Беше ден на радостно очакване. Вечерта, точно в 19 часа, най-великият президент на най-великата нация щеше да направи официално изявление. Дявол да го вземе, Америка ставаше отново наистина велика, само един остров не ѝ достигаше. И тази мисъл изпълваше всички пристрастени към пиенето на белина с трудно овладяема гордост и желание за незабавно действие. Самолетоносачите вече се движеха на север, морските пехотинци бяха в пълна бойна готовност. Ето че часът дойде. Улиците бяха пусти, всички телевизори бяха включени. В милиони екрани се появи благородното и решително лице на Тоналд Дръмп, тонирано в златисто оранжево. И заговори. Най-сетне! Зрителите почти не чуваха думите му – така развълнувани бяха и замечтани. Но какво става, какви ги дрънка, изведнъж всички осъзнаха, че нещо не е наред. Самият президент, смутен и объркан, четеше и не вярваше сам на ушите си: „Благодаря ви, че ми гласувахте доверие и за втори мандат. Утре подавам оставката си.“
По някакво странно съвпадение за точно същия ден и час беше обявено и извънредното обръщение на президента на най-старата нация, измислила киселото мляко и компютъра. Това беше ден на трескави и тревожни мисли у половината население. Но другата половина предвкусваше нещо наистина неочаквано и неочаквано хубаво – дали няма да обяви извънредно положение, за да защити правото на руснаците по Черноморието да говорят на руски, дали няма най-сетне да въведе рублата, че копейка вече да не е обидно прозвище? И ето го уречения час. На екраните се появи добродушното и обичливо лице на Руден Рамев, на чиито рамене се мъдреха поовехтели генералски пагони. С характерната си очарователна усмивка президентът започна своята реч. И от устата му се чу: „Гренландия е важна част от нашата система за сигурност. Затова обявявам анексията ѝ.“ Всички зрители и слушатели бяха в шок. Самият президент също. Но жребият беше хвърлен, Рубикон – пресечен. За една нощ храбрите български войници, опитни от марш на скока от турската до сръбската граница по време на Съединението, прекосиха със стегната крачка Европа по диагонал, метнаха се на лодки като баба Илийца и на сутринта побиха българското знаме на гренландска земя.
Идиот! Идиот! Идиот! Не княз Мишкин, а ти, Лавров! Ти си идиот! Разменил си речите, кретен такъв! – крещеше извън себе си от яд снажният Пладнимир Вутин и блъскаше по масата с високия ток на обувката си.
Още: Хей, другарю, що размахваш тая нула!
Автор: Емил Данаилов, Прас Прес
Интервю с мъркане и масаж на ушите
