На днешния ден се навършват 140 години от Сръбско-българската война - краткият, но решаващ конфликт, предизвикан от сръбските претенции, който бележи първото голямо изпитание за току-що Съединената България. Войната трае само три седмици, но променя съдбата на възстановената българска държава, младата й армия и нейното самочувствие.
Исторически контекст
След Съединението на Княжество България и Източна Румелия (6 септември 1885 г.), акт, извършен без одобрението на Великите сили и на който Русия се противопоставя, Сърбия реагира остро. Крал Милан Обренович, който е недоволен от засилването на България и търси компенсации за своята държава, решава да атакува, разчитайки, че Великите сили ще запазят неутралитет и напълно уверен, че българската армия няма да е в състояние да устои.
Войната на капитаните
На 2 ноември 1885 г. (по стар стил — 15 ноември по нов стил) сръбските войски, наброяващи около 60 000 души, нахлуват в Западна България. Българската армия е изненадана. Голяма част от войските са в Южна България — към турската граница — в очакване на евентуално османско нападение. Начело на армията стои младият княз Александър I Батенберг, едва 28-годишен, а командният състав е формиран наскоро от офицери, служили в Източнорумелийската милиция.
Още: Българският поет, загубил окото си при Дойран и убит при "справка" в полицията
Русия изтегля всичките си офицери, които дотогава са били инструктори на българските войски - така българската армия може да разчита само на около 40 млади български офицери, завършили руските военни академии едва преди месец, а някои дори прекъснали обучението си. Най-високите чинове сред българските офицери са майор и капитан. Около 30 юнкери набързо са произведени в сержанти.
Българската армия е слабо оборудвана, преобладаващата част от пехотинците са със стари пушки, боеприпасите не достигат, запасняците, опълченците и доброволците дори нямат униформи, хранителните дажби са събрани главно с помощта на населението. Лекарите не достигат, военни болници към онзи момент няма.
Съотношение на силите
Сърбия разполага силите си по цялото протежение на границата от устието на Тимок до Осоговската планина. Към София тя насочва 42 000 души и 800 кавалеристи (Нишавската армия), докато останалите 21 000 души са изпратени на видинския фронт (Тимошката армия), отделно има още около 8800 души в резерв. По-късно числеността на сръбската войска достига до над 120 000 души, от които 103 000 са редовна армия.
Още: Най-четената българска писателка до 9 септември и най-добрият познавач на българското Средновековие
Българската армия към този момент е едва на шест години. В навечерието на Съединението в Княжество България има около 40 хиляди обучени войници, а в Източна Румелия - около 16 хиляди. Някои източници посочват, че общо от Освобождението през казарма са преминали 86 000 души в княжеството и в Източна Румелия, и заедно с доброволците и опълченците, армията наброява малко над 100 000 души.
Ход на войната
Отстъплението и подготовката
Първите сръбски настъпления към Трън, Брезник и Цариброд изненадват българските гарнизони. При Цариброд съотношението на силите е 7:1 в полза на сърбите и българите се изтеглят до Драгоман. По на юг сърбите планират да овладеят Трън и Брезник и да настъпят към Софийското поле. Българите отстъпват до с. Врабча и по-късно до Брезник, но не спират боевете, за да спечелят време на подкрепленията да пристигнат от турската граница. Отчаяните боеве дават възможност на българските дружини да се групират и укрепят при Сливница.
Още: Кой български капитан заплашва Батенберг с разстрел, ако избяга от сърбите?
Битката при Сливница (5–7 ноември 1885 г.)
Ключовият момент настъпва при Сливница, на около 30 км западно от София.
Българите са около 12 000 души срещу 25 000 сърби и се сражават при изключително тежки условия. Малко преди сърбите да се хвърлят в съкрушителна атака, идват подкрепленията на капитан Петър Тантилов, с което броят на българските войници достига около 20 000 срещу 31 000 сърби.
"Българите се бият като лъвове, даже без офицери (...) те заслужават един спомен в историята, даже ако бъдат победени", пише вестник "Stamboul" на 7 ноември 1885 г.
На 6 ноември княз Батенберг лично поема командването. Майор Атанас Бендерев, капитан Олимпи Панов, майор Данаил Николаев, капитан Христо Попов, капитан Марин Маринов, капитан Георги Силянов, капитан Стефан Кисов, капитан Коста Паница и други командири отбиват настъпленията по центъра и фланговете.
Страшните български атаки "На нож" обръщат в бяг сърбите.
След тридневни боеве сръбската армия отстъпва към Драгоман и Цариброд.
Български доброволци във войната. Снимка: Wikipedia
Контранастъплението
Българската армия преминава в настъпление, превзема Цариброд, Пирот и Враня.
На 14 ноември (27 ноември по нов стил) при Пирот българите постигат пълна победа.
"Победата на българите, победа на правото и правдата (...) ще предотврати една голяма и може би всеобща война", пише Times на 10 ноември 1885 г.
Още: Българският генерал, който разгроми руснаците: Ще ги прогоним, тук е България!
Сръбски молби за мир и натиск на Великите сили
На 12 ноември Русия и останалите Велики сили пращат нота на България да започнат мирни преговори без нито дума за признаване на Съединението. Нотата е подкрепена и от Османската империя, която също не на шега е разтревожена от успехите на българската армия.
На следващия ден, 13 ноември, пристигат и сръбски парламентьори с молба за примирие, която е отклонена от българите.
Българското правителство първоначално отлага отговора си на нотата на Великите сили с извинението, че княз Александър I е на бойното поле (което е вярно). След което князът заповядва настъплението на сръбска територия да продължи като обявява, че мирни преговори ще има само след като се признае Съединението.
Сръбската армия е изправена пред пълен погром. Единствено дипломатическият натиск от Австро-Унгария спира по-нататъшното българско настъпление. По настояване на Виена княз Батенберг нарежда войската да отстъпи и се съгласява на примирие.
Паметникът в Трън, издигнат от "признателните трънски граждане" в памет на падналите подпоручици и долни чинове в "братоубийствената победоносна война със сърбите". Снимка: Actualno/Елена Страхилова
Край на войната и последици
Примирието е сключено на 28 ноември 1885 г. (по нов стил). Мирният договор е подписан на 19 февруари 1886 г. в Букурещ.
Териториалният статут остава непроменен. Сърбия не получава компенсации.
България фактически затвърждава Съединението си, което е признато от Великите сили няколко месеца по-късно.
Наскоро формираната българска армия доказва боеспособността и патриотизма си. Българите получават национално самочувствие.
Победата при Сливница нарежда България сред уважаваните държави в региона. Европейски вестници я наричат "младият лев на Балканите".
Сръбско-българската война е пример как не винаги едва война се решава от численото превъзходство - много по-важни са моралният дух и себеотрицанието, готовността на българския войник да защити Отечеството си.
Княз Александър Батенберг печели огромен престиж, но малко след това става жертва на преврат (август 1886 г.), организиран от проруски офицери.
