Откъс от "Парадоксът на избора" от Бари Шуорц

КАКВО ДА ПРАВИМ С ИЗБОРА

Новината, която представих, не е добра. Ето ни нас днес, живеещи на върха на човешките възможности, потънали в материално изобилие. Като общество ние сме постигнали онова, за което предците ни са могли в най-добрия случай само да мечтаят, но то е имало цена. Ние получаваме онова, което казваме, че искаме, само за да открием, че онова, което искаме, не ни удовлетворява в степента, в която очакваме. Заобиколени сме от съвременни времеспестяващи уреди, но като че никога нямаме достатъчно време. Свободни сме да бъдем автори на живота си, но не знаем какъв точно вид живот искаме да „напишем“.

„Успехът“ на съвременността се оказва горчиво-сладък и накъдето и да погледнем, съществен допринасящ фактор, изглежда, е преизобилието от избор. Наличието на твърде много избор предизвиква психологическо страдание, особено в съчетание със съжалението, загрижеността за общественото положение, адаптацията, социалното сравнение и може би най-важното – желанието да имаш най-доброто от всичко: да максимизираш.

Вярвам, че има стъпки, които можем да предприемем за облекчаване – и дори отстраняване – на много от тези източници на страдание, но те не са лесни. Те изискват практика, дисциплина и може би нов начин на мислене. От друга страна, всяка от тези стъпки ще донесе собствените си награди.

1. Изберете кога да избирате

"Парадоксът на избора": когато "повече" не винаги означава "по-добре"

Независимо дали си избираме чифт дънки в магазина, решаваме какво да гледаме вечер или пък обмисляме промяна в кариерата си, ежедневни...

Прочети повече

Както видяхме, възможността да избираш, е нещо съществено за благополучието, но изборът има негативни черти и те се засилват, когато броят на изборите расте. Ползите от наличието на варианти са очевидни при всяко отделно решение, пред което сме изправени, но разходите са незабележими и се трупат. С други думи, онова, което създава проблема, не е този или онзи конкретен избор, а всички избори, взети заедно.

Не е лесно да отминеш възможности за избор. Ключовият момент, който трябва да се вземе под внимание обаче, е, че онова, което е най-важно за нас през повечето време, не са обективните резултати от решенията, а субективните. Ако способността да избирате, ви позволява да се сдобиете с по-добра кола, къща, работа, почивка или кафеварка, но процесът на избора ви кара да се чувствате по-зле относно избраното, значи всъщност не сте спечелили нищо от тази възможност да избирате. А през повечето време по-добрите обективни и по-лошите субективни резултати са тъкмо онова, което ни носи нашето свръхизобилие от опции. За да се справим с проблема с прекомерния избор, трябва да решим кои избори в живота ни наистина са от значение и да фокусираме времето и енергията си там, оставяйки много други възможности да ни отминат. Като ограничим опциите си обаче, ще сме в състояние да избираме по-малко и да се чувстваме по-добре.

Опитайте следното:

1. Прегледайте някои решения, които сте взели напоследък, и малки, и големи (покупка на дреха, нов кухненски уред, място за почивка, разпределение на пенсионните вноски, медицинска процедура, работно място или промяна във връзката).

2. Опишете точка по точка стъпките, времето, проучванията и тревогите, вложени във вземането на тези решения.

Откъс от "Докато лимоновите дръвчета растат" от Зулфа Катух

В продължение на седемнайсет години Хомс ме отглеждаше и формираше мечтите ми: да завърша университет с висок среден успех, да си осигу...

Прочети повече

3. Припомнете си как сте се чувствали, докато сте вършели тази работа.

4. Запитайте се до каква степен тази работа е била от полза за крайното ви решение.

Това упражнение може да ви помогне да оцените по-добре разходите, свързани с вземаните от вас решения, което може да ви накара изобщо да се откажете от някои решения или поне да си създадете практически правила за това колко варианта да разгледате или колко време и енергия да вложите в избирането. Може например да си въведете правилото да посещавате не повече от два магазина, когато купувате дрехи, или да разглеждате не повече от две места за почивка, когато планирате отпуската си.

Да се ограничите по този начин, може да изглежда и трудно, и произволно, но всъщност това е видът дисциплина, която упражняваме в други аспекти на живота. Вие може да имате практическо правило никога да не пиете повече от две чаши вино на едно сядане. Алкохолът е приятен на вкус и ви кара да се чувствате добре, а възможността за още една чаша е под носа ви и все пак вие се спирате. И за повечето хора не е толкова трудно да се спрат. Защо?

Една от причините е, че получавате настоятелни предписания от обществото относно опасностите от прекалено многото алкохол. Втора причина е, че може да сте имали опит с прекалено много пиене и да сте открили, че картинката не е красива. Няма гаранция, че третата чаша вино ще е онази, която ще ви тласне отвъд ръба, но защо да рискувате? За съжаление, няма настоятелни предписания от обществото относно прекаленото пазаруване. Нито може би е било очевидно за вас, че претоварването с избор ви причинява махмурлук. Досега. Но ако аргументите и данните в тази книга са ви убедили, вече знаете, че изборът си има обратна страна – съзнание, което би трябвало да прави по-лесно за вас да приемете и да спазвате правилото „две опции са границата ми“. Струва си да се опита.