България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хор, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
9 януари 1878 г.: Освобождението на Шейново
Освобождението на Казанлък на 8 януари 1878 г. и последващото превземане на турския укрепен лагер край Шипка-Шейново на 9 януари са решаващи за изхода от Руско-турската война. След трудния зимен преход на Балкана, руските сили с помощта на българските опълченци успяват да извоюват свободата на поробена България.
Прочетете също: 8 януари в историята на България: Казанлък е окончателно освободен. Последният разпит на Левски
В продължение на 3 дни при нечовешки студ от минус 20 градуса, непрогледна мъгла, двуметрови снежни преспи и люти виелици, заслепяващи очите, колоните преминават Балкана. 2000 местни жители разчистват преспите и помагат за изтеглянето на тежките оръдия по стръмните и заледени планински пътеки. Но студът е безпощаден - 5166 души губят живота си от замръзване при прехода на Балкана.
Бойните действия при Шипка-Шейново започват в мразовития 8 януари на 1878 година. Тогава полковете Коломенски и Шуйски, командвани от ген. Шнитников, навлизат в опустелия Казанлък. Веднага след влизането им в града е установено българско управление. Става факт и първият български общински съвет. Добри Ганчов Кехайов е първият избран български кмет.
Навлизайки в казанлъшкото поле, руските сили се насочват към основната си цел - разгрома на Централната османска армия, която е под командването на Вейсел паша. Армията на Вейсел паша, който всъщност е потурченият бивш австрийски генерал фон Вексел, се състои от 26 768 войника и 83 оръдия.
Колоната на генерал Скобелев се забавя с атаката заради тежките зимни условия, въпреки първоначалния план тя да атакува заедно с колоната на ген. Мирски. Ген. Мирски започва превземането на османския лагер.
В мразовития 9 януари на 1878 г. Вейсел паша предприема прегрупиране на силите си и опит за атака срещу лявата колона на Южния отряд. Тогава започва решителният бой за овладяване на Шейновския укрепен лагер. Вейсел паша атакува частите на ген. Мирски. Углицки, Суздалски и Владимирски полк заедно с опълченците от Пета Опълченска дружина действат смело и непоколебимо. Османската армия се оказва под засада, когато войските на ген. Мирски влизат в село Шипка. На обяд ген. Радецки предприема централна атака по стария път в посока на укрепленията под Орлово гнездо, но османските сили отвръщат със силен отпор. Но това не се отразява по никакъв начин на успешната военна операция на Скобелев и Мирски.
Руските сили и българските опълченци успяват да преодолеят всички трудности и се сражават до момента, в който Вейсел паша е принуден да капитулира. Това се случва около 15 часа на 9 януари с пленяване на 23 000 турски войници и генерали. Капитулацията на Вейсел паша открива пътя към Цариград като това води до ускоряване на края на войната.
Прочетете също: 7 януари в историята: "Кървава Коледа" във Вардарска Македония. Руските войски освобождават Ихтиман
9 януари 1892 г.: Българската армия минава от полкова към дивизионна организация
На 9 януари 1892 г. Българската армия минава от полкова към дивизионна организация. На 25 април 1878 г. със заповед № 1 на руския императорски комисар княз Ал. Дондуков-Корсаков тя е създадена от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска". Първоначално се нарича Българска земска войска. Започва да се нарича Българска войска (или армия) от 17 декември 1879 г. - тогава влиза в сила Привременното положение за Българската войска.
Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. армията се състои от Действаща (срок на служба 10 години, от които 4 редовна, а останалите в запас) и Резервна (срок на служба 8 години). На 9 януари 1892 година са формирани 6 пехотни дивизии. Всяка от тях включва две бригади. От своя страна всяка бригада включва два полка, а всеки полк се състои от две дружини. Всяка дивизия, освен пехота, обхваща по един артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и дивизионна болница. Общата численост на въоръжените сили на Княжеството се предвижда да достигне до 318 570 души. Дивизионната организация предвижда разделянето на страната на 6 дивизионни области. Запазва системата на кадровото попълване на армията и то продължава да се осъществява по териториален принцип. Генералният щаб отговаря за ръководството на армията.
Прочетете също: 4 януари в историята: София е освободена от турско робство, Левски застава пред съда, а Каравелов излиза от затвора
