"Есента донесе дъжд, вятър и студ - но под земята в Източна Европа нещо далеч по-опасно се раздвижва. Старите ядрени хранилища, погребани от времето на Студената война, започват да се пропукват. Не от експлозия, а от нещо много по-тихо – влажност, ерозия и температурни амплитуди", пишат синоптиците от Meteo Balkans.
Оказва се, че десетки бетонни депа в Румъния, Сърбия и България крият радиоактивни отпадъци, складирани преди повече от 40 години. Повечето са били изградени за временна употреба – без мисъл, че ще преживеят половин век климатични промени. "Имаме структури, които просто не са проектирани за днешните условия," казва проф. Тудор Попеску, експерт по ядрена безопасност. "През последните години виждаме ясно: влагата и температурните колебания буквално разпукват бетона."
Дъждовете ни носят радиация
Още: Нова надпревара в ядрените оръжия: подценявани сили объркаха тотално сметките на САЩ
След всяка обилна есенна буря се активират ерозионни процеси около старите обекти – особено там, където няма поддръжка. Водата се просмуква в пукнатини, смесва се с остатъци от уран и цезий, и ги пренася в подпочвените слоеве. "Това е радиация в движение – бавна, безшумна, невидима," предупреждава проф. Елена Войнова от БАН, цитирана от метеоролозите. "Дори няколко милилитра замърсена вода могат да превърнат цяла площ в потенциално опасна зона."
Къде е рискът?
Най-уязвими остават депата във Винча (Сърбия) и Салигни (Румъния) – и двете изградени през 60-те години с минимална защита срещу атмосферни влияния. Учените докладват повишени радиационни стойности след проливните дъждове през октомври, което съвпада с отчетена повърхностна корозия на капсулите за отпадъци.
Още: Разследване: Русия тайно модернизира ядрения си арсенал - причините
България не е изключение. Хранилището в Нови хан, макар и под строг контрол, се намира в зона с активна ерозия и променливи подпочвени води – идеални условия за бъдещи проблеми, ако инфраструктурата остарее.
Топлината срещу бетона
Една от най-подценяваните заплахи е термичният стрес – през деня температурите се покачват, през нощта падат рязко. Този цикъл кара бетона да се разширява и свива, създавайки финни пукнатини, през които радиацията „диша“.
„Преди трийсет години температурните амплитуди бяха до 10 градуса. Днес – 25,“ обяснява д-р Ралф Щайнер от Виенския институт по ядрена безопасност. „Това е бавно разрушение. Но разрушение, което вече започна.“
Още: Ядрените оръжия в Европа и САЩ: Кой и какво има, колко е опасно и кой е най-силният?
Официално повечето държави декларират, че старите хранилища са „под контрол“. Неофициално обаче няма достатъчно персонал и финансиране за денонощен мониторинг. Много от съоръженията работят с техника от 80-те години, без сензори за влажност или температурни промени.
Европейският парламент вече настоява за пълен одит на ядрените депа, построени преди 1990 г. Докладът ще включва България, Румъния, Сърбия, Унгария и Чехия – регион, в който всеки дъжд може да отключи забравена радиация.
