Едно изложение, много размисли за социалното предприемачество

Когато след събуждането в болницата му става ясно, че повече няма да може да ходи, пред Латин Банков е имало поне два пътя - да се отчая или да не се отчайва. Избрал втория. И макар и оттогава да са минали цели 32 години, никой не го възприема като инвалид, макар и да не става от количката.

Създава малка текстилна фирма и доста време произвежда дрехи. След това оценява пазара и превръща фирмата в шивашко ателие.

"Преминах в сферата на услугите, защото е по-ефективно"- казва Латин, който е на Европейския форум за социална икономика в палата 11 на Международен панаир - Пловдив не като изложител, какъвто е бил години наред, а като подкрепа на Ивайло Колев, създал прототип на инвалидна количка, с която вече човек с двигателни проблеми е успял да се изкачи на Черни връх.

Количката е наистина много маневрена. Жироскоп я ръководи изцяло спрямо наклона и позата на човека. Тя може да катери стълби и изобщо, както в случая с Мохамед и планината, щом никой не поправя градската среда така, че в нея да се движат хора в инвалидни колички, нека направим такава количка, която да минава отвсякъде. Този тип количка е особено уместен за млади хора, които са пострадали, но не могат да се примирят с темпото на обикновеното. Точно такъв, какъвто е бил Латин Банков в далечната вече 1987-ма, а и сега не е много по-различен.

110 фирми и сдружения от седем държави представят свои продукти на изложението, което пловдивчани винаги посрещат с интерес заради качествените стоки и достъпните цени, на които се предлагат.

Има кооперации, които изработват детски и дамски дрехи, обувки, медицински униформи, повечето обаче са заложили на сувенирите. От тях кой знае каква печалба няма. Затова социалното предприемачество не бива да се развива само в рамките на проект, който започва и свършва, то е немислимо без законите на бизнеса. В противен случай има само временен ефект. Не бива да се бърка и с милостиня.

"Когато отида да договарям сделка, аз не отивам като инвалид, отивам като предприемач, който предлага тези и тези условия за тези и тези пари и в такъв и такъв срок. Това са важните неща. Назначавал съм хора с ТЕЛК на работа, но не заради това, а заради уменията им", казва Латин Банков. "Или си вярваш, или не, ако нещо съм направил в тоя живот, то е да покажа на няколко души с моята съдба, че има път, че не са обречени".

Латин разказва за момиче от пловдивското село Строево, чиято майка бдяла като орлица над него и на практика му пречела да се развива. Един ден той минава с колата да я вземе, за да я заведе на сбор. Въпреки протестите на майката, я качил в колата.

Момичето видяло, че хора като нея могат да правят много неща, лека полека се осмелила, излязла извън задушаващата майчина опека, повярвала си и крайният резултат е, че в нея се влюбил синът на кмета на селото, където бил едномесечният сбор и тя вече е щастлива омъжена жена с две деца. "Скоро ще излезе книга, в която са разказани 88 подобни истории - казва Латин Банков - хора слепи, глухи, без крака, неподвижни, които са постигнали нещо в живота."

В България се учим на социално предприемачество, ала на практика градим върху напълно забравен стар полезен опит. В кв. Изгрев в Пловдив се намира Комплексът на слепите, който в момента работи на горе-долу 1/5 от капацитета си. Все още има незрящи хора, които живеят в блокчетата, но средата е занемарена, проектното начало слага и край на всяка полезна инициатива, а детската градина е закрита и пустее.

А още през 1946 година е открита кошничарската работилница, около която всъщност се генерират доходите на хората тогава. Имало е нужда от тях. Плели са кошници за дамаджани, пласментът е бил гарантиран. Оттам и доходите им, без да се налага да им се помага със социални помощи, сами са се издържали.

Търсим примери в чужбина, а това е било у нас и е траело години. В Германия Латин Банков е видял голяма фирма за хладилници, която изпълнява своята социална отговорност така, че хем печели, хем помага на хора с ментални проблеми. Призовали клиентите си да връщат старите си хладилници, те ги транспортират, а после работниците ги разглобяват. "Такава радост, такъв ентусиазъм лъхаше от тези хора - казва Латин - те си обичаха работата, това е правилната социална помощ".

За да спрем да откриваме проекти за социални предприятия, които след година-две ще отидат в историята, трябва да се намери нишата, в която хората да произвеждат реални стоки за реалния пазар. И тези социални предприятия трябва да се ръководят от хора, които разбират от бизнес.

Държавата би могла да помогне с гарантирани поръчки - много често фирмите са шивашки, така че е възможно да се уговорят условия за пласмент в държавни организации. Но може и да не помогне, както го прави в момента. Факт е, че някои се справят и без тази патерица.