Скандалният случай, при който 14-годишно дете остава само в пътнически автобус и бива откарано далеч от родителите му, макар бащата да се свързва с шофьора и кондуктура на превозното средство и да иска дъщеря му да бъде върната незабавно, защото е в автобуса против волята си и против желанието на родителите, продължава да привлича внимание с абсурдността си. Бащата, Ненко Генов, сигнализира за случая в социалните мрежи и той беше отразен от редица медии, включително Actualno.com, като ръководството и служителите бяха принудени да отговарят на сериозни въпроси.
Нова порция сериозни въпроси - такива зададе и г-н Генов в личния си профил във Facebook към тези хора. Въпроси, които заслужават най-малкото да бъдат видени, да не говорим за отговори - и реакция на отговорните органи. Ето какви са тези въпроси:
Вече вероятно знаете историята как вчера автобус потегли от Бургас за Несебър с 14-годишната ми дъщеря, като тя остана вътре без родител, а шофьор и кондукторка зарязаха мен, съпругата ми и 5-годишната ни дъщеря на Сектор 3 на Автогара Юг. Да, пътниците могат да чакат закъснял автобус 20 минути, но същият автобус не може да изчака пътниците си дори 20 секунди... Подадох оплакване към "фирмата" "Ди Ес Бус", което публикувах и във Фейсбук. Пуснах жалби към ИИИА и КЗП, надявам се институциите да вземат мерки. Реакцията на извършителите е повече от безочлива, напълно в тон с арогантното им, скандално и нечовешки грубо държание - опитват се всячески да изопачат фактите. Случаят получи небивала гласност, както в социалните мрежи, така и в медиите. Последният ден от ваканцията ни премина в разговори с вестници, сайтове, интервюта за БНТ, bTV, Нова Телевизия, 7/8... Благодарение на медиите успях да зърна на екран лицата, виновни за преживения стрес и скандалния инцидент. Вижте ги и вие. (линкове към репортажите в коментара ми по-долу)
Но нека мина през всички лъжи, които избълваха въпросните...
Юлия К., която твърди, че не може да продължи повече разговора от 3-4 минути, и твърди още, че може да се провери колко време е говорила по телефона. Но аз никога не съм звънял директно на нея и нямам нейния телефон, нали така? Телефонният разговор беше между моя номер и номера на дъщеря ми, която помолих да предаде слушалката. Госпожа К. дълго отказваше и казах на стресираното ми дете, че ако тя не иска да вземе телефона и да разговаря с мен, трябва да пусне апарата на високоговорител, за да ме чуе жената. Целият разговор от начало до край, проверих в историята на телефона си, трае 2 минути и 25 секунди, от момента, в който се свързах с дъщеря ми, през опитите ми да разбера какво става, нейното ставане, опитите да убедя кондукторката да разговаря с мен... Не вярвам да съм бил с нея на линия повече от минута, вероятно е било около 30-45 секунди, преди да прекъсне разговора.
Димитър П. - шофьорът, който твърди пред bTV, "погледнах, видях че детето е спокойно, продължих курса". Къде погледнахте, господине? В огледалото? Как оценихте емоционалното състояние на дъщеря ми? Продължихте курса, след обаждане на родител, че сте откарали детето му само... Шофьорът, който твърди пред БНТ, че съпругата ми е говорила на полски, при все, че тя е говорила на английски. 15 години е женена за българин, имаме три деца, които говорят свободно български, а по-големите четат и пишат на български. Да, съпругата ми не говори добре езика, предпочита да комуникира на английски, но доста добре разбира. Говорила е с кондукторката на английски, кондукторката е превеждала и на шофьора какво става, а шофьорът само си е сочил часовника с крясъци "Нямам време!", все едно ние сме виновни за закъснението на автобуса.
Чак когато кондукторката говорила с мен разбрал какво е станало? И когато разбрахте, какво се случи? Нима опитахте да успокоите дъщеря ми? Нима казахте - Извиняваме се, че е станало така, не се тревожете, има ли човек с нея, с когото да ви изчака на спирката в Несебър? Или продължихте, двама възрастни срещу 14-годишно момиче, да повишавате тон, да се държите грубо, да я прекъсвате, до такава степен, че тя дори не може да попита къде се слиза за Стария Несебър и случайна пътничка, чужденка, разбира ситуацията до такава степен, та да обясни на руски, че слиза на същото място и ще покаже на всички къде да слязат и те? (Да, забележете, българите в автобуса не реагират, никой не се застъпва за детето, никой не поставя под въпрос отношението на екипажа... "Тука е така", да не се бутаме и ние между шамарите... Или да си гледаме сеир?)
Същите двама явно са пяли подобна песен и пред сайта Актуално.ком, където пише следното: "От фирмата признават, че шофьорът е можел да изчака няколко минути, заради случая с 5-годишното дете, но според тях майката не е обяснила добре, защото говорила полски, а след това развален английски, от който екипът разбрал само, че детето й е отвън."
Съпругата ми НЕ говори на случайни българи на полски език и никога не очаква някой в България да разбира полски. Говорила е на английски. Забавното е, че е преподавател по английски език и има магистърска степен по английска филология. Дали е говорила РАЗВАЛЕН английски, може да прецените и сами.
Отново в същата статия пише: "Според разказите на шофьора и кондуктора, както и от видяното от нея на записите от камерите - 14-годишното момиче не е било напълно само в автобуса, защото заедно с него се качва възрастна двойка, която дори му плаща билета."
Това обаче го разбира едва когато стигат до нея, за да я таксуват! Когато автобусът тръгва, никой там няма представа дали това дете е само, дали хората около него са роднини, приятели, случайни пътници... И е чиста случайност, че с нея има възрастни от нашата компания, които да ѝ купят билета. Хора, които не са нейни родители, нито правни настойници, които не са български граждани, и не говорят нито български, нито английски...
Живка И., ръководителят на фирмата, която защитава поведението на подобни служители, вместо правата на клиентите си, и твърди, че всичко е недоразумение. Да, недоразумение е! Говорете каквото си искате, да приемем, че има езикова бариера, да приемем, че не сте разбрали съпругата ми, аз говорих на чист български по телефона, а вие прекъснахте разговора! Дъщеря ми също говори чист български и се наслуша по целия маршрут на грубо отношение и обвинения към нас. Ето го НЕДОРАЗУМЕНИЕТО!
Питам, какво става ако детето не е на 14, а на 7, примерно? Какво става, ако няма телефон, за да се свърже с родителите си? Какво става, ако с нея няма познати? Какво става ако няма кой да му плати билета? Какво става, ако не говори български? Какво става, ако получи паник атака? Какво става, ако е със специални нужди?
