Откъс от "Нямата рече: Кръвта вода не става"

Крум се заслуша в тихото скърцане, идещо от подовете и стените, и помисли, че ще трябва да провери за мишки. Като нищо да се бяха настанили удобно под дървените подове в отсъствието на стопаните. Ето че и стомахът му заскърца и това го накара да се измъкне от постелята си.

В коридора, върху скрина бе оставен малък вързоп. Как бе възможно някой да е влизал тук, след като той беше сигурен, че заключи добре. В месалчето бяха завити парче баница, малко сирене и бурканче с кисело мляко. Явно си имаше благодетел, който се бе погрижил за закуската му. И все пак щеше да провери отново всички врати и прозорци...

След като хапна няколко залъка, инстинктите му се разбудиха и той реши, че е време да огледа новата си територия. И откъде най-добре би било да започне, ако не от кафенето на другия край на площада. Снощи бе забелязал заведението точно отсреща на бащината му къща. Делеше ги само кръгъл площад, който беше самият център на селото.

Навън слънцето се бе разположило удобно на небосклона и пъдеше последните слани от дворовете. Птиците, добили кураж след студената зима, прелитаха от клон на клон и клатеха едва напъпилите сливи.

Нещо в обстановката го смути, но не разбираше точно какво. Твърде тихо беше за неговите разбирания. На площада бяха спрени няколко каруци с впрегнати в тях магарета и коне, та и чак чифт волове в едната. Околните къщи, наредени като бисери около врата на мома, изглеждаха някак престарели за днешно време. Прозорци с дървени рамки, каменни огради, варосани кирпичени стени. Точно както бащината му къща, цялата обстановка наоколо изглеждаше, сякаш отпреди век да е. Единственото нещо, което напомняше за съвремието и същевременно ужасно загрозяваше пейзажа наоколо, бе собственият му лек автомобил. Реши, че ще е по-добре да го прибере в двора и го паркира под един от уморените старци – навеси.

Прекоси малкия, кръгъл площад на селото и чак тогава забеляза, че бе застлан с набити в земята камъни. Майсторски изработеният калдъръм опасваше селото по всичките му улици. Всъщност никак не му липсваха вечният асфалт и тротоарни плочки.

Съвсем в синхрон с архаичната обстановка, на входа, над дървената врата на заведението отсреща висеше остаряла табела с надпис „Кафене“. А отпред бяха разположени няколко дървени маси, покрити с тъкани покривки и дървени столове около тях. Всъщност всеки детайл в цялата обстановка напълно кореспондираше на останалите и единственият чужд елемент тук бе Крум.

Отвори вратата пред себе си и малка камбана оповести влизането му. Никак не бе изненадан да види същите дървени маси и столове, същите шарени покривки и дори кротко горящия огън в огнището близо до бара на заведението. Изненада го единствено облеклото на жената зад него – джинси и пуловер.

– Добро утро! – поздрави с усмивка тя и няколко погледа на седящите наоколо хора се впиха в младия човек.

– Добро да е – отговори той. – Може ли едно силно еспресо? – запита с усмивка.

"Кръвта вода не става" в продължението на сензацията "Нямата рече" от Галина Танева

Автентични летни обреди, песни и обичаи на едно българско село оживяват в тази мистична история. Вероятно всеки човек е оставил сърцет...

Прочети повече

– Може, оти да не може! Ама нямаме еспресо... Кафе, варено в джезве, т’ва пием тук. Да ти направя ли?

– А наоколо има ли откъде да си взема еспресо?

– Съжалявам, но не и в село... Тука само кафе от джезве жа намериш...

Никога не бе пил такова кафе. Но очевидно нямаше голям избор...

– Добре, моля, може ли едно кафе тогава? Надявам се, не трябва да платя със златна махмудия или сребърно меджидие? – засмя се той.

Из "Вкусно с Йоли II" - Бисквити с моркови и кокос

Бисквити с моркови и кокос Продукти: ЗА 50–60 СЛАДКИ • 1 яйце • 150 г захар • 100 г стопено масло • 3 с...

Прочети повече

Жената го изгледа леко сърдито и напълно сериозна му отговори:

– Не! Тук се плаща само с български левове!

– Извинявам се, неуместно се пошегувах... Просто обстановката ме изненада, не очаквах да попадна в XIX век...

– Да, в село се стараем да запазим автентичния начин на живот колкото може повече. Къщите ни са такива, каквито са ги построили дедите ни, не бързаме да се модернизираме. Някои от постройките са вече на по 150 години. Е, и ние имаме леки автомобили, ама ги ползваме само при истинска нужда...

Виж ти, това обяснява доста от обстановката наоколо. Хем странно, хем интригуващо беше да попадне в това село, където цивилизацията никак не е на почит. И то точно в търсене на собственото си вдъхновение.