Катастрофите по автомагистрала "Тракия" и жертвите в последните дни, както и особено фрапиращия случай със смъртта на две деца, прегазени от ТИР, предизвикаха огромно обществено недоволство и дори гняв в социалните мрежи. Споделяме текста на продуцента и журналист Красимир Боев, публикуван в профила му в социалните мрежи, който натрупа популярност и споделяния.
"Аз имам три деца, на 12, на 8 и на "тли", както казва този най-малкият. И от няколко часа не спирам да си представям, че можехме да сме петимата с Галя на "Тракия". Не можеш да си примерен, не може да си бдителен, не можеш да свърнеш встрани. Онзи идва и те връхлита. А Господ в този момент или си е взел отпуск, или просто го няма.
И сега не ми се четат безвкусните жалейки, не ми се слуша за проверките на шофьора, за глобите му, за приключенията на фирмата превозвач, за качеството на мантинелата. Иска ми се да си ударя главата в стената, да оставя кърваво петно и да изтрия картините от катастрофата, които рисува въображението ми. Природата ме е проклела с богато въображение.
Още: Демерджиев след трагедията на "Тракия": Или мерки, или прокуратура
Иска ми се и и да прокълна човешката измет, която построи "Хемус" на излизане от София, където други хора ще умират. Иска ми се да прокълна човешката измет, която остави "Тракия" толкова дълго да е смъртоносна в онзи участък преди Пазарджик. Проклинам и онази дребна регионална измет, която толкова дълго не оправи малкия участък с дупки по Искърското дефиле след Лакатник в посока Мездра. Паднали камъни, пробили асфалта и създали смъртоносен капан, който може да се оправи за пет евро. И си стои. Нема президент, нема премиер, нема министър, нема ги и тъпаците от АПИ. Седи си там капанчето и чака да пука гуми, и да проваля животи. Знаете ли колко още такива смъртоносни капани виждам всяка седмица, докато обикалям България? Седят си и чакат да им паднеш.
Обаче кво да проклинам, кво да словоблудствам. Гадните пътища, алчните з*дници и безпардонните орки с нулеви умения зад волана никакви проклятия не ги ловят. И да ги посочиш с пръст, ще пръскат слюнка и ще крещят - другия беше. Презирам ги и предишните, и сегашните и бъдещите, които ще крадат и с г*за си.
Няма какво да се направи и нищо няма да се оправи, докато сме живи. Остава ми да паля някакви свещи, да се моля там някъде и да се надявам, че няма да ни връхлети. Или ако ме връхлети, поне да не боли".
Още: "Видях смъртоносния полет": Разказ от първо лице за касапницата на "Тракия"
