България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хор, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
4 януари 1878 г.: Освобождението на София от турско робство
На 4 януари 1878 г, по нов стил ( 23 декември 1877 г. по стар стил) София е освободена от турско робство по време на Руско-турската освободителна война. Паметното събитие се случва около 14 часа. Тогава в града победоносно влизат руските части - кавказката казашка бригада и Гродненският хусарски полк, които са част от Западния отряд под командването на ген. Йосиф Гурко. С влизането им в града, в църквата “Св. Неделя” е отслужен тържествен молебен в присъствието на генерал Гурко. На благодарствения молебен присъства и генерал-майор Отон Раух.
Прочетете също: 22 декември в историята: Пробив в Ньойския мирен договор и знаков бежански заем за България
След успешния разгром на Орханийската османска армия, София е освободена. Това бележи краят на Орханийската османска армия. След тази загуба тя престава да съществува като военна сила. Въпреки намерението на османските власти напълно да опожарят града, той посреща дълго бленуваната свободата без да е напълно опустошен.
Значителна заслуга за това имат западните консули, които остават в града. Но основната причина са бързите действия от страна на руските войски - те успяват да отблъснат бързо врага. По този начин успяват да вземат наличните боеприпаси в големите военни складове.
Успехът на битката при София е сериозен удар за Османската империя. Освен че са нанесени непоправими човешки и големи материални загуби, направлението София – Пловдив – Одрин остава открито за настъпление. На 16 януари руските части освобождават и Пловдив, а превземането на Одрин е на 20 януари.
4 януари 1873 г.: Задържаният Васил Левски е доведен в София
В ранни зори на 4 януари 1873 г. Васил Левски е доведен в София, след завалянето му на 27 декември 1872 г. в Къкринското ханче, Ловешко. Веднага след пристигането си в София, Левски е затворен в местната казарма. Първият му официален разпит се състои часове след това. Той е разпитан от комисията начело с Али Саиб паша.
Прочетете също: 20 декември в историята на България: Бомбардировките над София, след които остава разруха и над 4000 жертви
До 9 януари Левски е подложен на общо шест разпита, а смъртната му присъда става факт на 22 януари, след като султанът подписва ираде, според което тя влиза в сила.
При пристигането на Апостола в София, комисията, която ще го разпитва, вече разполага с показанията на някои комитетски дейци - на Али Саиб паша вече е наясно, че заловеният българин има първостепенна роля в организацията на комитета. През целия процес Левски не предава Отечеството и съратниците си. Въпреки множеството очни ставки, той не дава информация за никого. По този начин Левски, знаейки че това е краят му, предпазва организацията от по-голям разгром.
4 януари 1869 г.: Любен Каравелов е освободен от затвора
На 4 януари 1869 година Любен Каравелов е освободен от затвора в Будапеща. Причината за това е липсата на доказателства за съучастието му в покушението срещу княз Михаил Обренович.
След убийството на княза, Каравелов прави опит да избяга на унгарска територия заради последвалите репресии. Опитът му за бягство се оказва неуспешен и той е арестуван в Нови Сад, заедно с видния сръбски общественик Владимир Йованович. Двамата остават в затвора в продължение на месеци, но на 4 януари 1869 г. Каравелов е освободен.
Прочетете също: 23 декември в историята на България: Георги Димитров е оправдан от немския съд, убит е Петър Чаушев
