На фона на сушата и безводието, както и на енергийната криза в други държави, българската АЕЦ "Козлодуй" работи не заради нечии медийни изяви или политически обещания от днес за утре, а благодарение на далновидност, строена да издържи поколения.
Това написа ортопедът д-р Христо Мазнейков в призив да отдадем дължимото уважение и благодарност на инженерния гений на хората, проектирали централата, заради който днес България няма проблем в енергийно отношение.
"Никой не казва защо нашата АЕЦ няма проблемите на унгарци, румънци, сърби, австрийци и др. Дунав пресъхва, но държавата още държи. Благодарение на онези, които някога мислеха След като гледахме как рекордно ниските води на Дунав буквално парализираха атомни мощности у съседите в Румъния и Унгария, няма как в главата на всеки мислещ българин да не изплува един съвсем логичен, почти провокативен въпрос: Защо, за Бога, АЕЦ „Козлодуй“ продължава да работи и да бълва ток? Ако някой ви каже, че става дума за чист късмет, не му вярвайте. В голямата енергетика късмет няма. Има чиста, хладнокръвна и далновидна инженерна мисъл", пише медикът.
Източник: БГНЕС
"Проста, гениална и желязно сигурна система"
"Още когато се полагаха основите на българската ядрена енергетика, онези момчета – българските инженери и техните колеги, проектирали централата – прекрасно разбираха едно простичко нещо. Най-страшният капан за една атомна централа не са толкова придошлите води, колкото сушата. Дългата, изнурителна суша. Затова в основите на „Козлодуй“ бяха заложени инженерни решения, които днес – десетилетия по-късно – ни спасяват от пълно затъмнение. Взети са били предвид над 100 години хидроложки наблюдения на Дунава! Не 10, не 20 – цял век назад. За да може реакторът да не „жадува“ дори когато реката стане на вада. И официалните данни на централата днес го потвърждават без заобикалки. Бреговата помпена станция например не разчита на плитката вода по средата на коритото. Не. Изградена е в дълбок, специално проектиран залив, който държи стабилно водно огледало, каквото и да става с нивото на Дунав. Водата е там, подсигурена", обяснява д-р Мазнейков.
Той уточнява и една важна особеност - речната вода изобщо не влиза в контакт с реактора на "Козлодуй". "Тя охлажда кондензаторите във вторичния, напълно нерадиоактивен контур. Проста, гениална и желязно сигурна система", пише медикът.
"Дълги години у нас беше безумно модерно – даже задължително в определени номенклатурни и политически кръгове – всичко, сътворено през онова „социалистическо време“, да се отрича с лека ръка. Само че истинското инженерство не робува на идеологии. То се мери по резултата. А резултатът днес е ясен: Югоизточна Европа се задъхва от жега и липса на ток, а Козлодуй работи. Работа на сметката на онова „лошо“ минало. Днес, когато жегата и сушата натискат цялата регионална енергетика до стената, нашата централа стои стабилно. Не заради нечии медийни изяви или политически обещания от днес за утре, а благодарение на далновидност, строена да издържи поколения. Ето това е истинската държавност – да оставиш нещо след себе си, което да пази държавата тогава, когато ти отдавна няма да си там", допълва той.
Още: Режим на тока заради Дунав: Опасността расте
Кои са хората зад гениалното проектиране на "Козлодуй"
Медикът повдига въпроса и кои всъщност са били хората зад този колосален проект:
"Архивите са оскъдни. Общественият интернет мълчи за голяма част от имената – тогава, през 1970–1974 г., държавата издигаше в култ „колективния замисъл“, а не индивидуалното име. Хиляди строители, монтиорчици и инженери денонощно даваха здравето си на онзи обект. Но ето няколко фигури, които историята все пак успя да съхрани и чийто труд ползваме и до днес:
Симеон Русков – капитанът в началото, първият директор на АЕЦ "Козлодуй".
Още: Експерт: Ако ситуацията се запази, до две седмици ще се наложи спиране на мощности в АЕЦ "Козлодуй"
Атанас Койчев – пристигнал като млада надежда по разпределение на обекта, когато той се водеше „младежки национален обект“.
Милко Димитров Ковачев – проектантският ум от "Енергопроект", минал през целия ад по пускането на 3-ти и 4-ти блок.
Инж. Рашо Първанов – скочил в дълбокото веднага след пуска на Първи блок, докато Втори тепърва се монтираше.
Козма Кузманов – човекът, който държеше оперативния контрол като директор по експлоатацията.
Още: Заради ниското ниво на Дунав: Енергийният министър със спешна среща в АЕЦ "Козлодуй"
Йордан Йотов – дежурният инженер, под чийто контрол реанимацията и пускът на блокове 1 и 2 станаха реалност.
Минко Котларов – началникът на легендарната смяна "В" по време на напрегнатите пускови дни.
Рангел Симов – сред пионерите-специалисти, на чиито плещи изнесоха първите критични часове на блокове 1 и 2.
Атанас Съртилархиев и Събин Събинов – оперативните двигатели на "АТОМЕНЕРГОИНВЕСТ", поели по-късно тежкия кръст по изграждането на новите мощности".
Още: Без ток заради безводието на Дунав: На Балканите се надяват на България
"Паметта за тези хора днес е покрита с прах, а заслужават уважение. Защото докато днешната политика се прави от ден за ден и от избори до избори, онези хора градяха за десетилетия напред. И днес, когато Дунав пресъхва, благодарение на тях България продължава да има светлина", завършва медикът.
