Манол Пейков от "Да, България" помести коментар по повод жестокото убийство на мъж от група тийнейджъри на Младежкия хълм. Политикът, издател и общественик, който също е от Пловдив направи паралел между поведението на младежите и парламентарната група на "Възраждане".
Ето какво написа Манол Пейков във Facebook:
Гледам снимки на младежите, които вчера са убили човек в Пловдив, след като първо са го примамили, а след това – пребили, измъчвали, гасили фасове и рисували свастики върху тялото му.
Още: Тийнейджърите, обвинени за убийството в Пловдив, остават в ареста
Изглеждат съвсем нормални. (Като изключим боядисаните коси и тениските с имена на хеви метал групи, които определено не са подходящи за съдебна зала, но в ежедневна среда също са си съвсем нормално явление.)
Съвсем сигурен съм, че ако ги заговорите поединично, няма и за миг да заподозрете, че у тях дремят подобни чудовищни склонности.
Което натрапчиво и болезнено ми напомня за разговорите ми на парламентарен терен с момчетата от т.нар. партия "Възраждане".
Съвсем нормални момчета. С леки странности по отношение на някои схващания, но в разговор тет-а-тет – (почти) адекватни, (почти) добродушни, дори с чувство за хумор.
Още: Повече от час е продължил побоят над убития на Младежкия хълм мъж (СНИМКИ)
Но когато се съберат в група, се превръщаха в истински чудовища. В глутница, която крещи, клевети, бие, хапе, ругае и зове за мъст.
Освен сблъсъците ни в зала – при които (без изключение!) след мое изказване или провикване по техен адрес те притичваха от другия край на залата и ме наобикаляха – си спомням поне половин дузина случаи, при които са ме нападали в кулоарите на парламента, пред партийната стая, извън обсега на камерите.
Поне четири пъти съм бил жестоко ритан в пищяла на крака, десетина сантиметра над глезена – нещо, което няма как да се забележи от птичи поглед в купчината тела, дори когато наблизо има камера.
Още: Престъпление от омраза?: Жестоко убийство на мъж в Пловдив, съгражданите му искат справедливост
В единия от случаите си направих труда дори да отида до Съдебна медицина, за да си издам документ, към който бяха прикачени снимка на травмата и подпис на свидетел. Прокуратурата заведе преписка, викнаха ме на едночасов разпит, изписах поне шест страници.
Два месеца по-късно прекратиха преписката поради "липса на доказателства".
В друг случай, по време на словесна престрелка, се оказах заобиколен от депутати на "Възраждане" – и докато един ме блъскаше, а друг ругаеше, някакъв джобен широкоплещест дребосък (когото по-късно започнах са наричам "Джобното Менгеле") се приближи до мен незабелязано, хвана палеца ми и със светкавично, очевидно тренирано движение едновременно го изви и натисна костта по начин, който не остави никакви външни следи – но палецът след това ме боля с месеци.
Иначе насаме – съвсем н о р м а л н и момчета.
Закачат се. Шегуват се на влизане и излизане от тоалетната.
Още: Започнах да виждам небето и фасадите на сградите, за които нямах очи през последните 5 години
С поне петима съм водил продължителни, съвсем човешки разговори.
Виждам веднъж един от тях – с когото често си бъбрехме – пред мен в коридора. "О-о Зарко*, как си?" – му викам. А той вири глава и без дори да ме погледне, шепне: "Маноле, знаеш, че ти симпатизирам, но не мога да говоря с теб". И отминава.
Друг пък се обръща към мен дружески веднъж и в прилив на своеобразна "любвеобилност" ми казва (цитирам по памет, но смисълът е точен):
– Маноле, ние имаме много специално отношение към теб. Като вземем властта и ви пратим всичките в "Белене", ти ще стигнеш жив; другите ще ги убием по пътя.
И се смее широко.
С две думи – шегички, съвсем безобидни шегички. Ако прочетете внимателно историческите документи ще видите, че и Никола Петков така е смятал – докато не е увиснал на бесилото.
Единствените хора от партия "Възраждане", които се притесняваха (или страхуваха) не само да ме заговорят, но дори и да срещнат погледа ми, бяха главатаря на шайката и левият му бъбрек.
Те също така бяха (и продължават да бъдат) хората, които измисляха клеветите по мой и наш адрес (може и да им бяха свеждани отнякъде, не зная – но именно те вливаха смъртоносните си флуиди във вените на групата).
Още: Манол Пейков проговори за драмата между ПП и ДБ
И които насъскваха подопечните със загадъчната си, зловеща харизма – а когато тя по една или друга причина не проработваше – се уповаваха на безпогрешно работещия, особено сред по-семплите хора принцип на моркова (постове, депутатски заплати) и тоягата (окастряне на заплатите, отнемане на постовете).
Макар и с малко посвити перки, същите хора продължават да пръскат отровата си в българския парламент.
Неколцина истински злодеи, следвани от шепа обикновени момчета и момичета с умове на тийнейджъри, които по команда се превръщат в глутница, която бие, лае, търси кръв – а при определени обстоятелства е готова и да я пролее.
Сами направете сравнението със случилото се на Младежкия хълм в Пловдив – и си направете изводите има ли връзка между двете; и ако да – кое е първопричината и кое следствието; кой е виновникът и кой – жертвата.
Както и къде трябва да се търси разковничето, ако искаме да живеем и отглеждаме децата си в свободна държава, а не в жалко и зловещо подобие на концлагер.
