Откъс от "Не си отивай, щастливецо!"

Чудесно е, когато от любовта се ражда брак. Само че само това не стига. То може да е само началото, но за щастлив живот се изисква друго. То е като посято семенце, което иска грижи и среда, ако ги няма – загива. Може да покълне, но изисква почва и грижи, за да стане цвете. Дотук говорихме много за брака и вече сте си съставили мнение. Сега само ще го допълним. Но да тръгнем отзад напред. Защо се развеждат хората?

Вижте кои са държавите с най-много разводи по статистиката на ООН:

1. Белгия – 71%. Всяка година документи за развод подписват 32 000 белгийци. Оцеляват само 1/3 от браковете, което означава, че в Белгия фразата „докато смъртта ни раздели“ не е вярна, ама никак. Но и не само там.

2. Португалия – 68%. Като католическа държава е странно да виждаме Португалия на второ място, но това е факт. Когато разводите биват разрешени за първи път, те са много малко на брой, но днес 68% от браковете завършват с провал.

3. Унгария – 67%. Броят на браковете в страната бързо пада и това не е изненада – повечето не издържат така или иначе. Малко под 10% от мъжете и 12.4% от жените в страната са разведени.

4. Чехия – 66%. Единайсет процента от мъжете и 13% от жените в страната са разведени. 90% от жените получават пълно попечителство над децата в случай на развод.

5. Испания – 61%. В Испания разводът не е бил разрешен до 1981 година, но днес е и двойките масово се възползват от това право.

6. Люксембург – 60%. За развод има изисквания бракът да е продължил поне две години и двамата партньори да са на възраст над 21 г.

7. Естония – 58%. Сред младите естонци е популярно съжителството без брак. При този процент разводи те явно са загубили вяра в брака като институция.

8. Куба – 56%. В Куба става все по-модерно съжителството без брак.

9. Франция – 55%. Франция е обвита в романтика, а столицата Париж наричат „града на любовта“. При 55% от двойките обаче тази любов свършва с развод.

10. САЩ – 53%. Колкото повече се жениш, толкова повече се развеждаш – статистиката за САЩ показва, че 73% от третите бракове свършват с развод. Най-много разводи има в щата Невада, но и най-много бракове.

 

Как да издържи на времето и несгодите една връзка, щом решението за нея е взето след една или няколко нощи, след алкохолен запой или наркотици. Как да съжителстваш с човека 30-40 и повече години, когато всичко е спонтанно, под напора на хормоните и моментните чувства. Ето защо гърците са се плашили от този вид любов. Кратка е като запалена клечка кибрит. Бързо лумва и бързо си изгаря. Затова и често опарва. Тя не вещае нищо добро и за двете страни. Бракът трябва да има бъдеще и развитие, защото се развива в икономическа среда, а лежащият на спонтанни чувства брак води до развод, защото винаги може да се намери друг, който да прави по-добре секс, или да е по-млад, по-хубав, по-привлекателен. А и всичко на тази плоскост е на ниво хормони. Ту са по-високи, ту по-ниски. Младостта си отива, но бракът остава, ако лежи обаче на други основи. Кои? Икономическите. Вижте няколко факта за изневярата по света, които показват скритите ни желания, които не споделяме с всеки. Крием ги дори и от себе си, като искаме да заблудим „първичния инстинкт” с нормите на поведение, наложени от обществото. Винаги искаме да сме по-морални за пред хората, но подсъзнанието ни тегли в друга посока. Събрани са от авторитетни източници, като The Examiner, Statistics Brain и Американския журнал по брачна и семейна терапия. Понякога една афера може да бъде само за няколко вечери, а друг път да продължи с години. Статистически е установено, че средната продължителност е около 2 години - 68% от жените казват, че биха изневерили, ако знаят, че никога няма да бъдат хванати, а често се кълнат във вечна вярност, дори и никой да не ги пита. Даже и да го мислят искрено, подсъзнанието ги води другаде. Еволюцията не познава икономическата форма брак или изобщо вярност. Тя е обществено-морална, постоянно променяща се категория. При условие че никога няма да се разбере – ще изневерите ли? Ама честно? Само пред себе си! 74% от мъжете смятат, че биха изневерили, ако знаят, че никога няма да ги хванат. При мъжете този процент е доста по-голям. И това е разбираемо и общоприето. 57% от мъжете казват, че вече са изневерявали във всяка своя връзка. Не един път, а всеки път! 57% от мъжете и 54% от жените признават, че са изневерявали на всеки свой партньор. За жените не предполагахте. Те са тиха вода. Загадка. Но зад нея тлеят първични инстинкти. Потискането им води до психолога и психиатъра. При дамите имаме 3% по-малко - 17% признават, че са изневерили с роднина на партньора/ката си. Не само че са изневерили, ами и за да направят нещата по-зле – 17% от хората са изневерили с брат/сестра/братовчед на своята половинка. Най-важната цифра обаче е 31%. Толкова от браковете продължават, след като е била разкрита любовната афера. Защо са си простили? Това са стабилни бракове, които не лежат на едната гола любов. Ако Вие хванете половинката си в изневяра, какво ще направите? Някои хора се развеждат. Това са браковете на притежанието. На собствеността. Накърни ли се, вземат ли ти от нея, и бракът свършва. Значи повечето мъже и жени искат и изневеряват, въпросът е да не ги хванат. Да не се узнае. Значи подсъзнателно, природно, естествено ви се иска едно, а бракът ви вкарва в някакви рамки, ограничава естествените ви желания. Всичко, което върви против природата, е противоестествено. Такъв брак е разрив между форма и съдържание. С какво е по-различен той от затвора? Прощават си 31% от двойките. Защо? Защото имат равнопоставеност по стойност. А това значи общи желания, надежди, деца, собственост, проблеми и радости. Изневярата е само маловажна подробност. Когато вие обичате истински другия, не желаете ли да му осигурите всичко, от което има нужда? Включително и една авантюра, както показва психологията на индивида. Нали подсъзнателно я желае? Както статистически и исторически се доказва, че това е нужда. Даже в някои по-развити икономически народи си подаряват секс партньор, проститутка, жиголо за годишнина, рожден ден или просто за разнообразие. Т.е. знаят, че има такава естествена нужда и я задоволяват, защото мислят за щастието на другия. Но в други страни за такова нещо те убиват. Защото там бракът е собственост, сделка и притежание. Ако враг нападне собствеността ти и дома - стреляш и ги браниш.

Три процента от мъжете се развеждат със съпругата си, за да се оженят за любовницата. На вниманието на любовниците, които се надяват, че мъжът ще се разведе „най-накрая“ и ще се ожени за тях. Това правят пренебрежимо малко от мъжете! Трийсет и шест процента от хората са имали афера на работното място. С тези хора прекарвате по 8 часа на ден, делите трудности, имате общи задачи и не е чудно, че голяма част от любовниците са именно на работното място. Деветдесет процента от американците считат изневярата за лошо нещо. Въпреки че, както виждаме, мнозинството изневерява (или признава, че би изневерило), 90% от хората (поне според американско изследване) не оправдават морално изневярата. Но виждате, че се случва и за изневярата се прощава. Защо? Всички ще кажат, че заради децата, дома, семейството, и ще са прави, но всичко това означава, че имате друга основа и свързаност, която ви държи и спасява брака. Т.е. това не е онзи вид любов ерос или лудус, а друг вид, който се ражда от стоковия свят, пропит във всяка клетка на нашия живот. Когато бракът лежи на икономически здрава основа, прелюбодеянието е само щрих от пейзажа, нещо като листо, но не цялото дърво. Нещо неприятно, но сравнимо с препиването, излагането или друга неудобна проява. Всяко чудо за три дни. Ако мъжът или жена ви са много богати, ще се разведете ли за една мимолетна забежка? В буржоазното семейство от миналия век, описано от философите, е било нормално за френската средна класа да ходи на море поединично, за да преживее някоя авантюра. Така се развива Ривиерата и всички курорти от този тип. Така става в Италия, Испания, Гърция и много острови, предлагащи всички възможни удоволствия, ядене, пиене, плажове и най-вече лятната, бурна, но краткотрайна връзка, която ние също наричаме любов. Та нима в нея няма чар, красота и страст? Има, но други. Тя не е връзката ви за цял живот. Та това е таргет групата на редица туристически дестинации - еротика, прелюбодеяние, секс. Това се търси на пазара, това предлагат. Така се появяват жиголата, за да доставят удоволствия на богатите дами. Не само за мъжете. За тях винаги е имало платена любов. Но дори в съвременна България колко от богатите хора имат любовници, не ги крият, а дори се хвалят с тях. От техните любови си вадят хляба редица вестници и списания. На всички ли браковете са се разпаднали? Само единици, ако случайно искат да заживеят с любовниците, което видяхме, че е малък процент. И учудващото е, че тези бракове са по-стабилни. Там няма бой, ревност, убийства и самоубийства. Там има повече, отколкото си представяте - разбиране, уважение и приятелски отношения. И любов, но другия вид – сигурността, която тя ти дава, защото „няма вечни приятели, има вечни интереси”. И основният ви интерес е това да запазите брака, защото е успешна икономическа единица. С обща материална основа, но и общи цели, интереси и бъдеще. Единият дава едно, другият друго, но общото става, получава се. Там на партньора искаш да доставиш максимално удоволствие, за да му бъдеш от полза, да се грижиш, да го обгрижваш и мислиш за него, а това включва дори и моментните изневери. Нека полудува. Ще се върне, защото за „палуване” много, за сериозен брак малко. Закон за търсенето и предлагането. Те не нараняват и обиждат така, както бракът, основан на ерос. То е, като да падне керемида от покрива. Не е хубаво, но цялата къща е здрава. В такъв брак има свобода, защото винаги другият ще се върне, защото там е сигурността, спокойствието и материалното ни съществуване. Там няма окови, забрани, ревност. Ревността е форма на притежание, на частна собственост. На затвор. Нещо, до което временно си се добрал, но знаеш, че не си достоен да го имаш, и го браниш от чужди погледи и влияния. И го затваряш. Защото знаеш, че другите са по-добри, по-можещи, по-знаещи, по-заможни от теб. А когато си „силен”, ти знаеш, че си ценен. И ако те оставят, то винаги ще има по-добър избор за теб. Защото ти си стойностен! А стойността винаги намира добра оценка. Ако си злато, всеки ще те търси, ако си евтино, но блещукащо стъкълце - не. Тогава ти ще искаш да задържиш другия и под формата на „любов”, да го държиш далече от света, затваряйки го в някаква обществено призната форма, за да не намери и осъзнае собствената си стойност. Възможности и по-добро бъдеще. Този брак става спирачка за развитието на индивида, защото е неравностоен.

Когато бракът лежи на „ерос”, то любовта е лудост и свършва с развод.

Или както е сега – младите не се женят. Кои са щастливите бракове? Които имат съизмерима обща стойност. Ако си спомняте, всеки човек има своя собствена стойност и тя може да бъде оценена. Това е сборът от различните качества, но и материални натрупавния, капитал, пари, собственост. Защо наследничките на милиони не ги бият, а насилието над жени е най-характерно за работническата класа и най-вече за безработните или по-бедните слоеве на населението? Днес неистово се обясняват в любов, а утре се обиждат каруцарски и си размазват физиономиите. После пак сдобряване, пак сълзи и пак обяснения в любов. Дори оправданието е, че я обича и затова я бие. Изобщо сапунен сериал. Затова те се гледат толкова много, и то от по-възрастните хора, защото това е отражение на тяхната реалност. Когато имаш собствена стойност, знаеш колко си ценен, но съизмеримо с всички, не с един. Не се притесняваш да не загубиш другия. Никой не е луд да бяга от хубавото.

Бракът е везна на стойности: на мъжа и на жената.

Ако нямат баланс, тя е в неравновесие и едната страна „пада”, докато се намери партньор, при когото везната е балансирана. Балансирането най-често е свързано с много рев, сълзи, нещастие и самосъжаление. Само при относително равенство има свобода и за двамата. Само така бракът не ги спира, а ги развива и е от полза и за двете страни. Дори няма нужда от така нареченото „подписване”. Няма нужда от правна рамка. Съвременният свят го доказва. Тези бракове са щастливи, защото има свобода на равни по стойност и качество личности. Другото е робство. Взимаш си жена по разпространения в дребнобуржоазна и еснафска България мироглед, която храниш, гледаш, обличаш, но трябва да те слуша и да не възразява, да те обича, но така, както кучето обича стопанина си. Да готви, домакинства и т.н. Така преди векове са се купували роби за същите нужди, включително и полови. Къде е тогава разликата? Няма. Само във времето, няколко века по-късно и формите на проявление - по- префинени. Просто ние си мислим, че сме по еманципирани, а дефакто не сме. Но притежаването е икономическа категория! В такъв брак искаш съвсем собственически да притежаваш другия, дори да не го искаш и съзнаваш, а затова първо трябва да го подчиниш. Как? Икономически. Подчиненият е недооценен и рано или късно ще се намери някой да го оцени.

Защо богатите бизнесмени имат красиви съпруги?

Колкото са по-богати, толкова са по-красиви. Защо не си вземат някое обикновено, но добро момиче, което не само ще ги обича, а ще ги обожава? То наистина ще го прави, но няма да има равенство. Съизмеримост на стойности. Ако се случи, ще е за кратко, така, както известните хора се женят - по много пъти и никога истински. Този род бракове се крепят точно на равенството. Ако той си зареже жената, тя е достатъчно красива, за да си вземе богат или дори по-богат мъж и обратното. Ако тя „избяга”, на опашката стоят много жени, защото е състоятелен. Пазар на стойности. И това не е лошо, защото цял живот ние искаме да сме по-ценени спрямо нивото си на развитие. Както преди това казах, еволюционно силният сега се асоциира с парите и властта, което е друг вид пари. Т.е. и за единия има търсене и предлагане, и за другия, а това е закон на пазара. Когато се намери пресечната точка, цената, вярната и справедлива оценка, бракът е сполучлив. Защо за некрасива или дори грозна, но богата жена, се избиват стотици красиви мъже? Защо обяснението винаги е, че тя има добра душа и приятен характер? Че е интелигентна, а хиляди по-интелигентни, добри и мили от нея дори не ги и забелязват? Защото най-важното й качество са нейните пари или капитал. Той иска да се пренебрегне и заобиколи. Защо тези жени са обгрижвани и обичани така, както много малко от другите? Във всеки един щастлив брак има съизмеримост. Във всеки един разпаднал се и нещастен - диспропорция. И мярката е стойността на индивида.

Откъс от "Не си отивай, щастливецо!"