България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хор, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
10 януари 1878 година: Град Клисура е освободен от османска власт
Първоначално в хода на Руско-турската освободителна война освобождаването на Стремската долина е възложено на Ловчанско-Севлиевския отряд, преименуван по-късно на Троянски, който е част от Южния отряд и е под командването на генерал Карцов. Но заради неочакваното развитие на бойните действия Клисура е освободена от части на Западния отряд.
Руската армия предприема настъпателни операции след освобождението на Плевен (10 декември 1877 г.) и на София (4 януари 1878 г.), като основната цел за освобождаване на цялата територия, населена със славяни, е поставена от император Александър II. В началото на месец януари 1878 г. Западният руски отряд, под командването на генерал Гурко, излиза от София. Той атакува по направлението София-Пазарджик-Пловдив-Одрин. Неговата цел е пресичане на пътя за отстъпление на османските остатъчни сили в Тракия.
Въпреки лютата зима и тежките метеорологични условия Южният отряд на генерал Скобелев започва преход на Стара планина и се насочва към погром на турската съпротива на Шипченския Балкан. Целта е освобождаване на южните части на България и откриване на пътя към Одрин и Цариград. В периода от 4 до 7 януари, в студ и мраз, Ловчанско-Севлиевският отряд преминава Балкана през Троянския проход.
Прочетете също: 4 януари в историята: София е освободена от турско робство, Левски застава пред съда, а Каравелов излиза от затвора
Щурмуването на прохода започва при снежна виелица и температури, достигащи до минус 22 градуса. Проходът е овладян на 8 януари 1878 г., въпреки лошите климатични условия и измръзването на войниците. На 9 януари генерал Карцов влиза в с. Текия (Христо Даново). Там той изчаква да получи информация за състоянието на Сопот и Карлово. Същевременно една от петте колони на Западния отряд под ръководството на на ген. Комаровски получава задача за настъпление в Подбалкана в посока на селата Рахманларе (Розино) и Текия. Причината за това е лошото състояние на колоната, изпратена от Троянския отряд с командир полк. Сухомлинов към с. Рахманларе. По обходния път войниците в нея едва не загиват в снежната буря и затова се налага да се върнат обратно на билото на прохода.
На 8 януари 1878 г. колоната на генерал Комаровски се отправя от Златица към с. Лъджене. Генерал Комаровски предприема решителна атака, достигайки силно укрепената Кознишка позиция. Турците са изплашени до смърт и панически напускат укреплението без нито един изстрел. Те хукват през Копривщица за Пловдив.
Отрядът на ген. Комаровски влиза победоносно в Клисура на 10 януари. Ликуващите клисурци помагат на руските войници при преминаването на прохода, който е изключително стръмен и опасен.
Прочетете също: 9 януари в историята: След тежки сражения в мразовитата зима освобождението на Шейново става факт
Въпреки че градът все още не е напълно възстановен след пълното му опожаряване през април 1876 г. и клисурци живеят в изключителна бедност, те посрещат с отворено сърце и безкрайна благодарност скъпите гости. Ген. Комаровски е посрещнат в единствената построена по това време къща, известна като Червенаковата къща. Нейният стопанин пази горчивината на миналото и затова на къщата си слага следния надпис: "Днес тази къща е моя, утре на друг и никога не е притежание на който и да е."
Въпреки краткия престой на руските войски в Клисура, от присъствието им там остават трайни следи. Пример за това е песента "Пустите клисурци станали московци".
Днес сред експозициите на Историческия музей в Клисура могат да се видят предмети и боеприпаси, останали от войниците на генерал Комаровски, които са били подарени на клисурските семейства.
Клисурци продължават да показват родолюбието си и в свободна България. Когато след Освобождението в града идва комисия, която трябва да определи кои граждани да получат пенсия заради участието си в Априлското въстание, клисурци са единодушни. Те решават никой да не получава такава пенсия, защото това, което са направили, не е било за лична облага, а за родината им.
Прочетете също: 7 януари в историята: "Кървава Коледа" във Вардарска Македония. Руските войски освобождават Ихтиман
