Но е погрешна.

Тъй както Нютоновите закони на движението са били заменени от квантовата теория, когато науката разработила инструментите, разкрили атомния свят, така и старата теория за емоцията сега отстъпва пред един нов възглед, до голяма степен благодарение на изключителния напредък в невровизуализацията и другите технологии, позволили на учените да надникнат в мозъка и да експериментират с него.

Кръг от методи, разработени през последните няколко години, дава възможност на учените да проследяват връзките между невроните, създавайки нещо като електронна карта на мозъка, наречена „конектом“. Тази карта позволява на учените да се ориентират в мозъка по начин, невъзможен преди. Те могат да сравняват главните схеми, да посещават специфични области в мозъка, за да изследват принадлежащите им клетки, и да дешифрират електрическите сигнали, които пораждат мислите, чувствата и поведението ви. Една друга новост, оптогенетиката, позволява на учените да поемат контрола върху отделни неврони в животински мозък. Чрез селективното им стимулиране учените са били в състояние да открият микроконфигурациите от мозъчна активност, които произвеждат определени психични състояния, като например страх, тревожност и депресия. Трета технология, транскраниалната стимулация, използва електромагнитни полета или токове, за да стимулира или потиска невронната активност на точно определени места в човешкия мозък, без трайни последици за участника в експеримента, с което помага на учените да оценят функцията на тези структури. Тези и други методи и технологии са донесли толкова много прозрения и са породили толкова много нови трудове, че е възникнала цяла една нова област в психологията, наречена „афективна невронаука“.

Основаваща се върху прилагането на съвременни средства към вековното изучаване на човешкото чувство, афективната невронаука е предизвикала обрат в разбирането на учените за емоцията. Те са открили, че макар старата гледна точка да предлага привидно правдоподобни отговори на основните въпроси за чувствата, тя не представя правилно начина, по който функционира мозъкът. Всяка „основна“ емоция например не е единствена, а всъщност е обобщено название за спектър или категория чувства, като категориите не са непременно отчетливо разграничени една от друга. Страхът например се среща в различни разновидности и може в някои случаи да е трудно да се отличи от тревожността. Нещо повече, амигдалата, дълго смятана за нашия „страхов“ център, в действителност играе ключова роля в няколко емоции и обратното, не е необходима за всички видове страх. Учените днес са разширили фокуса си далеч отвъд петте или шестте „основни“ емоции, включвайки още десетки, като смущение, гордост и други така наречени социални емоции, а също и чувства, които навремето са били смятани за нагони, като глада и сексуалното желание.

Още: Откъс от "Животът е тълковен речник", Веселина Седларска

В областта на емоционалното здраве афективната невронаука ни е научила, че депресията не е едно-единствено разстройство, а по-скоро синдром, обхващащ четири различни подтипа, податливи на различни лечения и проявяващи различни нервни профили. Изследователите са използвали новите открития, за да разработят телефонно приложение, което може да допринесе за облекчаване на депресията при една четвърт от депресираните пациенти. Всъщност сега учените понякога могат да определят предварително, чрез сканиране на мозъка, дали депресираните не биха извлекли полза от психотерапия вместо да вземат лекарства. Изследват се и потенциални нови лечения за емоционално обусловени заболявания, от затлъстяване, през пушене до анорексия.

Подхранвана от подобни триумфи, афективната невронаука се е превърнала в една от най-горещите области на академични изследвания. Тя заема видно място в изследователските планове на Националния институт за психично здраве и много институции, чийто фокус традиционно не е върху психиката, като Националния раков институт. Дори институции, които нямат много общо с психологията и медицината, като центрове за компютърни науки, маркетингови организации, бизнес школи и Училището по управление „Кенеди“ в Харвард, сега заделят ресурси и работни места за тази нова наука.

Афективната невронаука има важни следствия за мястото на чувствата в нашия всекидневен живот и в човешкия опит. Както казва един изтъкнат учен: „Традиционното ни „знание“ за емоцията буди съмнение на най-фундаментално ниво“. Друга водеща фигура в областта казва: „Ако сте като повечето хора, вие се чувствате убедени, че понеже имате емоции, знаете много за това какво представляват емоциите и как действат те... почти със сигурност грешите“. Според трети ние сме „посред революция в разбирането ни за емоцията, ума и мозъка – революция, която може да ни накара да преосмислим такива централни догми на нашето общество, като леченията на психични и физически заболявания, разбирането ни за личните взаимоотношения, подходите ни към отглеждането на децата и в крайна сметка възгледа ни за самите нас“.

Най-важното – ако преди сме вярвали, че емоцията е вредна за ефективното мислене и решенията, сега знаем, че не можем да взимаме решения или дори да мислим, без да сме повлияни от емоциите си. И макар – в нашите съвременни общества, които са толкова различни от околната среда, в която сме се развили – емоциите ни понякога да са контрапродуктивни, далеч по-често те ни водят в правилната посока. Всъщност ще видим, че без тях ще имаме затруднения да се движим в каквато и да била посока.

Още: 23 истории на Веселина Седларска ни показват, че "Животът е тълковен речник"