България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хор, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
14 януари 1878 г.: Пазарджик е освободен от турско робство
На 14 януари 1878 г. по нов стил (2 януари по стар стил) Пазарджик е освободен от турско робство в хода на Руско-турската освободителна война. Основната заслуга е на Западния отряд, който е под командването на ген. Гурко. В сраженията участват и 80 опълченци от Пазарджишкия край (35 от тях са от Пазарджик, 31 от Панагюрско).
Общо пет колони настъпват към Пазарджик. Колоната на ген. Веляминов, състояща се от 8 батальона, 12 сотни и 12 оръдия, около 7000 души, атакува в посока Самоков-Долна баня-Момина клисура-Пазарджик. Колоната на ген. граф Шувалов, която се състои от 28 батальона, 12 ескадрона, 12 сотни и 12 оръдия, атакува от Нови хан по направление Ихтиман-Траянови врата-Пазарджик. В битката за Пазарджик тази колона се очертава като най-важна - тя се движи по главния път София-Пазарджик, предвождана от самия ген. Гурко. Колоната на ген. Шилдер-Шулднер, състояща се от 8 батальона и 8 оръдия, около 4 000 души, атакува по река Тополница в направлението село Мухово-Церово-Пазарджик.
Прочетете също: 13 януари в историята: В опожарената Стара Загора само една оцеляла българка посреща освободителите
Колоната на ген. Криднер, състояща се от 24 батальона, 23 ескадрона и 55 оръдия, около 21 000 души, настъпва от Петрич (Средногорец). Тя атакува през Панагюрище по направление Пазарджик. Турските сили решават да се изтеглят в посока Пловдив заради руското настъпление от Самоков, Ихтиман, Панагюрище по посока на Пазарджик.
Войските на Фуад паша в състав 12 батальона са разположени в околността на Пазарджик. Войските на Шакир паша, наброяващи 70 батальона, са разположени в района на Панагюрище. Османски войски от 130 батальона са разположени по Самоковския път. Числеността на цялата армия на главнокомандващия Сюлейман паша възлиза на 40 000 души.
Превземането от руските войски на ген. Радецки на позициите, отбранявани от османската армия около Шипка на 9 януари, играе важна роля за освобождаването на Пазарджик - обкръжените турски части са принудени да отстъпят към Одрин. Само ден преди това войските на ген. Гурко преминават в настъпление. В битката за Пазарджик първо се включва колоната на ген. Веляминов, която стига до Самоков и след това безуспешно атакува града.
Решаваща е идеята на Гурко за обединяване действията на кавалерията. Непрекъсната връзка между колоните се оказва успешен стратегически ход. В нощта на 13 срещу 14 януари руските части констатират раздвижване на турските войски в Пазарджик. Те подпалват повторно и без това горящия град. Тогава ген. Гурко разпорежда преследване на отстъпващия враг. Ген. Шувалов разпорежда напредване към Пазарджик. Но мостът на река Марица е напълно разрушен от турците и за поправянето му е необходимо време. Към 10:20 часа Московският батальон успява да поправи моста, за да е възможно преминаването на артилерията през него. Втори батальон от Лейбгвардейския Московски полк и 2 батальона от Лейбгвардейския гренадирски влизат в Пазарджик, пленявайки 50 души.
При влизането си в Пазарджик руските сили намират града напълно опожарен. Едва след пристигането на колоните на ген. Веляминов и Шилдер-Шулдинер в града започват да се връщат част от жителите му, избягали в околностите. Те заварват печална картина в освободения и опожарен град - улиците на града са осеяни с трупове на българи, станали жертва на яростта на отстъпващите османци. Още същия ден е избрана комисия, отговаряща за поддържането на реда в града. В нейния състав влизат 8 българи, 2 евреи и 2 арменци. Четири дни след това е избрана и временна градска управа. Ованес Соваджаян става първият временен кмет на града.
14 януари 1835 г.: Открито е Първото новобългарско светско взаимно училище в Габрово, днешната Национална Априловска гимназия
На 14 януари 1835 г. по нов стил (на 2 януари стар стил) Неофит Рилски открива Първото новобългарско светско взаимно училище в Габрово, с преподаване на български език, по метода на взаимоучителното обучение на Бел и Ланкастър.
Издръжката на училището е поета от българското население. Създават се и първите учебници. При взаимния метод на обучение учителят разчита на помощта на по-напредналите ученици.
През 1840 г. Взаимното училище е превърнато в класно училище. Създава се и първата в България училищна библиотека - Васил Априлов и Николай Палаузов са основни дарители и благодетели.
През април 1847 г. Васил Априлов завещава 60 000 рубли за превръщането на училището в гимназия и за построяването на нова сграда. След 21 години строителство, на 26 август 1873 г. новата училищна сграда е тържествено открита.
Прочетете също: 9 януари в историята: След тежки сражения в мразовитата зима освобождението на Шейново става факт
