България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
2 ноември 1885 година: Сърбия обявява война на България
На този ден през 1885 година Сърбия обявява война на България в резултат на желанието си за териториално разширение на изток, както и от недоволството си от Съединението на Източна Румелия с Княжество България през септември същата година. Според Сърбия с акта на Съединението се нарушава "равновесието" на Балканите, което Берлинският конгрес от 1878 г. установява.
Австро-Унгария също изиграва важна роля за възпламеняването на конфликта между двете съседни държави. Тя се надява, че след като въвлече двете малки държави във военен конфликт ще успее да постигне по-лесно своите цели на Балканите.
Българското правителство прави всичко възможно военният конфликт да бъде избегнат, но усилията му не постигат успех. Българската делегация, която пристига в Белград, не успява да убеди крал Милан да се откаже от идеята за война. След като Виена изпълнява обещанието си към Сърбия за изплащането на голяма финансова помощ, крал Милан издава заповед за навлизане на сръбските войски на територията на България.
Военните действия започват на 2 ноември. От българска страна са мобилизирани общо 108 000 души, сред които са и 14 000 опълченци от източнорумелийската милиция. В мобилизацията участват и няколко хиляди доброволци. От сръбска страна военният контингент възлиза на 60 000 души.
В очакването на атака от страна на Османската империя заради Съединението, главните въоръжени сили от българска страна са съсредоточени на източната граница. За да се прехвърлят на фронта със Сърбия, са им необходими най-малко 5-6 дни. На южната граница остава войска от 35 000 души.
В първите няколко дни Сърбия напредва бързо. Но въпреки това среща съпротива от български части при опита си да премине линията Драгоман - Сливница. В района на Сливница се водят най-ожесточените боеве, които продължават 3 дни. На 7 ноември сърбите са окончателно разгромени и принудени да отстъпят. С победата на българските войски изходът от войната е решен в полза на България.
Крал Милан е принуден да потърси помощ от западните велики сили, апелирайки за тяхната незабавна намеса. Същевременно той заповядва на войските си да отбраняват Пирот. След двудневни сражения сърбите отстъпват на запад към Ниш. Сърбия, която е изправена пред военен погром, получава помощ от Австро-Унгария. Австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Р. Кевенхюлер-Меч, пристига в Главната квартира на българската армия на 16 ноември и настоява за прекратяване на военните действия. Той отправя заплахи към княз Александър I Батенберг, че с навлизането на армията му в Сърбия, Русия ще има повод за окупиране на България и князът ще бъде свален от престола.
В резултат на това България преустановява военните действия. На 19 февруари 1886 година е подписан мирният договор между България и Сърбия.
Прочетете също: 14 октомври: България обявява война на Сърбия и се включва в Първата световна война
