България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хор, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
23 януари 1913 г.: Започва втората битка при Чаталджа
На 23 януари 1913 г. по време на Балканската война започва настъплението на турските войски при Чаталджа (намира се на 40 км от Цариград). Българските 4-та и 10-та пехотна дивизия успяват да го отблъснат успешно. Това е втората битка при Чаталджа - тя продължава от 23 януари до 2 февруари 1913 г. Втората битка при Чаталджа завършва без решителен успех и за двете воюващите страни.
Прочетете също: 21 януари в историята: Разкрит е заговорът на Коста Паница, тримата български владици са заточени. Умира Любен Каравелов
При първата битка при Чаталджа през ноември 1912 г. е разбита българската офанзива към столицата на Османската империя. Но въпреки примирието и мирните преговори по това време в Лондон, в началото на декември българското Главно командване издава заповед 1-ва и 3-та армия да създадат две укрепени позиции по брега на река Карасу.
23 януари 1886 г.: Започват преговори между България и Сърбия за прекратяване на войната
На този ден в Букурещ започват преговори между България и Сърбия, чиято крайна цел е подписване на мирен договор, слагащ официално край на Сръбско-българската война, започнала през 1885 г. Българската делегация е предвождана от османски дипломат поради факта, че Княжество България е васално на Османската империя. Вторият делегат Иван Ев. Гешов е този, който фактически води преговорите. За България делегатите са Абдуллах Маджид паша, Иван Евстратиев Гешов, а за Сърбия посланикът в Лондон Чедомил Миятович. Провеждането на преговорите в Букурещ е по предложение на Германия, а самите преговори се осъщестяват под диктовката на Великите сили.
Краят на войната е сложен с подписването на Букурещкия договор от 19 февруари (3 март по нов стил) 1886 година. Под натиска на Великите сили, България, която е победител във войната, както и Събрия, която е победена, се отказват от взаимните си териториални претенции още с примирието през декември 1885 година. Тогава комисарите на Великите сили (Австро-Унгария, Германия, Русия, Великобритания, Франция и Италия) налагат изтегляне на войските и на двете страни от старите граници.
Миятович предлага Пирот в замяна на Трън и Брезник, както и подялбата на Македония, която тогава е под османска власт. Иван Евстратиев Гешов не приема това предложение. Австро-Унгария, която е на страната на Сърбия, се противопоставя на българското искане за парично обезщетение от 25 милиона франка. Правителството на Каравелов отстъпва в очакване на дипломатическо признание на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Искането на Сърбия за освобождаване на сръбските търговци от транзитни такси в България също е отхвърлено. В Букурещкия мирния договор, подписан на осмата годишнина от Санстефанския договор, има само един-единствен член, гласящ, че мирът между Сръбското Кралство и Българското Княжество е възстановен.
Прочетете също: 22 януари в историята: Султанът подписва смъртната присъда на Левски. Първият преходен кабинет в България
