Колко стари телефона можете да откриете вкъщи, ако прегледате всички шкафове? Скорошно изследване на Yettel показва, че почти всеки българин пази у дома поне едно старо мобилно устройство, а средно в домакинствата има около две. Това означава, че в момента близо 5 милиона и 500 хиляди мобилни апарати „залежават“ из чекмеджетата и ще се превърнат в електронен отпадък, ако останат там за дълго.
„Вече 4 години провеждаме проучване за поведението и нагласите на потребителите относно използването на мобилни устройства и събраните данни ни дават ценна информация за въпросите, които като телеком трябва да адресираме. Един от тях е именно склонността им да пазят ненужната си техника, като мотивите им са различни – искат да имат резервно устройство, планират по-нататъшна продажба, не мислят, че има стойност в тях, или не знаят какво точно да направят“, разказа Маргита Колчева, мениджър „Устойчиво развитие“ в Yettel по време на конференцията „Re:Think Green - Зелени решения от България, подкрепени от данни”, организирана от MOVE.BG. Форумът е посветен на зелените иновации, които подсилват конкурентоспособността на икономиката и подкрепят устойчивото развитие.
Маргита Колчева по време на участието си в конференцията „Re:Think Green - Зелени решения от България, подкрепени от данни”
Защо не е добре да съхраняваме излязлата от употреба техника у дома?
Първата и най-съществена причина е, че дори и да са работещи, с времето устройствата се амортизират и стойността им намалява. Това означава, че ако днес решим да търсим купувач не за първия ни фийчър телефон (с копчета и базови функции), където шансът е минимален, а за някой от старите ни смартфони, цената му би била далеч по-малка от това, което можем да реализираме, ако го продадем веднага щом спрем да го използваме.
Втората важна особеност също има измерима финансова стойност. За производството на смартфоните се използват ценни и редки метали като злато, платина, паладий, литий и кобалт. Макар и в малки количества, те са изключително скъпи, заради нарастващото търсене и приложението им в електрониката. Изчисленията сочат, че между 30 и 50 смартфона съдържат злато, достатъчно за една брачна халка. А стряскащата картина идва от стойността на златото, „заключено“ във всички тези 5,5 милиона мобилни апарати - 10 милиона и 700 хиляди евро.
Това обаче е само моментната картина. Справката на телекома сочи, че българските потребители подменят мобилните си апарати средно на около 3 години, но има и такива, които избират да обновяват устройствата си всяка година, водени от желанието за нови функционалности и усъвършенствани технологии. И на всеки 12 месеца, неизползваните смартфони, забравени в шкафа, се увеличават със 650 хиляди. Внушителен брой апарати, които поемат по един от петте възможни сценарии – под формата на отпадък или ресурс.
„Вторият „лош“ сценарий, след задържането на техниката у дома, е попадането ѝ на сметището. За съжаление, всеки десети българин признава, че е изхвърлял устройства заедно с общия отпадък. Тази практика не само замърсява околната среда, но и застрашава живота и здравето ни поради токсичните вещества, които попадат във водата и почвата по време на разлагането“, пояснява Маргита Колчева.
В контекста на темата на конференцията, тя представи инициативите на Yettel за справяне с нарастващия брой електронни отпадъци.
„Първата стъпка е знанието – ние реализираме редица информационни и образователни кампании относно правилното третиране на излязлата от употреба техника. Необходимо е хората да научат за този проблем, за да помогнат за неговото решаване“, посочи още Маргита.
„РЕЦИКЛАТОРЪТ на Yettel” е пример за кампания, която превръща сложната материя и специфични термини в атрактивни, лесни за разбиране истории, които въздействат на хората и ги правят по-съпричастни към проблема. Триметровият куб е първата интерактивна инсталация у нас, посветена на електронните отпадъци. Благодарение на нея, само за една година над 800 хил. души се запознаха с „Музея на електронните отпадъци“ и „Кабелния човек“, който им напомни какво да правят със старата си техника.
„Втората стъпка е бизнесът е да предлага лесни и достъпни решения, затова ние се стремим да подкрепяме потребителите във всеки един етап от използване на устройствата им“, допълва експертът по „Устойчиво развитие“.
В тази посока Yettel развива набор от услуги, които обхващат различни етапи от жизнения цикъл на мобилните устройства, обединени в „Смартфон Вселена“. Той включва 3-годишна гаранция за смарт устройствата, вместо стандартните две, възможност за ремонт в собствен оторизиран сервиз и програмата „Рециклирай и спести“, която дава на потребителите отстъпки за нови устройства, ако предадат старо за рециклиране. Едно от новите попълнения е услугата „Смартфон диагностика“. Тя помага за навременната идентификация на потенциални проблеми чрез серия от тестове на батерията, хардуера и софтуера, достъпни в мобилното приложение на Yettel.
Темата за електронните отпадъци отразява не само потребителските навици, но и бизнес отговорността и обществената зрялост. Примерът на Yettel показва, че устойчивите практики не само могат да бъдат интегрирани в бизнес модела, но и да ангажират реално потребителите – чрез образователни инициативи, достъпни решения и фокус върху личната отговорност на всеки от нас.
