Срещаме се с Ина Кънчева - българско сопрано с международна популярност, културен продуцент и създател на CULTURAMA FEST, за да отправим поглед към новото издание на музикалния фестивал и непосредствената връзка на публиката с изкуството. Осмото издание на фестивала ще се проведе от 13 до 27 юни на няколко сцени в София под мотото CULTURAMA 2026: PLAYGROUND.
Фотограф: Симона Халачева
Здравейте, Ина! Срещаме се в динамичен период - предстои CULTURAMA FEST 2026, а наскоро представихте и своя нов сингъл. Има ли вдъхновението формула и коя е тя?
Обожавам динамичните периоди. За мен те са като всеки ежедневен прилив. Мисля, че вдъхновението идва от самите нас. Това е вътрешно състояние, което е свързано със силата на намерението и магнетичната енергия.
Тази година CULTURAMA FEST идва под мотото Playground. Кои са събитията и точките в града, които ще ни провокират да играем?
Обръщаме внимание на алегорията за играта и свиренето, децата и артистите. Децата намират за подходяща всяка една точка, за да играят. Смятам, че това се отнася и за музиката, която присъства постоянно в живота. Но, надявам се, не като декорация или фон. Играта и музиката са спонтанни и универсални езици. Обикновено, чрез тях емоцията е водещото. Докосването и споделянето на мисълта и удоволствието от това, че сме тук и откриваме живота.
През това лятно издание ще се срещнем в три точки за пет събития, а именно в Градината "Кристал" за ДЖАЗ и ВИЗУАЛНИ ИЗКУСТВА, в Топлоцентрала за КЛАСИЧЕСКА и ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА МУЗИКА, във Военния клуб за ОПЕРА. Вижте цялата ни програма на: www.culturama.art.
Интервю: Да бориш стигмата с изкуство: Коста Каракашян разказва как (ВИДЕО)
Как един концерт може да ни въвлече в преживяване? Въздействието на музиката или колективната енергия е водеща?
Мисля, че ние непрекъснато трябва да търсим начин да се извеждаме от баналното. Самата нагласа да отидеш на концерт е чуден ритуал. Това е насочване и инициация за едно силно преживяване. На живо и мимолетно да влезем в един изключителен свят, за да преживеем една история с емоция и после дълго тя да вибрира в нас. Музиката е толкова абстрактна, но и толкова директен инструмент за въздействие на различни нива. В тази връзка, не можеш да отделиш влиянието на музиката от колективната енергия, защото това е изключителен обмен, сходен на висшия акт на любовта. Сюблимация от триене на магически частици. Пренасяне на памет и послание, чрез незрими изразни средства.
Какво се промени от началото на фестивала до днес? Как се случва диалогът с българската публика?
Фестивалът започна като експеримент да пренесем изключително музикално (и не само) изкуство, в контекста на града, в точки нетипични за такова представяне. Също така ми се искаше всячески да привличаме младата аудитория. Мисля, че CULTURAMA е същински фестивал, защото показва нещо различно от регулярния афиш, поставя теми и събира артисти в лаборатория, а не просто дублира регулярния артистичен сезон. Мисля, че вървим със сигурни стъпки…
Диалогът с българската публика е бавен и постепенен процес. Има много голяма нужда от подготовка и култивиране, а това са политики, не са еднократни действия. Тук, в повечето случаи, публиката е недоверчива и не е сериозно ориентирана. Тя чете веднага един автор, ако той изведнъж вземе голяма награда и е силно учудена, че изобщо не го е знаела, а той… живеел на съседната улица…
Ние никога не сме имали интереса да промотираме съдържанието ни в "сензационна форма" и в тази връзка, представяйки звезди или много успешни проекти, ние винаги разчитаме на предварителната подготовка. Опира се до това, кой от какво и колко сериозно се интересува, как и защо го оценява като качество и приоритет и именно по този начин се стремя да правя програмацията. Не търсим най-бързия, най-ловкия виртуоз или маркетингов жонгльор, а наблюдаваме къде и кой е най-интересният или устойчив във времето артист. Кой репертоар го интересува и къде го отвеждат търсенията му. Защото отговорността да покажеш изкуство е толкова голяма, колкото и да правиш изкуство. Няма нужда от патетизъм, а от честни взаимоотношения.
Платформата подкрепя също така и млади таланти - една инвестиция в бъдещето на културния живот. Разкажете ни повече.
Всъщност Фестивалът започна през 2018 година, заедно с националната ни стипендия "С Усилия към звездите" за растеж и развитие. Стори ми се неестествено да откривам изключителни артисти и да няма платформа, където да имат възможност и условия да покажат работата си. Понякога за артиста е трудно да поиска нещо от света. Той всеки ден иска и се моли на себе си да може се отдава на това, което прави. В един момент има нуждата света да поиска него. Така се роди стипендията ни и всичко… Слава Богу, все още имам приятели и съмишленици, които разбират важността на такъв акт, а и самата фондация инвестира всички приходи в стипендиите и така затваря кръга на социално и културно предприемачество. Обръщайки се назад, може би това е най-важен житейски проект, да помогнеш устойчиво на другите.
Сингълът "Месечинко" е част от новия Ви албум "Transitions on the Orient Express". Къде ни води това музикално пътешествие?
В разговор за проекта ми, с един от моите продуценти - дълбоко прагматичен човек, той ми разказа как, когато бил млад, пътувал в истинския "Ориент експрес" и като стигнал до България, така се бил влюбил, че напълно отвян, слязъл от влака тук спонтанно и останал цяла седмица, за да се загуби още повече и намери отново. Приех го като хвърлена ръкавица и започнах да разсъждавам кой точно неравноделен отрязък трябва пък аз да покажа от това прекалено всичко, което го има тук. Да има миризми, багри, носталгия, част от традицията, и европейско и ориенталско и някъде да е като счупено и непонятно и неразбираемо и така поднесох един "миш-маш" с гануш. Но най-важното, мисля, че всички артисти изведохме барока от Родопите и това е нашата спирка с "Месечинко". Накъдето и да ни води…
Ритуалът "Гeлина" има главна роля във видеото към сингъла. Какво си взехте от това преживяване?
Чуден и обхващащ в себе си толкова много и различни послания. Мисля, че ритуалът е повече от site specific, в нашия случай с видеото и изобщо с песента. Това беше нещо като "пожелавам си една мечта и влизам във филма и". Това се случи естествено, когато срещнах режисьора Жоро Манов. С него преживявам обмен на радост от това, че "небето е границата". Изфантазирахме си нещо и после намираме начин да го случим, а много хора се увлякоха по нас и ни помогнаха. Ако имах лексикон, бих написала, че от това преживяване имам спомен от едно свидно място и нови приятели.
За финал обръщаме поглед към годината - кои са българските и международни проекти, в които ще се фокусирате?
За мен на фокус е да осъществя "Transitions on the Orient Express" с концерти в точно определени точки, върху което работя с моя екип. От доста време подготвям една моно опера и вече доста напредвам а също така ми предстоят концерти в Берлинската Филхармония с репертоар на В.А.Моцарт и Й.С. Бах през есента, както и подготовка и представяне на нов проект с музиката на Д. Шостакович и М. Вайнберг. Разбира се, подготвям и есенната CULTURAMA в музея. Радвам се и работя в моя динамичен perpetum.
Интервю: Патриотичните усещания са нещо фино и деликатно: Бина Харалампиева пред Actualno.com (ВИДЕО)
