Президентските избори в България бяха белязани от дебата за войната в Украйна, отношенията с Русия и геополитическата ориентация на страната. Това отбелязва европейската телевизия "Евронюз" в свой анализ на балотажа между Илияна Йотова и Андрей Гюров, като акцентира и върху ниската избирателна активност, достигнала едва около 29%.
Според първоначалните екзитполове Йотова, подкрепена от управляващата лявоцентристка формация "Прогресивна България", получава около 52% от гласовете. Нейният опонент Андрей Гюров, зад когото застанаха реформаторски и прозападни опозиционни партии, събира около 45%.
"Евронюз" отбелязва, че ако резултатът бъде потвърден от официалните данни, Йотова ще стане първата жена, избрана за президент на България. Тя пое поста през януари, след като Румен Радев се оттегли от президентството, за да участва в парламентарните избори. Още: Урсула фон дер Лайен поздрави Йотова за победата
Основната тема на предизборната кампания беше войната в Украйна и различията между двамата кандидати за отношенията на България с Москва и подкрепата за Киев. България е член на НАТО и ЕС, но исторически поддържа тесни връзки с Русия, а въпросът за бъдещето на тези отношения разделя обществото.
Йотова, подкрепена от "Прогресивна България", БСП и ВМРО, нееднократно настояваше за мирно уреждане на конфликта в Украйна чрез преговори с Русия. По време на кампанията тя заяви, че иска да бъде българският "президент на мира".
От своя страна Андрей Гюров застъпи позиция за по-тясно сътрудничество със западните партньори и по-силна подкрепа за Украйна в противодействието ѝ срещу руската агресия. Още: "Г-н Радев, без вас нямаше да се справим": Йотова с първи думи като президент (ВИДЕО)
Изборите - първи голям тест за партията на Радев
"Евронюз" определя президентския вот като първото сериозно изпитание за "Прогресивна България" на премиера Румен Радев, която подкрепи кандидатурата на Йотова.
Според анализа на европейската медия се очаква новоизбраният държавен глава да продължи политическата линия на Радев - запазване на европейската ориентация на България, но паралелно с това подобряване на отношенията с Русия и премахване на санкциите срещу Москва. Още: "Първото изпитание за приятелската на Москва ПБ": Според CNBC Йотова ще търси по-добри отношения с Русия
Изборите се проведоха и на фона на нарастващото напрежение в Черно море. През последните седмици зачестиха атаките с дронове срещу търговски кораби в българската и румънската изключителна икономическа зона. Случаят привлече допълнително международно внимание към сигурността в региона и последиците от войната в Украйна.
Ограничени правомощия, но значително влияние
В анализа си "Евронюз" обръща внимание и на особеностите на президентската институция в България. Макар длъжността да има предимно представителни функции и държавният глава да не разполага с изпълнителна власт, прякото му избиране от гражданите му осигурява значителна политическа легитимност. Още: "Предстоят тежки времена, трябва да сме обединени": Гюров с първи думи след изборната загуба (ВИДЕО)
Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, може да налага вето върху приети от парламента закони, подписва международни договори и назначава посланици. В условията на политическа нестабилност държавният глава има и важна роля при назначаването на служебни правителства.
Президентските избори в България се провеждат на всеки пет години, като един човек може да заема поста най-много два мандата.
