Млякото с ориз на фурна събира уюта на домашния пудинг и леката карамелизирана коричка, характерна за турските сладкарници. Предстои ви да откриете как няколко основни съставки се превръщат в копринено гладък десерт, който съчетава кремообразна вътрешност и леко запечен връх, без сложни техники.
Оригиналната рецепта за мляко с ориз
Необходими продукти
- 1 л пълномаслено прясно мляко
- 120 гр бял ориз
- 180 гр захар
- 3 с.л. царевично нишесте
- 1 ванилова захар или зрънцата от ½ шушулка ванилия
- щипка сол
- 500 мл вода за варене на ориза
- канела или смлени шамфъстъци за поръсване
Как се приготвя мляко с ориз по гръцки тертип
Подготовка на ориза
Първо измийте ориза под течаща вода, докато течността стане бистра; така премахвате излишното нишесте и избягвате лепкава текстура. В касерола излейте 500 мл вода, добавете щипка сол и ориза. Варете на умерен огън около 12 минути, докато зърната омекнат, но запазят форма. Ако водата се изпари твърде бързо, добавете няколко супени лъжици гореща течност – целта е оризът да бъде сочен, а не сух.
Смесване с млякото
Докато оризът е още топъл, налейте млякото и половината захар. Оставете сместа да заври, след което намалете огъня и оставете да къкри 10 минути. Междувременно разтворете нишестето в 100 мл студена вода, за да получите гладка каша без бучки. Изсипете я на тънка струйка в тенджерата, като бъркате непрекъснато. Прибавете останалата захар и ванилията. След 3–4 минути сместа ще се сгъсти леко; не търсете пудингова плътност – турският сутляш трябва да бъде по-рядък преди печене, защото оризът продължава да поема течност.
По какво се различава млякото с ориз по турски от нашето
Разпределяне и печене
Загрейте фурната на 200 °C с включен горен реотан или функция грил. Разпределете крема в глинени купички или огнеупорни рамекини, запълвайки ги до 1 см под ръба. Подредете съдовете в дълбока тава и налейте гореща вода в тавата до средата на стените – водната баня осигурява равномерно сгъстяване без да се пресича млякото. Печете 10–12 минути, докато повърхността придобие кафяви петна. Ако харесвате по-тъмна кора, удължете с 2 минути, но следете, защото захарта карамелизира бързо.
Охлаждане и гарниране
Извадете купичките от водната баня с щипки и ги оставете върху решетка да се охладят до стайна температура. След това ги прехвърлете в хладилник за минимум 2 часа. Студът стяга крема и подсилва вкуса на ванилията. Преди сервиране поръсете леко с канела, смлени шамфъстъци или няколко капки розова вода за ориенталска нотка. Студеният десерт балансира прекрасно с топло турско кафе или ободряващ чай.
Сутляш по турски - ето как се приготвя
Полезни съвети
Избор на ориз. Кръглозърнестите сортове като арборио или български „Балдо“ освобождават достатъчно нишесте за кремообразност, но запазват форма.
Контрол на сладостта. Турската рецепта е щедра на захар. Ако предпочитате по-лека версия, намалете количеството със 30 гр; карамелизираната коричка ще осигури допълнителна сладост.
Безлактозна алтернатива. Сменете кравето мляко с кокосово или бадемово и прибавете 1 ч.л. кокосово масло за по-богат вкус.
Печене с горещ въздух. При фурни с вентилатор понижете температурата на 190 °C, за да избегнете прекалено потъмняване.
Ароматни добавки. За по-традиционен вкус добавете 1–2 кори от лимон при варенето и ги извадете преди печене.
Чести грешки
Пресечен крем – твърде висока температура на котлона води до отделяне на белтъка в млякото. Дръжте сместа на леко къкрене и бъркайте често.
Твърд ориз – недоварените зърна не омекват във фурната. Уверете се, че са почти готови преди да добавите млякото.
Мляко с ориз от тефтера на баба
Водниста текстура – недостатъчно нишесте или прекалено кратко печене. Добавянето на още половин лъжица нишесте решава проблема при следваща партида.
Груба кора – ако горният реотан е прекалено силен, повърхността може да се надуе и стегне. Преместете купичките на по-ниско ниво или намалете времето.
Класическа рецепта за мляко с ориз
Приготвянето на мляко с ориз изглежда просто, но техниката на водната баня и правилното съотношение на нишесте го превръщат в десерт с ресторантско качество. Предстои ви само да опитате веднъж, за да разберете защо турците поднасят тази класика както на ежедневната маса, така и на празници. Коричката носи леко карамелен аромат, центърът остава кадифен, а балансът между сладост и свежест е съвършен. С малко практика ще адаптирате рецептата към своя вкус и ще добавите още една звездна рубрика към домашния си кулинарен репертоар.
