България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хор, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
7 януари 1945 г.:"Кървава Коледа" във Вардарска Македония
7 януари 1945 г. ще остане в историята като "Кървавата Коледа" или "Кървав Божик". По нареждане на маршал Тито в продължение на няколко дни във Вардарска Македония са избити над 1200 души с българско самосъзнание. Списъците са предварително изготвени от Лазар Колишевски. Жертвите са от Скопие, Велес, Куманово, Битоля, Щип, с. Владимирово, Беровско. В планината Галичица, край Охридското и Преспанското езеро жестоко избити са стотици хора с българско самосъзнание. Други са подложени на терор и прогонване от родните им земи. Целта на маршал Тито е ускоряване на процеса на македонизация на населението, за което 1200 души плащат с живота си.
Прочетете също: 5 януари в историята: Апостола е непоколебим дори на крачка от бесилото. Свищов е поробен, а Вакарел е освободен
7 януари 1878 г.: Освобождението на Ихтиман от турско робство
По време на Руско-турската освободителна война Ихтиман е освободен от турско робство на 7 януари 1878 г. (по нов стил). По стар стил датата на освобождението на града е 25 декември 1877 г. След ожесточени сражения, които се провеждат между 24-26 декември 1878 г. (стар стил), войските на генерал Гурко заедно с генерал Шувалов освобождават Ихтиман. След разгрома на Орханийската империя и превземането на София, в преследване на останалите османски сили колоната с командир генерал-лейтенант Павел Шувалов продължава настъплението по шосето София – Пловдив. След като руските части превземат опожареното село Вакарел и прогонват османските сили от околните села, те се сблъскват с Ихтиманския османски гарнизон, състоящ се от 2 табора и 600 конника.
Но генерал Павел Шувалов подновява настъплението. На входа на Ихтиман руските сили влизат в битка с противника, който опожарява сградите в центъра на града преди да го напусне. Битката приключва с погром за османците и победа за руските сили, която води до освобождаването на Ихтиман.
Но радостта от освобождението бързо е помрачена от жестоките клаузи на Берлинския договор - според него градът остава в пределите на Източна Румелия. Населението на града участва активно в борбата за Съединението. Най-изявените дейци от Ихтиман, които се борят за Съединението, са Михаил Сестримски, Захари Ласков, Христо Димитров.
7 януари 1873 г.: Проведени са четвъртият и петият разпит на Васил Левски
На 7 януари 1873 г. са проведени четвъртият и петият разпит на Васил Левски след залавянето му. По време на четвъртия разпит на Апостола е организирана очна ставка с Димитър Общи. По време на този разпит Левски казва: "Комитетите не вършеха никаква работа без подписа с моето лъжливо име - Арслан Дервишоглу. Писма без моя подпис не се приемаха от никой комитет, дори и от Букурещкия".
Прочетете също: 4 януари в историята: София е освободена от турско робство, Левски застава пред съда, а Каравелов излиза от затвора
По време на петия разпит на Апостола е проведена очна ставка с В. Ветьов от с. Видраре за убийството на слугата на Халача в Ловеч. За Ветьов Васил Левски казва: "Аз въобще не го познавам. В Ловеч не съм виждал тоя човек."
7 януари 1945 г.: Преминаването на Първа българска армия през река Дунав по време на Втората световна война
На този ден в хода на Втората световна война започва второто преминаване на Първа българска армия на р. Дунав при Мохач (Унгария) и Бездан-Батина (Югославия). Българските войски правят общо 250 км преход при двойното преминаване на река Дунав, за да заемат отбранителна позиция по левия бряг на реката. След прехода следват Дравската отбранителна операция и Мурската настъпателна операция. На 15 май 1945 година завършва бойният път на Първа българска армия в подножието на австрийските Алпи, след което тя се завръща победоносно в родината.
Други събития в българската история на 7 януари
На тази дата през 1932 г. в София е подписан българо-албански протокол. Поводът за подписването му е взаимното признаване на малцинствата и откриване на училища на майчиния им език в двете страни.
На тази дата през 1879 г. е открита Първа мъжка гимназия в София. Откриването на Висшия педагогически курс е на 1 октомври 1888 г. Към тази дата в гимназията има 43 курсисти към гимназията начело с Александър Теодоров-Балан. От 18 декември същата година гимназията става Висше училище с единствено Историко-филологическо отделение.
На 7 януари 1872 г. Васил Левски основава революционен комитет в Троянския манастир. Негови членове са отец Макарий, х. Авксентий, йеромонасите Кирил, Митрофан, Нефталим и др.
Прочетете също: 6 януари в историята на България: Важен ден в борбата за църковна независимост. Третият разпит на Васил Левски
