Откъс от "Себичният ген", Ричард Докинс

Лесно е да се разбере защо някои изследователи желаят да отделят родителската грижа от другите видове родово избиран алтруизъм. Родителската грижа изглежда като интегрална част на размножаването, докато например алтруизмът към един племенник не изглежда така. Смятам, че тук действително се крие важна разлика, която учените не могат точно да определят. Те са сложили репродукцията и родителската грижа от едната страна, а другите видове алтруизъм от другата. Но аз желая да направя разграничение между раждането на нови индивиди в света, от една страна, и грижата за съществуващите индивиди, от друга. Ще нарека тези две дейности съответно раждане на дете и грижа за дете. Индивидуалната машина за оцеляване трябва да вземе две решения от съвършено различен вид – решения за отглеждане и решения за раждане. Употребявам думата решение, за да означа неосъзнатия стратегически ход. Решението за отглеждане е от този тип: „Ето едно дете; неговата степен на родство с мен е такава и такава; изгледите то да умре, ако не го храня, са такива и такива, струва ли си да го храня?“ Решението за раждане е от този тип: „Да предприема ли необходимите стъпки, за да се появи един нов индивид на света; да се възпроизведа ли?“ До известна степен грижите и раждането са обвързани с конкурентна борба помежду им за времето на индивида и за други необходими ресурси: индивидът ще трябва да направи избор: да се грижа ли за това дете, или да родя ново?

Ново издание на „Себичният ген“ излиза в навечерието на визитата на Ричард Докинс в България

По повод посещението на световноизвестния учен проф. Ричард Докинс – автор на бестселъра „Делюзията Бог“ и „Ска...

Прочети повече

В зависимост от екологичните особености на вида различни съотношения на стратегиите за грижа и за раждане на едно дете могат да бъдат еволюционно стабилни. Единственото нещо, което не може да бъде еволюционно стабилно, е стратегията само за отглеждане в чист вид. Ако всички индивиди се посвещаваха на отглеждане само на съществуващи деца до такава степен, че да не раждат нови, населението в света много скоро би било завладяно от мутантни индивиди, които ще са се специализирали в раждането. Отглеждането може да бъде еволюционно стабилно само като част от смесена стратегия – поне известно количество раждания трябва да има.

Видовете, с които сме най-добре запознати – бозайниците и птиците – са много грижливи. Решението да се роди ново дете обикновено е последвано от решението за грижи за отглеждането му. Раждането и отглеждането на практика вървят толкова често заедно, че хората са свързали двете неща. Но от гледна точка на себичните гени няма, както видяхме, никаква принципна разлика между отглеждането на дете – брат, и отглеждането на дете – син. И двете деца са с еднаква степен на родство спрямо вас. Ако трябва да избирате между храненето на единия или на другия, няма генетична причина, поради която да изберете собствения си син. Но, от друга страна, вие по дефиниция не можете да родите братче. Можете само да се грижите за него, след като някой друг го е родил. В предишната глава разгледахме как индивидуалните машини за оцеляване решават в идеалния случай дали да се държат алтруистично към вече съществуващи други индивиди. В тази глава ние ще се спрем на това, как те ще решават дали да родят нови индивиди.

Това е точно въпросът, по който се разгоря спорът за груповия отбор, за който аз споменах в глава 1. Получи се така, защото Уин-Едуардс, който преди всички разпространи идеята за груповия отбор, направи това в контекста на теорията за „ограничаването на населението“.⁴¹ Той предположи, че индивидуалните животни умишлено и алтруистично намаляват раждаемостта си в името на благото на групата като цяло.

Това е много привлекателна хипотеза, защото подхожда толкова добре на това, което отделните хора би трябвало да правят. Човечеството има твърде много деца. Числеността на населението зависи от четири фактора: раждания, смъртност, имиграция и емиграция. Ако вземем населението на света като цяло, емиграцията и имиграцията няма да се взимат под внимание и остават само ражданията и смъртността. Докато средният брой деца на една двойка е по-голям от две оцелели до полова зрялост, броят на родените бебета ще има тенденцията да се увеличава през годините с все по-нарастваща скорост. Във всяко поколение населението вместо да се придвижва чрез фиксирана бройка, ще се увеличава с малко повече като установена пропорция от вече достигната величина. Тъй като самата величина става по-голяма, числеността също става по-голяма. Ако на такъв растеж му се позволи да продължи безспир, една популация удивително бързо би достигнала астрономически стойности.

Знаменити, забравени, забранени

Литературоведът Катя Зографова проследява влиянието на европейски литературни колоси като Хенрик Ибсен и Кнут Хамсун върху родната лите...

Прочети повече

Във всеки случай едно нещо, което понякога не се разбира дори от хора, които са загрижени за проблемите на населението, е, че увеличаването на населението зависи от това, кога хората имат деца, както и от това, колко деца имат. Тъй като населението има тенденция да се увеличава чрез определена пропорция в едно поколение, от това следва, че ако по-възрастни родители раждат и отглеждат деца, населението ще расте с по-малка скорост на година. Лозунги, призоваващи: „Спри на две“, много лесно биха се променили тогава на: „Започни на тридесет.“ Но при всички случаи ускоряването на темповете на нарастване на населението причинява много сериозно безпокойство.

Откъс от "Себичният ген", Ричард Докинс