Христофор Недков: Във всекидневието любовта се изгризва

15 години кризисен център „Самарянска къща“ в Стара Загора

706 души са били настанени в кризисен център "Самарянска къща" в Стара Загора, който на 14 януари навършва 15 години. 411 от тях са дец...

Прочети повече

Защо е избрал руска пиеса? “Няма значение каква е по народност пиесата. Важното е, че е много актуална. Много ми допада този руски хумор, който е смях или усмивка през сълзи, който те хваща за гърлото. Колкото и да ти е смешно, съчувстваш на героите в техните неистови опити да се справят с живота, със света около тях, с емоциите си, с проблемите си. Те са смешни и понякога жалки и заедно с това големи хора”, обяснява избора си Недков.

Според него руската душа е близка до нас. “Там нещата са на амплитуди - както се бият, след това се прегръщат, целуват се.” И допълва, че на афиша е написал постановка и адаптация, защото е търсил начин, по който пиесата на руския драматург Валентин Красногоров да кореспондира с българската действителност.

“Красногоров е мое лично откритие. Драматургията му е много добра, с много хубави ситуации, с много хубав диалог”, споделя режисьорът. Според него пиесата на пръв поглед е много любопитна, много смешна, но крие подмолни камъни, които трябва да откриеш как да бъдат сценично реализирани. “Уж нещата са много ясни, но изведнъж се оказва, че авторът е дал много свобода на режисьора, що се отнася до това какви характери да подбере, какви послания да изведе.”

“Прелестите на изневярата” има няколко издания в България - в Сатирата, във Варна и в една частна формация. Всеки е подбрал различни новели от цикъла на Красногоров. В нито един от тях, както и в старозагорската постановка, не присъства една от любимите на автора - “Да доживеем до понеделник”.

“В голяма степен по технически причини. Свързано е с много реквизит, вплетен така в текста, че няма как да бъде изваден. Защото реквизитът играе. За мен това е знак, че битът е контрапункт на емоциите, чувствата и проблемите на героите”, разяснява Недков. На фона на сивия бит, което личи и от решената в графични тонове сценография на Мария Диманова, излизат героите, характерите и техните проблеми.

Стара Загора отбеляза 141 години от повторното си освобождение

Със заупокойна молитва община Стара Загора и Старозагорската митрополия ще отбележат 141-вата годишнина от повторното освобождение на г...

Прочети повече

“Опитал съм се така да ги подредя, че да направя своеобразен хоровод между героите. Те по някакъв свой начин са свързани, както става и в човешкия живот. Както в нашия град по някакъв начин хората се свързват, преплитат се един с друг… Това е моят ключ, а на финала се събират всички”, обобщава режисьорското си решение Недков.

Иначе пиесата е за любовта, за изборите, които прави човек в живота, за необходимостта на човека “да бъде забелязван, да получава, да дава нежност”.

“Във всекидневието,  в напрежението, в битовизмите и в скандалите по най-дребен повод любовта се изгризва. Чувствата се превръщат в нещо по-рутинно, по-приятелско. А човек има нужда да лети, да се движи малко над земята… Но може ли да си го позволи? До колко това е изневяра?“ Това са въпросите, които занимават Христофор Недков в “Прелестите на изневярата”.

“И какво значи да изневериш - духовно или физически, сексуално? Кое е по-страшно и има ли нещо страшно в това? Според мен театърът задава въпроси, той не дава отговори. Всеки си дава отговор за себе си”, пояснява той.

Оперният директор пореден разказвач в "Приказки за Стара Загора"

С беседа за оперния театър в Стара Загора започва през 2019 година форматът "Приказки за Стара Загора". Операта е една от емблематичнит...

Прочети повече

Неусетно от постановката разговорът преминава към реалностите в българския театър.

“Опитваме се да задоволим широк спектър от вкусове. Хем за хора с по-високи естетически критерии и виждания, хем за хора, на които не им се иска в момента да задълбават, а искат да намерят хумора, да се посмеят. Така че трябва да се търси баланса. В днешно време театрите трябва да изработят заплатите си, режийните си разходи, декорите, рекламата и да се опитат да акумулират максимален брой зрители”, казва Недков. Обяснява, че балансът се търси като в старозагорския театър се поставят пиеси и на Тенеси Уилямс, и на Шекспир, и италианска комедия, и българска класика като “Снаха”, и детски постановки. “Последните са много важни. Не само защото децата са един много верен контингент. А защото трябва да подготвяме публика за напред. Трудно е за провинциалния театър, защото публиката е определен контингент.” С постановките на операта и кукления театър, с гостуващите постановки от други градове “в един момент публиката се задъхва. Защото човек, колкото и добро желание да има, колко пъти може да си позволи да ходи на театър… И време да намери, и средства… И трябва да има избор”, обобщава Христофор Недков.

Христофор Недков е роден на 19 февруари 1961 г. в Габрово. През 1985 е завършил ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, специалност “Актьорско майсторство за драматичен театър” в класа на проф. Енчо Халачев. Работил е в различни жанрове и форми, има над 80 роли в куклени и драматични спектакли. Участвал е в шоу програми, концерти, авторски радио и телевизионни предавания, спектакли от общоградски мащаб като актьор, сценарист и режисьор.

От март 1999 г. е художествен ръководител на Младежка театрална студия “Сцена 99” при Народно читалище “Родина” в Стара Загора.
За активното присъствие в културния и обществения живот на града през 2018 г. Христофор Недков получи наградата „Стара Загора“ - най-високото отличие на община Стара Загора за литература, изкуство и култура