Резултатите от екзитполовете в България показват, че настоящият президент Илияна Йотова е очевидният победител на балотажа на президентските избори в страната. Проучвания на няколко социологически агенции дават на Йотова около 52% от гласовете. Ако официалните резултати го потвърдят, тя ще стане първата избрана жена държавен глава на България. Това пише в свой анализ CNBC.
Бившият служебен министър-председател Андрей Гюров, подкрепен от реформаторски прозападни опозиционни партии, се смята, че изостава с около 44%.
Гласуването беше първото голямо изпитание за приятелската на Москва партия „Прогресивна България“ на премиера Румен Радев, която подкрепи Йотова. На парламентарните избори през април партията спечели 131 от 240-те места в парламента, осигурявайки си пълно мнозинство.
Още: "Г-н Радев, без вас нямаше да се справим": Йотова с първи думи като президент (ВИДЕО)
Наблюдатели казват, че победа за Йотова ще запази президентския пост в ръцете на управляващото мнозинство. Подобна концентрация на власт би могла да попречи на институциите ефективно да поддържат контрол и баланс върху политическите решения, казват те.
Пътят на Йотова
62-годишната Йотова пое президентския пост през януари, когато Радев се оттегли, за да се кандидатира за парламента, и се бореше за собствен изборен мандат. Очаква се тя да продължи политиката на Радев да държи България на европейския ѝ път, като същевременно подкрепя по-добри отношения с Русия и премахване на санкциите.
След като гласува в неделя, Йотова заяви, че е гласувала за България, която взема свои собствени решения и поддържа силен глас на международната сцена.
Източник: БГНЕС
„Гласувах за национален консенсус чрез диалог, за институции, които работят за гражданите, за силна държава със собствена външна политика в силна Европа“, каза тя пред репортери.
Балканската страна се присъедини към НАТО през 2004 г. и към Европейския съюз през 2007 г. Въпреки че сред парламентарните партии съществува широк консенсус относно прозападния път на страната, широко разпространените проруски настроения, основани на традиционни исторически и културни връзки с Русия, разделиха обществото, особено след началото на пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна.
Както Йотова, така и Радев призоваха за дипломатическо решение за прекратяване на войната в Украйна, но остават уклончиви относно евентуално руско участие в атаките с дронове в Черноморския регион.
По време на телевизионен дебат между двамата кандидати за президент Йотова се застъпи за споразумение, включващо както Украйна, така и Русия, заявявайки, че „мирът може да дойде само чрез преговори“. Тя също така предложи среща по сигурността с участието на всичките шест черноморски държави, за да се подпише мораториум върху военните действия.
Още: Кирил Петков за Йотова: Чакаме бърз край на войната в Украйна
Президентството на България е предимно церемониално. Въпреки че държавният глава няма изпълнителни правомощия и парламентът трябва да одобри всички основни политики, преките избори дават на президента по-голяма политическа власт. Президентът ръководи въоръжените сили и може да налага вето върху закони, да подписва международни договори и да назначава посланици.
Българските президенти се избират пряко за петгодишен мандат и могат да служат не повече от два мандата.
