Депутатите се отказаха от намаляването на максималната скорост по автомагистралите и тя остава 140 километра в час. Това стана след окончателното приемане на промени в Закона за движение по пътищата. Законопроекти бяха внесени от Министерски съвет, ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ и всички те бяха приети на първо четене и обединени в общ доклад, в който са направили предложения повечето парламентарни групи. Припомняме, че първоначално с промените се предлагаше намаляване на максималната скорост по автомагистралите за категория B от 140 на 130 километра в час, но между първо и второ четене депутатите се обединиха около оставането на сега действащите текстове.
Остават ограниченията за населено място от 50 километра в час, извън населено място – 90 километра в час.
За камионите – ограниченията на автомагистралата са 100 километра в час, както беше и досега.
Депутатите приеха и текстовете за средната скорост, като шофьорите, които превишават средната скорост в определен участък, ще бъдат глобявани с електронен фиш, а тя ще бъде засичана през тол камерите.
Със законопроекта се дава възможност в населено място да може да се обособи "зона 30", в която максимално разрешената скорост на движение на пътни превозни средства да бъде 30 километра в час.
Дебатите
„За съжаление в доклада, който беше изчетен, пропускаме да направим някои още по-добри неща. Не са подкрепени предложения, включително текст по вносител, да има публичност за данните на нарушенията на пътя“, коментира лидерът на „Да, България“ Божидар Божанов и призова да се помисли данните да бъдат публични. Според него трябва да бъдат публични и данните за рецидивистите на пътя.
Костадин Костадинов от проруската партия „Възраждане“ се усъмни, че скритата цел на законопроекта е да се спре движението по пътищата. „Нали знаете, че като няма движение, няма и КАТ“, каза още Костадинов.
„Може би скритата цел е да се ползва обществен транспорт и влакове“, пошегува се председателят на парламент Наталия Киселова, на което лидерът на „Възраждане“ се възмути: „Много оригинално. Да, ако това е скритата цел, кажете – няма да има частни коли, ставаме Северна Корея и ще има градски транспорт и влакове“.
Андрей Рунчев от ГЕРБ отчете, че през изминалия месец е свършена много работа по този законопроект. "Днес имаме възможността да отговорим на очакванията на обществото, които ще повишат пътната безопасност и ще спасят човешки животи", каза той и отбеляза, че този законопроект има пряко значение за живота върху всеки един от нас.
Халил Летифов от "ДПС - Ново начало" обърна внимание, че промените в закона не трябва да бъдат на парче и в крайна сметка целта им да бъде намаляването на жертвите и травматизма на пътя. "С промените последните 10-15 години този резултат не сме го постигнали", каза Летифов. Според него обаче предизвикателствата стават все повече.
Шефът на транспортна комисия и депутат от БСП Кирил Добрев заяви, че перфектни закони няма. "И с промяната в един или друг закон, с приемането на един или друг закон едва ли автоматично можем да спрем безумията, които се случват по българските пътища", каза Добрев.
Според него броят на МПС от 1999 г. досега са се увеличили в пъти, както и нарушенията по пътищата, но едва ли в пъти се е променила пътната инфраструктура.
"Всички сме наясно, че като знаем, че има камера, намаляваме скоростта. Е, сега в цялата борба, се включват и камерите на тол, и камерите на МВР и камерите на общините", добави Добрев. ОЩЕ: Младежът, помел трима пред заведение в Разград, остава под домашен арест
