X
 
 

Откъс от "Мадмоазел Коко и ароматът на любовта"

399 0
photo of Откъс от "Мадмоазел Коко и ароматът на любовта"
Снимка: Издателство ЕМАС
ДЕСЕТА ГЛАВА

­ Коко, наистина не знам защо ти се обаждам, но вероятно е време да ти простя.

Габриел се взря в телефона и безмълвно преброи до три.

Почти две седмици не се беше чувала с Мися. Приятелката й мълчеше. Явно й беше смъртно обидена. Още при срещата в “Ла Гая” й даде ясно да разбере какво мисли. Сбогуваха се ледено. Габриел очакваше да минат няколко дни в мълчание, но десет дни без вест от Мися бяха цяла вечност. Най-много я озадачаваше как приятелката й успява да обуздава любопитството си. Със сигурност бе узнала от Дягилев или друг от кръга на познатите си, че междувременно семейство Стравински се е нанесло в “Бел Респиро”. Странно как така не бе пожелала да чуе подробности. Беше учудващо. Габриел чувстваше липсата на приятелката си, накрая дори започна да се опасява, че ще се наложи тя да направи първата крачка. Мися продължи да говори и Габриел си отдъхна облекчено.

­ Чух, че Игор Стравински се е преместил със семейството си в твоята къща. Много щедро от твоя страна. Как ще понасяш крясъците на децата по цял ден?

Габриел се усмихна. Приятелката й говореше, сякаш между тях не е имало никакви драми ­ значи всичко беше наред.

­ Аз работя ­ обясни търпеливо тя. ­ През целия ден съм в ателието и изобщо не виждам децата.

­ Той сигурно свири на пиано през нощта! Как спиш?

Габриел прехапа долната си устна, за да не се засмее. За щастие Мися не можеше да види развеселеното й лице. Постара се да отговори съвсем сериозно:

­ Обичам музиката на Игор Стравински.

­ Да. Добре. Сигурно. И аз я обичам ­ рече провлечено Мися. След кратка пауза добави: ­ Но колкото и да са добри композициите му, ще ми е невъзможно да ги слушам час след час, нощ след нощ.

Пристъпът на смях, заседнал в гърлото на Габриел, се разтовари в кискане. Все още хълцайки от веселие, тя разкри:

­ Да, Стравински и семейството му са мои гости, но в момента аз не живея в къщата. Нощувам в “Риц”. Домът ми е на тяхно разположение.

Премълча снощната поява на Игор Стравински в хотела й. Той бе пожелал да й изпълни най-новото си произведение: почит към Клод Дебюси. За щастие в салона на апартамента й имаше пиано, предвидено по-скоро за декорация, но все пак беше настроено. Частният концерт поласка Габриел в ролята й на благодетелка и я подтикна да мисли за финансирането и на други проекти. Нямаше да се задоволи само с новото представяне на “Пролетно тайнство” и да осигури сносни условия за живот на композитора. Притежаваше достатъчно пари и се чувстваше прекрасно, че е по възможностите й да подкрепя хора на изкуството. Не й хареса единствено, че Стравински ­ за разлика от нея ­ е нощна птица. Изобщо не се сети да си тръгне и тя се принуди да му каже, че иска да си ляга. Стана й, естествено, малко неловко, а и погледът му беше прекалено дълбок, ръкостискането продължи твърде дълго, сбогуването прозвуча дрезгаво. Е, всичко това сигурно беше израз на благодарност. Тя не желаеше нищо повече и енергично го отпрати вкъщи при съпругата му. В нейната къща.

­ Уредили сме въпроса много практично ­ увери тя Мися. ­ Аз живея сама, хотелът е много близо до ателието. Ежедневното пътуване отдавна ми лазеше по нервите.

­ Да замениш вила за хотел... ­ Мися се поколеба и след известна пауза ­ явно бе озадачена ­ добави: ­ Забележително.

­ Практично е ­ повтори Габриел.

­ Е, няма значение ­ заяви Мися от другия край на линията. ­ Не се обаждам, за да се осведомя за гостите ти.

Габриел неволно въздъхна.

­ Сутринта прелистих новия каталог на “Друо” и от¬крих обява за търг, който сигурно ще те заинтересува.

­ Пак ли ще има продажба на паравани?

Коко събираше китайски модели, боядисани с бадемов лак. Според нея китайският параван представляваше най-ценната вещ във всяко домакинство: декорация и добра възможност да се скрие безредието и да се приберат разни вещи. Даже веднага след като се настани в апартамента в хотел “Риц”, пренесе един параван от сбирката си, подредена в личните й помещения на първия етаж на ателието. Неволно плъзна поглед от писалището си към мястото пред етажерката, където доскоро стоеше параванът. Бе преместила там кресло, тапицирано в пясъчножълто кадифе, но въпреки това мястото й изглеждаше празно. Време беше да попълни колекцията си с още един параван.

­ Не ­ отговори Мися. ­ Не става дума за паравани. Добра клиентка като теб щеше да знае отдавна. Сега говорим за документи. Стари писания...

Габриел престана да слуша. Някой почука на вратата. Тя сложи ръка върху слушалката и извика:

­ Влез! ­ Появи се главната надзорничка на ателието. ­ Един момент ­ рече бързо тя и направи знак на служителката си, после каза на Мися: ­ Имат нужда от мен в ателието. Ще поговорим друг път. И без това не се интересувам особено от антикварни книги.

­ Не съм споменавала за книги ­ възрази Мися. ­ Става дума за ръкописи на кралиците Катерина и Мария Медичи. Древни алхимични формули. Документите са от¬крити при ремонт на библиотека в двореца “Шенонсо”.

­ О, стига, Мися, за какво са ми стари документи?

­ Доколкото разбрах, намерена е формулата на така наречения вълшебен парфюм на Медичите ­ съобщи приятелката й. ­ Ти ли искаш да създадеш специална тоалетна вода, или аз?

Противоречиви мисли нахлуха в ума на Габриел. Нямаше представа дали откритието на Мися ще си струва времето и парите, свързани с посещение на търг и наддаване. Не знаеше много за Катерина и Мария Медичи, освен че двете флорентинки са седели на френския трон и са допринесли съществено за развитието на тъкачниците за коприна в Лион и производството на ръкавици и парфюми в Грас. Знаеше обаче, че съветите на Мися винаги са се оказвали полезни, затова само попита:

­ Кога ще се състои търгът?

 

* * *

 

Габриел прекара следващите вечери в четене. Набави си всевъзможни четива за кралиците, чиито документи се продаваха на търг. Настанена удобно на дивана, с чаша вино на масичката с лампа, тя събра достатъчно сведения за живота на Катерина Медичи и братовчедката й Мария. Узна, че модерното производство на парфюми е започнало през ХVI век в Италия. По онова време алхимиците започнали да разреждат със спирт ароматните масла, идващи от Арабия. Първите манифактури били открити в няколко манастира. През целия си живот Катерина Медичи търсела “философския камък” ­ еликсир, смятан за лек срещу всички неразположения и болести. След около петдесет години известната с красотата си Мария Медичи събрала учени и им заповядала да открият тинктура, която да й осигури вечна красота. И двете дами изглеждаха твърде отдалечени от формулата за съвременен парфюм, но съществуваше вероятност да открие в документите нещо подобно и да предизвика сензация.

Габриел тъкмо размишляваше как химиците на Франсоа Коти ще произведат модерен аромат въз основа на рецепта от Ренесанса, когато някой почука на вратата й. Изненадана, тя остави книгата. Не очакваше никого, разполагаше с всичко необходимо, следователно не беше служител на хотела, а за гостите обикновено съобщаваше портиерът. За миг се изкуши да пренебрегне нечакания посетител, а и, кой знае, може би някой бе сбъркал стаята. Чукането се повтори, този път енергично ­ и мелодично.

Габриел стана и прекоси боса салона и тесния коридор.

­ Добър вечер, мадмоазел Коко ­ поздрави Игор Стравински.

­ Какво правите тук?

Без да помисли, че не е време за посещение, тя отстъпи настрана и го пропусна да влезе.

­ Трябва да говоря с вас.

­ Случило ли се е нещо? ­ разтревожи се тя.

През ума й веднага минаха редица възможности за катастрофа. Започна със заболяване на децата и свърши със смъртта на жена му и пожар в къщата й. Не, ако е станало нещастие, щяха да й се обадят по телефона, а и Стравински щеше да е в друго състояние. Безпокойството отстъпи място на любопитство.

Стравински спря в средата на салона и се обърна към нея.

­ Дойдох да ви призная, че ви обичам ­ заяви той.

Каква смес от славянски драматизъм, самонадеяност на светски лъв и известно въодушевление от звука на собствените му думи.

Струваше й известно усилие да не се засмее.

­ Какво казва съпругата ви по въпроса? ­ осведоми се иронично тя.

­ Тя ви се възхищава.

Дръзкият отговор я остави без думи. Не знаеше дали да се смее, или да се вцепени от ужас. Всъщност би трябвало незабавно да му посочи вратата. Поведението му беше нечувано: той беше женен мъж, тя ­ сама жена. В следващия миг проумя, че в държанието му няма и следа от наглост, още по-малко от комизъм.

Стравински стоеше пред нея, по-добре облечен, отколкото при първата им среща, и очевидно в по-добро здраве. Редовното хранене, добрата храна, луксозната обстановка и финансовата сигурност даваха видим резултат. Умен мъж, който е наясно какво прави. Втренченият му поглед я държеше в плен. Тя осъзна, че не е в състояние да му се изплъзне.

­ Екатерина знае, че ви обичам ­ призна той напълно естествено.

“Това е руската душа ­ помисли си Габриел. ­ Навярно за тези хора любовта има съвсем друго значение, не като за западноевропейците.” Вероятно бе изтълкувал поканата й погрешно. Пожела си да разбере малко по-добре какво става в душата на Стравински ­ и на жена му. Нервно пристъпи от крак на крак и остана до вратата като пиколо, което не знае къде да остави таблата с поръчаното шампанско.

Накрая прошепна колебливо:

Мадмоазел Коко и "Шанел №5" – в търсене на аромата на любовта

Романът за една от най-големите икони на ХХ век „Аз не правя мода, аз съм модата.“ – Коко Шанел Животът на неповтор...

­ Значи сте говорили с мадам Стравински за мен...

­ Естествено. С кого, ако не с Екатерина бих могъл да разговарям по толкова важен въпрос като любовта ми към вас?

Габриел познаваше много мъже. Жалки личности като баща й, скучаещи офицери от рода на първите й любовници, елегантни господа подобно на голямата й любов. В шивачницата, където кърпеше панталони, още съвсем млада, тя се научи не само да шие, но и да общува с клиентите. По-късно, докато пееше по кръчмите, й беше по-лесно да се отърве от нахални обожатели, отколкото да изпълнява популярни шлагери. Междувременно съзря, сега беше дама, твърде стара за влюбени младежи и твърде изискана и самоуверена за нахални семейни господа. Никога досега не се беше сблъсквала с мъж като Стравински. С каква смелост й призна любовта си. Този велик творец я желаеше страстно и в гърдите й пламна гордост. Той я обича... В следващия миг тялото й се възпротиви. Навярно той е разтълкувал погрешно привързаността си към нея. Изглежда, бъркаше благодарността с любов и любовта с възхищение. Станало е недоразумение, обяснимо поради неговата култура. Няма нищо друго. Нищо, свър¬зано със суетата й.

Тя стоя известно време пред него, срещна безмълвно настойчивия му поглед. След това изрече с твърд глас:

­ Като приятел винаги сте добре дошли, мосю Стравински. Вие сте гост в дома ми и заемате много специално място в живота ми. Преходно чувство, каквото е любовта, не би трябвало да разруши искреното ни приятелство.

Той понечи да възрази, ала Габриел го спря с жест.

Лукреция Борджия – красивата разменна монета на династически страсти

Утвърдената поредица на издателство „Емас“ „Известните жени в историята“ ни среща с истинския образ на знаменит...

­ Дошли сте, предполагам, да ми посвирите от чудните си произведения. ­ Вдигнатата й ръка посочи пианото. ­ Не мога да си представя друга причина за посещението ви, мосю Стравински. ­ Очите й искряха като черни диаманти. ­ Не смятате ли и вие, че е по-добре да оставим нещата, както са?

Поклащането на главата му беше съвсем леко ­ възможно е да е било само илюзия.

­ Да, мадмоазел Шанел, не би било зле да ви изсвиря най-новата версия на “Пролетно тайнство”. Преработих някои части.

Усмихна й се дружелюбно, с леката надменност на гения. В никакъв случай нахално или двусмислено.

­ Атмосферата в “Бел Респиро” носи вина за промените, както и вие.

­ Не ви вярвам ­ усмихна се тя, ­ но го приемам като голям комплимент.

Откъс от "Макбет" на Ю Несбьо

Следващата вечер Лейди го покани на вечеря в казиното. Той прие поканата, но отказа аперитива. „Не“ на виното, „да&ld...

­ Чуйте сама.

Стравински седна на пианото и със замах вдигна капака. В следващия миг апартаментът в хотел “Риц” се изпълни със силни тонове, много по-чувствени и вълнуващи от балетната музика, останала в спомените й.

Габриел последва инстинкта си. Вместо да седне на дивана, на прилично разстояние, тя застана до пианото. Гледаше госта си и си мислеше, че пианото е перфектен реквизит за всеки мъж. Музиката правеше дори невзрачния мъж красив. Особено когато свиреше само за една жена. А когато пръстите на този мъж превръщаха в звуци собствените му ноти, преживяването беше зашеметяващо. Вдъхновение, сила, власт, ранимост ­ творческа сила, която преминаваше¬ от тялото на пианото в тялото на слушателката. Беше съвсем различно от изпълнението на музика, написана от друг.

Въпреки че не го чуваше да свири за първи път, в този момент Габриел бе обзета от силно възхищение. Почувства се невероятно близо до композитора. Тоновете ги сливаха в едно цяло. Представи си колко ще е прекрасно да се връща у дома и да заварва къщата изпълнена с тези тонове. Всеки ден, всеки час, винаги когато ежедневието позволява. Само той и тя. Илюзията я завладя и заплаши да прогони действителността...

 

 

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители

0 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Най-добрите бисери от матурите през последните години

Матурите никога не минават без големи гафове в знанията на зрелостниците. Притесняваме се да разберем какви ще бъдат те тази година, но решихме...