Как овчарчето Джендо се превърна в летописеца на Априлската епопея

Намира се в дома, закупен след смъртта на Захари Стоянов от съпругата му Анастасия Обретенова на бул. „Придунавски“ №12. Експозиционният разказ, изграден главно върху снимков и документален материал и чрез възстановения интериор на абаджийницата на Некез Христо, запознава посетителите с основните моменти от живота и дейността на революционера, писателя и общественика Захари Стоянов. Показани са и лични вещи - обувки, връзка, шалче, първи издания на негови произведения, траурни броеве на в. „Свобода“, намерени в гробницата му, отворена през януари 1978 г., за да бъдат положени костите му в Пантеона на възрожденците в Русе.

Захари Стоянов е роден през 1850 г. в село Медвен, близо до Жеравна. Духовното съзряване на Джендо в Русчук, благотворното му приятелство с Никола Обретенов, са определящи за по-късния жизнен път на любознателния балканджия, включен в революционния кръг на читалище „Зора“. Това оказва огромно влияние за участието му в националноосвободителното движение – Старозагорското и Априлското въстание и става техен летописец. Считащ Русе за свое второ родно място, Захари Стоянов след Освобождението се установява за втори път там - 1878/1882 г. На 31. I .1882 г. той се жени за най-малката от децата на баба Тонка - Анастасия.

През 1883 г. излиза книгата му за Левски, написана с много обич и преклонение пред личността на Апостола. Една година по-късно е отпечатан и първият том на емблематичните „Записки по българските въстания“. Следват „Четите в България...“ и книга за живота и дейността на Любен Каравелов. 

С огнено слово и ярка публицистика Захарий възпламенява и подготвя общественото мнение в Източна Румелия за предстоящото Съединение на областта с Княжество България на 6 септември 1885 г. След тази дата Захари Стоянов се установява за трети път в Русе. През пролетта на 1886 г. се кандидатира за народен представител. Депутат в IV ОНС, той е избран за подпредседател, а по-късно и за председател на Народното събрание. 

Захари Стоянов завършва своя жизнен път твърде рано - едва 39 годишен, на 2 септември 1889 г. в парижкия хотел „Сюез“. Тленните му останки са посрещнати и погребани в Русе, в построена за целта гробница. Костите му са преместени в Пантеона на възрожденците.

От брака на З. Стоянов и А. Обретенова остава жива единствената им дъщеря – Захаринка (1890-1988), носеща името на баща си. Тя предоставя строената през 1898-99 г. къща за музей.