"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава ХХV - Рождество с Христос

"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава ХХIV - SOS за правата вяра

Автор: Валентин Стоев Глава ХХIVSOS за правата вяра      Не само научният свят спореше и обсъждаше, не само сл...

Прочети повече

Глава ХХV

Рождество с Христос

     Във Ватикана много залагат на тайните. В папската република тайни са дори и заседанията. Такова тайно заседание – на Съвета на кардиналите, в който участваха само местните висши сановници, предстоеше в средата на декември, само десетина дни преди Рождество Христово, чието отбелязване тази година щеше да е тотално объркано поради присъствието на рожденика на живо.
Във Ватикана добре разбираха, че при тези обстоятелства всичките традиции отиваха по дяволите, векове наред на тази церемония Ватиканът бе спазвал строг протокол, но сега правилата не важаха, трябваше да се простят с тях, поне докато Той е тук.
Папата беше пред нервен срив. От началото на декември нито спеше, нито се хранеше. Как да изиграе картите си на Рождество Христово така, че да не се унижи. Той все пак е главата, негова е короната. Вярно, земната, но на Земята само тя важи. Боговете да си властват на Небето.
     А имаше и други неудобства. Когато преди десет века неговите папски предтечи са изчислявали деня на Рождеството, са направили куп грешки. Затова сега теолози, историци и археолози се карат за точната дата на появата на Младенеца. Избран е 25 декември, „...ама я си представете, че той я отрече и съобщи друга дата. Християнският календар ли трябва да променяме?“ – гневеше се папа Викентий ІІІ. Затова реши да свика кардиналски съвет. Да им чуе глупостите, да постанови правилата, ако трябва – и съвсем нови.
     Силно притеснителна, темата на тайното заседание за Рождество Христово-2010 беше прикрита под по-общата формулировка „Католицизмът и ритуалите“.
     Съобщиха на папата, че в очакване на светия отец кардиналите вече са заели местата си в залата. Не му се влизаше, но нямаше как, след пет минути се появи на вратата в цялото си папско великолепие. Всички наскачаха от банките и се поклониха, както си му е редът и както повелява традицията: най-големите подмазвачи – почти до земята, тайните му врагове – от кръста надолу, а явните – с леко свеждане на глава.
     Когато, държани в неведение за темата на събирането, висшите сановници я научиха, на свой ред изпаднаха в истерия. Повечето се смалиха и потънаха под яките на расата си. Само кардинал Торичели се изпъчи и поиска Христос да бъде скрит – може в някой килер, може и в манастир, но най-добре било да го приспят за 48 часа. Викентий ІІІ се разгневи от думите му и го предупреди, че ако не престане „с тъпотиите си“, ще го изгони от залата. Кардиналът се смълча, но всички знаеха, че е временно. Изказаха се още петима, всеки с някаква екзотична идея, кардинал Лоренцо Петрини например поиска Христос да бъде изтъпанчен в центъра на събитието, дори да отслужи рождественската литургия в базиликата „Свети Петър“ на 25 декември сутринта. Папата го смъмри с думите, че ако това се случи, катедралата ще бъде срината до основи от наплива на миряните, и категорично отхвърли идеята.
     И точно когато споровете станаха най-разгорещени, вратата на залата се отвори и на прага и се появи... Иисус Христос, Божият син, небесният пратеник, така, както го бяха виждали през всичките му дни във ватиканския дворец – по 2000-годишната роба, с галоши, обути на бос крак, и с чисто бяла риза с навити до лактите ръкави. Спасителя вървеше полуусмихнат, излъчвайки светлина. Неканен, пристъпи до първата банка, която беше празна, седна и зачака.
     Папата се притесни, Торичели се смали, а кардиналите източиха вратове в очакване на развръзката.
     Настъпи тежка тишина, прекъсната от Христос:
     – Защо загубихте ума и дума, чада мои. Нали ваша е силата на словото, нали вие сте призваните да водите. Вървете напред, времето тече и съвсем не е безкрайно като в Царството небесно. За вас благоденствието е тук, но земният живот има начало и край, а после идва истинският. Ако искате да сте мои следовници, поспрете се с лъжите, отдайте Божието Богу и кесаровото кесарю.  Присвоихте делото ми, преиначихте думите ми, откраднахте жертвата ми от народа ми и се възползвахте... Какво ви засяга моето рождение? Не любов, а лицемерие!
     Пръв се съвзе Торичели. Позволи си да стане и да се доближи до папата. Застанал до Божия наместник на Земята, без да има право на това, закрещя:
     – Кой си ти, душегубецо, че да съдиш. Дай си документите, да видим законно ли тъпчеш тази земя. Ако е да, имай добрината да напуснеш тази зала, а и двореца на пресветия ни папа! Самозванец си ти, лъжеХристос си и две мнения по въпроса няма!
     Папа Викентий ІІІ скочи на крака и го изблъска със сила зад банките, дори се опита да го ритне с богоугодния си крак. Въобще не взе думата, не я даде и на друг, а предпочете да закрие заседанието. Само каза:
     – Нещо трябва да се предприеме, иначе ще се срути църквата...
     Христос седеше спокоен на банката и с интерес наблюдаваше Божите служители, а когато и последният сановник напусна залата, излезе в коридора и за първи път изкрещя с властен глас:
     – Срам и позор сте вие за Отеца ми, нищо няма да ви се размине, идва Страшният съд и тежко ви, защото вие преиначихте думите  Господни и въведохте простосмъртните в заблуждение. Знайте и помнете – няма гарантиран рай...
     Качи се на четвъртия етаж, постоя няколко минути до прозореца, после рязко се обърна и излезе.
     Този ден проповедта на Иисус на площада бе гневна. Пред „Свети Петър“ прииждаха хора до късно вечерта. Прибра се след полунощ и не мигна до сутринта.
     А светът заживя в коледната треска. Градовете запалиха високите елхи с хилядите лампички, магазините се натъпкаха със стоки и клиенти, бутафорните коледни ясли с Младенеца, Дева Мария, Йосиф и влъхвите излязоха от складовете, тротоарите отесняха от сергии, търговците трескаво пълнеха касите си, Дядо Коледовци кръстосваха градовете, фойерверките чакаха тихата и святата нощ на Рождеството... Светът пееше коледни песни и славеше името Му.