България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хор, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
21 януари 1872 г.: Високата порта издава заповед за заточение на тримата български владици
На 21 януари 1872 г. Високата порта издава заповед за заточение в Измит на тримата български владици - Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски. Причината за това е, че на 6 януари 1872 г., Богоявление, тримата владици отслужват тържествена Богоявленска литургия в българската църква, въпреки че това е забранено от патриарха.
На 15 януари 1872 г. е свикан събор по нареждане на патриарха. Присъдите на тримата владици са съответно - низвержение за Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански, отлъчване на Иларион Макариополски.
21 януари 1890 г.: Разкрит е заговорът на Коста Паница
На този ден е разкрит заговорът на майор Коста Паница за убийство на княз Фердинад I и премиера Стефан Стамболов. На 17 май, същата година, майорът е осъден на смърт, а на 16 юни е екзекутиран. Издадената му присъда е утвърдена от княжеския наместник и премиер Стефан Стамболов.
Прочетете също: 20 януари в историята: Договорът след Съединението. България тръгва с Германия във Втората световна война
Константин Атанасов Паница, по-известен като Коста Паница, е роден на 12 март 1857 г. в Търново. Той е военен деец и майор и активен участник в националнореволюционното движение. Участва активно в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. След това участва като доброволец и в последвалата Сръбско-турска война (1876 година). Същата година постъпва в Одеското военно пехотно училище, но не след дълго го напуска, за да участва в започналата Руско-турска освободителна война (1877-1878 година).
След Освобождението на България Коста Паница служи в Източнорумелийската милиция. Той завършва Военното училище в София и Военна академия в Русия. През 1885 г. участва като офицер в Сръбско-българската война.
Коста Паница се обявява в подкрепа на назначеното от княз Александър I Батенберг Регентство (1886-1887 г.) след детронирането му. По това време той се сближава и със Стефан Стамболов и активно подкрепя политиката на кабинета му в първите години от неговото съществуване. Но през 1890 г. рязко променя настроенията си и организира заговор срещу Стамболов и княз Фердинанд I. След като на 21 януари заговорът му е разкрит, той е осъден на смърт и екзекутиран.
21 януари 1879 г.: Умира Любен Каравелов
Роден на 7 ноември 1834 г. в Копривщица, Любен Каравелов е един от великите българи, останал в историята ни не само като писател, пиблицист, но и като виден деец на националнореволюционното движение. Той е един от основателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ.
По искане на сръбското правителство във връзка с убийството на княз Михаил Обренович (24 май 1868 г.), Каравелов е арестуван от австрийските власти. Първоначално е отведен в Петроварадинската крепост, а след това е хвърлен в затвора в Будапеща.
След 7 месеца е освободен поради липса на доказателства на обвинението. В началото на май 1869 г. заминава за Букурещ. Ръководителите на Добродетелната дружина правят опити да го привлекат за редактор на в. "Отечество", но те са неуспешни. За кратко Каравелов се изявява като един от ръководните дейци на българската революционна емиграция. През есента на 1869 г. се нарежда сред инициаторите за създаването на Българския революционен централен комитет. След основаването му Каравелов се заема с редакцията на в. "Свобода".
При първото Общо събрание на комитета Каравелов е избран за негов председател. След гибелта на Левски през февруари 1873 г. Любен Каравелов прави опити да продължи делото му.
На 25 февруари 1873 г. той поема редакцията на в. "Независимост". Същата година той отново е утвърден за председател на БРЦК. Въпреки увещания на Христо Ботев, след гибелта на Апостола, Каравелов се разколебава и преустановява издаването на в. "Независимост".
През януари 1875 г. започва да издава сп. "Знание", посветено на научни и литературни проблеми. Но въпреки че напуска революционната организация, той не престава да се интересува от развоя на събитията. През 1876 г. Каравелов участва в организирането на български чети за Сръбско-турската война. Той оказва ценно съдействие и на руското командване по време на Руско-турската освободителна война.
През 1878 г. се завръща в освободена България и се установява в Търново. Няколко месеца по-късно се премества в Русе.
Прочетете също: 19 януари в историята: Жителите на разграбения Хасково посрещат с хляб и сол освободителите
21 януари 1913 г.: Преговорите за мир са прекъснати и Първата балканска война продължава
Преговорите в Лондон, целящи прекратяването на Първата балканска война (1912-1913 г.), са прекъснати от Портата на 21 януари 1913 г. В резултат на това е денонсирано примирието от 17 януари и военните действия са подновени. Повод за прекратяване на преговорите е извършеният в Цариград преврат. На 10 януари 1913 г. младотурците, водени от Енвер бей, правят преврат. Те завземат властта в Турция, в резултат на което е образувано ново правителство от партията “Единение и прогрес". Това поставя началото на втория етап на Първата балканска война. Военните действия между Турция и съюзените балкански държави (Сърбия, Гърция и Черна гора са подновени).
Причината за избухването на Първата балканска война е нерешеният национален въпрос на Балканите от последната четвърт на XIX и началото на XX век.
Прочетете също: 18 януари в историята: Асеновград е освободен от турско робство
