Днес у нас се провеждат избори за президент за 8-и път в новата история на страната.
Българските граждани гласуват на преки избори за осми път, за да определят седмия подред президент в съвременната демократична история на България.
Разминаването в цифрите идва от факта, че първият президент (Желю Желев) първоначално е избран от Великото народно събрание през 1990 г., а след това през 1992 г. са проведени първите преки избори от народа. Освен това Георги Първанов и Румен Радев спечелиха по два последователни мандата.
Още: Призив към ЦИК преди изборите: Заради печата на разписката тайната на вота може да бъде разкрита
Петима са лидерите, преминали през пълни мандати, които водиха България от началото на демократичните промени:
Д-р Желю Желев (1992 – 1997)
Смятан за един от символите на българската демокрация и основен лидер на СДС, д-р Желю Желев става първият пряко избран президент на България през 1992 г. Неговото управление постави основите на демократичните институции и външнополитическата ориентация на страната към Запада. Мандатът му остава в историята с подписването на Договора за приятелство и сътрудничество с Русия, признаването на Македония и т.н. "Боянски ливади“, които доведоха до разрив с управляващите.
Преди избора на Желю Желев, в преходния период (юли – август 1990 г.), длъжността "председател (президент) на Републиката" временно се изпълнява от Петър Младенов, който обаче подава оставка и не е преминал през редовен мандат или демократичен избор.
Петър Стоянов (1997 – 2002)
Петър Стоянов пое поста в един от най-драматичните моменти от съвременната ни история – политическата и икономическа криза от началото на 1997 г. Той изигра ключова роля за мирното преминаване през протестите и свикването на предсрочни избори. По време на неговия мандат бе подадена официалната молба на България за членство в НАТО и започнаха преговорите за присъединяване към Европейския съюз.
Георги Първанов (2002 – 2012)
Георги Първанов е първият български президент, спечелил два последователни мандата. Неговото десетилетие начело на държавата се съпътства от исторически постижения – официалното приемане на България в НАТО (2004 г.) и в Европейския съюз (2007 г.). На вътрешнополитическата сцена той лансира концепцията за "социален президент“ и активно участваше във формирането на коалиционни правителства, сред които и Тройната коалиция.
Росен Плевнелиев (2012 – 2017)
Мандатът на Росен Плевнелиев бе белязан от редица вътрешнополитически кризи, антиправителствени протести и назначаването на две служебни правителства. Той постави силен акцент върху цифровизацията, иновациите, енергийната независимост и икономическата модернизация на страната. На международно ниво Плевнелиев бе сред най-твърдите защитници на евроатлантическата интеграция и твърд критик на анексирането на Крим от Русия през 2014 г.
Румен Радев (2017 – 2026)
Избран през 2016 г. и преизбран за втори мандат през 2021 г., бившият командир на ВВС беляза десетилетието си с критична позиция спрямо водещите партийни модели, подкрепа за антикорупционните протести през 2020 г. и назначаването на поредица от служебни кабинети. През януари 2026 г. той подаде оставка, за да се включи пряко в партийния политически живот, превръщайки се в първия български президент, оттеглил се предсрочно от поста.
След оставката на Румен Радев в началото на 2026 г. дотогавашният вицепрезидент Илияна Йотова пое функцията на държавен глава, ставайки първата жена президент в историята на България. Дългогодишен журналист, политик и бивш евродепутат, тя пое ръководството на институцията в период на политическа нестабилност, за да довърши настоящия президентски мандат и да осигури приемственост.
