Oткъс от „Лошото настроение – залог за здраве и жизненост“, Мишел Льожоайо

Кои храни, растения и цветове да избирате, как да се усмихвате и тичате за здраве, каква музика да слушате и какви музеи да посещавате, за да стимулирате молекулите на доброто настроение – всичко това ще разберете, като прочетете тази книга. Защото животът без токсични вещества и медикаменти е оръжие за масово поразяване на депресията.

Простите техники, в чиято основа е залегнал здравият разум, доказани и научно, и в медицинската практика – и описани по най-достъпния и увлекателен начин от проф. Льожоайо, ще ви помогнат да се харесвате, да си прощавате, да виждате и предвиждате само хубавото в живота, за да го и изживеете пълноценно.

Мишел Льожоайо е професор по психиатрия в Парижкия университет „Дени Дидро“. Специалист по адиктология, той е автор на множество научни статии, изследвания и книги, сред които „Лошото настроение – залог за здраве и жизненост“ (2016), нашумяла далеч извън пределите на Франция и превърнала се за броени месеци в международен бестселър.

КАК ВАШИЯТ МОЗЪК ВИ ПРЕДПАЗВА ОТ ПОТИСНАТОСТ

Мозъкът е вторият ми предпочитан орган.

Уди Алън

Следвай сърцето си, но вземи мозъка със себе си.

Алфред Адлер

Мозъкът ни е най-доброто оръжие срещу всяка потиснатост. Той прелива от енергия, стига само да умеем да работим с него, да не му противоречим и да го тренираме добре. В черепа си имаме истинска машина за добро настроение. Обаче ни е дадена без упътване. Достатъчни са няколко упражнения, за да включим нашия собствен генератор на енергия. Още не знаем точно какво е действието на тези упражнения върху невромедиаторите. Но множество проучвания със сходни резултати ни позволяват да кажем, че:

‒ нашето поведение и начин на мислене влияят на мозъка ни;

‒ пластичността на мозъка е причина равновесието му да бъде динамично състояние. Няма мозък, който да е винаги активен без помощ и тренировка;

‒ мозъкът не може да бъде вечно в състояние на потиснатост или в добро настроение. Всеки може да намери в мозъка си ресурси за добро настроение.

През Първата световна война се е появила идеята, че в мозъка има машина за добро настроение и машина за потиснатост. В зависимост от мозъчното полукълбо, в което войниците били ранявани, те били или по-потиснати, или по-енергични.

След няколко години при един особен „тест“ с помощта на инжекции с упойващи вещества „приспивали“ ту лявото, ту дясното полукълбо.

Дясното полукълбо се нарича недоминиращо и отговаря за емоциите, а в лявото, наречено доминиращо, се намират зоните на езиковата дейност. Инжекциите в лявото полукълбо пораждат белези на потиснатост. Инжекции в дясното полукълбо създават изкуствено добро настроение.

Естествено, нещата не са толкова прости. Няма мозъчен дял на доброто настроение, и друг – на лошото. Но по-нататъшните обяснения ще ви покажат как да развиете онези функции на мозъка ви, които са носители на най-приятните емоции.

Най-главните принципи са да се научим да мислим бавно и да търсим връзката и равновесието между различните части на мозъка.

Забавете мозъка и мисленето си

Първият урок по „неврощастие“ е да усвоите бавността. Във вашия сблъсък с множеството задачи, с професионалния ритъм, с разнообразието от развлечения имате нужда от време, за да се предпазите от изтощението, което е първият стадий на потиснатостта.

Бързото мислене притеснява. Нямаме време да видим най-правилните достъпни решения. Трябва да се насилим, за да не изберем онези, които са прекалено енергични. Не е зле да се откъснем за няколко дни през годината или за няколко дни седмично от новините и технологиите, налагащи ни твърде бърз ритъм. Едно от големите достойнства на медитацията е, че тя ви кара да мислите по-бавно. Съсредоточавате се върху „тук и сега“ и възприемате живота си по-спокойно. Последните изследвания показват, че ефектът от медитацията не е само психологически. Не постигате само от- пускане, а променяте динамиката на невроните си и начина, по който общуват помежду си различните мозъчни дялове.

За да се подготвите за медитация, можете да започнете с няколко математически задачи. Ще се убедите, че бавното мислене е по-полезно и по-продуктивно от бързото. Нобеловият лауреатпо икономика Даниел Канеман дава добър пример за тези две скорости на мисленето, като поставя следната задача:

„Една бухалка и една топказа бейзбол струват 1.10 долара. Бухалката струва 1 долар повече от топката. Колко струва топката?“

Ако не се замислите, първата цифра, която ви идва на ум е 10 цента за топката. Задачата е предизвикала бърз, интуитивен, интелигентен, но… грешен отговор! Ако мислите по-бавно и пресметнете, ще намерите решението.

Топката не може да струва 10 цента, защото тогава двете ще струват 1.20 (10 цента за топката и 1.10 за бухалката, защото е казано, че бухалката струва с един долар повече от топката). Следователно правилният отговор е 5 цента за топката. Бухалката струва 1.05, а топката 5 цента. Общо 1 долар и 10 цента. Успокойте се, ако не сте разбрали веднага. И аз изгубих доста време, докато разбера решението дори и с обяснението на Нобелов лауреат.

Тези, които веднага са намерили правилния отговор, не само имат математическа дарба. Те умеят да мислят бавно. Не се поддават на първата си погрешна интуиция. Обзалагам се, че такива хора по-добре се съпротивляват на пристъпите на тъга.

Превод от френски Галина Меламед

Редактор Георги Борисов

Художник Инна Павлова

Издателство „Факел експрес“

Можете да си закупите книгата от ТУК.