Откъс от "Майката на дъщеря ѝ"

18874
Откъс от "Майката на дъщеря ѝ"
Снимка: Издателство "Сиела"

КАТЯ

ТОГАВА

Джош изглеждаше добре. Сякаш се беше постарал да се спретне. Чудех се дали няма среща. Беше облечен с черна те¬ниска, сиво яке и черни дънки. Изглеждаше много по-шик, от-колкото с панталон и риза, и аз му го казах. Той не се изчерви, но беше очевидно, че го бях смутила.

– Благодаря – отвърна и се изправи на крака, за да вземе писалката и бележника от бюрото си. – Как се чувстваш днес?

Свих рамене. Валеше дъжд и капките барабаняха по перва¬за на прозореца. Беше едва началото на октомври, но времето вече беше студено и мрачно. Кабинетът на Джош беше на ос¬мия етаж и гледаше към кампуса. От мястото, където седях, се виждаше зеленият меден покрив на „Хамилтън Хол“, както и част от купола на библиотеката „Лоу“.

– Отново започнах да тичам – изрекох най-накрая. – В гимназията бях в отбора по бягане в пресечена местност. – Наблюдавах Джош, докато си водеше записки в бележника. Или поне така предполагах. Откъде да знам дали просто не си драскаше. – Харесва ми да съм изтощена, задъхана, замаяна. Тогава главата ми успява да се изпразни. Чувството е супер.

Джош кимаше в отговор. Не един или два пъти, а постоян¬но, като онези кукли върху контролните табла на колите, които клатят глави.

– Изглежда, обичаш да тичаш.

В началото Джош ме подлудяваше, когато казваше нещо, което беше очевидно. Но вече се срещахме от няколко седмици – достатъчно дълго, за да осъзная, че го прави, за да ме накара да продължа да говоря. Той вземаше това, което казвах, и го превръщаше в добре формулирано и завързано с панделка кратко изречение, а после ми го връщаше обратно.

– Тичането ми помага да спя по-добре – отвърнах. – Или поне през някои от нощите.

– Имаш проблем със съня?

Погледнах мокрите си обувки; сивият велур на върховете им беше станал почти черен. Избягвах да говоря на тази тема, но когато се усетих, беше твърде късно. Бях отворила Кутията на Пандора.

– Когато съм заета с нещо, се чувствам по-добре – отвърнах. – Лекциите и останалите ми занимания запълват времето ми през деня. Но през нощта няма къде да избягам. Кошмарите ме намират навсякъде.

Джош се размърда на стола си и се наведе към мен.

– Разкажи ми за кошмарите си.

– Паметта е странно нещо – изрекох. – Не можеш да я излъ¬жеш, като просто си смениш адреса.

– Сънуваш нещо, което се е случило, преди да пристигнеш тук, така ли?

Погледнах нагоре към петното с формата на профил на римлянин. То вече ми беше толкова познато, че го чувствах като близък приятел, с когото се срещах веднъж седмично. „Трябва да му дам някакво име“, помислих си, преди да се обърна от¬ново към Джош. Той се взираше в мен, очаквайки отговора ми. Но аз не бях готова да говоря за кошмарите си.

– Имаш ли регистрация в Тиндър? – попитах го.

Джош вдигна едната си вежда; в мимиката му се съдържа¬ше изненада и упрек.

Нямах право да му задавам лични въпроси. Всъщност как¬вито и да било въпроси. Не можех дори да го попитам какво би трябвало да направя, когато съм объркана. Неговата задача беше да ми помогне да намеря отговора сама, а не да взема решения вместо мен. Беше ми го казал още в началото, когато започнах да се срещам с него. Обясни ми, че не е наставник, а консултант по въпросите на психичното здраве. Когато му казах, че да бъдеш консултант означава да даваш съвети, той ми отговори, че дава съвети, свързани с емоциите, а не с дей-ствията на хората.

– Имах предвид дали знаеш какво представлява Тиндър – изрекох. – Или да ти обясня?

Той се усмихна и поклати глава, подобно на баща, който е недоволен от палавата си, но умна дъщеря.

– Няма нужда.

Потиснах усмивката си, която щеше да означава „хванах те“. Не че се съмнявах, че има регистрация в Тиндър. Нима беше различен от останалите мъже?

– Нямам нищо против Тиндър – отбелязах. – Предпочитам го пред свалките на пиянските партита в кампуса. Но трябва да бъдеш дебелокож. Мъжете понякога се държат като задници в интернет. Не дай боже, да ги отблъснеш. Онази вечер Кортни – едно от момичетата в общежитието – беше обляна в сълзи за¬ради обидите на някакъв кретен. Никой не иска да бъде отблъснат, но смисълът на Тиндър е в това, че ако не ти стиска, не трябва да се регистрираш в него. Мъжът полудял, след като Кортни му показала ясно, че не се интересува от него. „Дебела крава – написал ѝ той. – Изобщо не те харесвам, но смятах, че дебелана като теб ще бъде лесна за чукане.“ Представяш ли си?

Джош ме гледаше с присвити очи, сякаш не беше впечат¬лен от думите ми. Знаех какво си мислеше: „Какво общо има Тиндър с нещата, за които разговаряме, по дяволите?“. Аз също го изгледах с присвити очи. Какво от това, че шикалка¬вех? Нищо не му пречеше да ми се скара.

– Когато искам да правя секс, отивам в някой бар – изрекох и разказах на Джош за готиния мъж, с когото се бях запознала преди няколко вечери. Не споменах за фалшивата лична кар¬та и Джош не ме попита. Това им е хубавото на психиатрите. Нямат право да ти казват какво да правиш, но нямат право и да те съдят. И тъй като Джош ме дразнеше този път, и аз не знам защо, му разказах как беше преминала нощта. Описах му под¬робно колко страхотно изглеждаше този мъж. Сиво-сини очи. Права тъмнокестенява коса, сресана на една страна. Разкопчана риза. Без бяла тениска под ризата. Така и не бях наясно защо повечето американци носеха тениски под ризите си.

– Толкова е отблъскващо. Обичам да разкопчавам ризата на мъжа, докато го целувам по врата и устните ми се спускат надолу след всяко следващо копче, минавайки през гърдите и корема му и стигайки до ципа на панталона му. – Замълчах, за да може картината да стигне до съзнанието на Джош, преди да добавя: – Не бих могла да го направя, ако мъжът е с тениска под ризата, нали?

Горкият Джош. Той извърна поглед, но не успя да скрие смущението си. Представяше си как го правя с него. Такава беше идеята.

Прокарах език по горната си устна и продължих да му раз¬казвам за онази нощ.

Бях наясно, че мъжът ще бъде страхотен в леглото от уве¬рения начин, по който беше положил дланите си върху бедрата си, докато се накланяше напред и говореше с мен. Силни, опит¬ни ръце. Харесвах по-възрастни мъже. Момчетата в кампуса бяха същински дечковци. А момичетата трябваше да се напият, за да могат да правят секс. Какъв е смисълът, ако няма да пом¬ниш нищо на следващия ден? Ето защо избягвах партитата в кампуса и кварталните барове. Излизах сама. Не виждах каква е ползата от шумните женски компании. Да се правиш, че си изкарваш супер, въпреки че почти не чуваш за какво си говорят приятелките ти, защото се оглеждаш с надеждата, че някой мъж ще се приближи до теб и ще те заприказва.

Не, това не беше за мен. Аз влизах, сядах на бара и си на¬белязвах някой от пичовете. Едно питие, максимум две, а после двамата отивахме в дома му. Без игрички, без превземки и най-важното – без обвързване.

Джош се взираше в мен с наклонена глава.

– Не се ли притесняваш от факта, че отиваш в къщата на мъж, когото не познаваш? – попита ме той. – Имам предвид…

"Майката на дъщеря ѝ": Приятелство. Любов. Обсесия.

Приятелство, трагедия и дълго пазени тайни преплитат неразривно съдбите на две жени в дебютния роман на Даниела Петрова. Докъде може да...

– О, знам какво имаш предвид. Аз съм момиче. Тази трево¬га е загнездена в костите ми. Но имам по-големи страхове от този. – Видях, че Джош отвори уста, за да ме попита за тях, и изрекох: – Не е нужно да се тревожиш за мен. Нося в чантата си лютив спрей за всеки случай. – Той се намръщи – явно не беше убеден, че мога да се справя с подобни ситуации, но аз не му обърнах внимание. – Мъжете са толкова смешни – продължих. – Забавляват ме физиономиите, които правят, когато им кажа, че би било страхотно, ако искат да се изчукаме отново, но по¬вече не бих си губила времето с вечери.

Джош се размърда на стола си.

– Според теб излизането на вечеря е загуба на време?

– Мога да вечерям с приятели. Или докато уча. Какъв смисъл има да се преструваме? Нека да действаме направо.

– Не обичаш ли да прекарваш времето си със…

– Не, за бога! Не вярвам в тази глупост – романтиката. Любовта е оправдание за необходимостта ти да правиш секс.

"Изоставени" – потъване в демоните на човешката душа

Световната сензация Коуди Макфейдън продължава тъмния си разказ за специален агент Смоуки Барет и нейното призвание да възпира най-жест...

Джош се изхили.

– Как така?

Свих рамене.

– Ами, сексуалното желание се смята за нещо твърде вул¬гарно. Особено що се отнася до жената. Но ако си влюбен, е, тогава можеш спокойно…

– Имах предвид как така не вярваш в романтиката? – прекъсна ме Джош.

– Това е все едно да ме попиташ как така не вярвам в някоя болест. Не, благодаря. Не искам сърцето ми да бъде разбито.

"Малки големи неща" от Джоди Пико – роман за предразсъдъците

Нашумялата американска писателка Джоди Пико повдига общочовешки въпроси за омразата, предразсъдъците, страховете и надеждата на страниц...

– Според теб да се влюбиш означава сърцето ти да бъде разбито?

– Не съществува „и заживели щастливо“, съдейки по това, което съм виждала. А ти – как мислиш?

Джош надраска нещо в бележника и вдигна очи към мен.

– Продължавай.

Мразех тази дума. Понякога просто нямаше какво повече да му разкажа по въпроса. Заявих му го, но той ме погледна с вдигнати нагоре вежди, което означаваше: „Случаят е друг, а и аз не съм толкова глупав, така че най-добре да ми обясниш какво имаш предвид“.

Усмихнах се. Харесвах мъже, които не ми позволяваха да се будалкам с тях. Джош получи допълнителни точки, защото не се предаваше лесно. И защото се държеше закачливо.

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ЛИТСПОТ:

Откъс от "Стари хипари и нови разкази", Михаил Вешим

Пролетта на емигрантите: Глава 1. “Нулиа щеше да се превърне в географско понятие”

Откъс от "Маршът на идолите" от Николай Н. Нинов (СНИМКИ)

Откъс от "Италианската балерина", Сорая Лейн

Откъс от "Ягодови обещания", Мануела Инуса

Откъс от "Сърцето на Анаранд" от Борис Кан

Откъс от "От кражби до убийства" от Стефан Иванов

Откъс от "Предимствата на дислексията" от д-р Брок Л. Айди, д-р Фърнет Айди

Откъс от "Хората, които сеят в снега", Тина Харнеск

Откъс от "Дефицит", Евгений Тодоров

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com