България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
25 юни 1906 г.: Умира Георги Ацев
На този ден през 1906 г. умира околийският войвода на Прилепско Георги Ацев. Войводата сам слага край на живота си в сръбска засада в местността "Куртев камък". Ацев е дългогодишен деятел на ВМРО, който воюва срещу турци, сърби и гърци.
Прочетете също: 14 юни: Убит е Александър Стамболийски
През зимата на 1904 година Георги се включва нелегално в четата на брат си Петър Ацев, след като убива селянин шпионин. Когато през февруари 1904 година брат му заминава за България, той го замества като войвода на четата.
Георги Ацев води битки не само с османски части. Сражава се и с чети на сръбската и гръцката пропаганда в Македония. Той разбива андартска чета през лятото на 1905 г. при село Полог.
През лятото на следващата година Ацев е предаден. Докато изпълнява наказателна акция в село Крапа, четата му е нападната от тази на Григор Соколов - Ляме. Ацев е ранен при престрелка със сърбите, но за да не бъде заловен жив, той сам слага край на живота си. Войводата Панчо Константинов и още трима четници също загиват в сражението.
Прочетете също: 16 юни: Тодор Каблешков се самоубива. Избухва Междусъюзническата война
25 юни 1876 г.: Обесен е Стефан Пешев
На този ден през 1876 година в Севлиево е обесен Стефан Пешев - главният организатор на Априлското въстание в Севлиевско.
Роден по време на Кримската война, от малък Стефан слуша разказите за страданията на българите. Будният Стефан учи в известното Хаджистояново училище, а Марин Софрониев е негов учител. За него се твърди, че го е посветил в делата на освободителното движение.
Залавянето на Левски е тежък удар за освободителното дело и в Севлиевския край. Но Стефан Пешев успява да възобнови Севлиевския революционен комитет, основан от Апостола. Читалището на града, разрешено от турската власт, се превръща в място за революционни дела.
След решението на БРЦК в Букурещ за въстание в България, дейността на Севлиевския революционен комитет под ръководството на Стефан Пешев, се засилва.
В края на февруари 1876 г. той се среща с хора от Троянския революционен комитет. От тях получава саби, ками и ножове.
Стефан Пешев е задържан след предателство заедно с други севлиевски комити. След като е осъден, турците започнали да приготвят бесилка пред вратата на бащиния му дом. Но след това решили да преместят бесилото на площада. Рано сутринта на 25 юни Стефан Пешев и Йонко Карагьозов, оковани във вериги, са докарани до бесилото.
До бесилото е доведен и свещеник Иван, за да изповяда двамата мъже. Стефан Пешев е обесен пръв, а след него и Йонко Карагьозов. Присъдите и на двамата са сложени до телата. Привечер с разрешението на турските власти телата им са свалени и погребани, според християнските обичаи.
Прочетете също: 15 юни: Почитаме паметта на Джон Атанасов. Обесен е войводата Цанко Дюстабанов
