България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
16 юни 1876 г.: Тодор Каблешков се самоубива
На този ден през 1876 г. се самоубива Тодор Каблешков - водачът на Априлското въстание в Копривщица и автор на „Кървавото писмо“, което известява избухването на бунта. Родолюбецът избира самоубийството пред турското бесило и мъченията на поробителя.
Прочетете също: 12 юни: Българите в Македония вдигат Тиквешкото въстание. Георги Раковски е осъден на смърт
Още на 1 май след потушаването на бунта оцелелите въстаници се опитват да преминат Стара планина. Целта им е да пресекат Дунав и да влязат в Румъния. Едва 4-ма са оцелелите от четата на Каблешков към 8 май, когато турците изненадващо ги нападат. Още двама от бунтовниците са убити при нападението, а Тодор Каблешков и раненият Найден Попстоянов са пленени. Главите на убитите четници са взети за трофеи. Каблешков и плененият му другар са отведени в Троян, а след това в Ловешкия затвор, където са подложени на зверски изтезания. Там двамата заварват и Захари Стоянов.
На 3 юни пленените бунтовници са отведени в Търново. По време на разпитите Каблешков не признава нищо, след което предстои той да бъде изправен пред съда в Пловдив. Попстоянов вече е полумъртъв, а Каблешков знае какво следва - още мъчения и след това бесило. На път за Пловдив керванът спира за нощувка недалеч от Габрово. Точно тогава Каблешков решава да се възползва от невниманието на едно заптие и с неговия револвер се прострелва смъртоносно в главата.
Прочетете също: 10 юни: Пенчо Славейков умира в изгнание. ОН решава да отпусне бежански заем на България
Черната дата е 16 юни 1876 г. Тогава Тодор Каблешков е едва на 25 години. По молба на габровския архиерейски наместник Селями паша му предава тялото на Каблешков, след което той е погребан в Габрово според християнските традиции близо до гробовете на двама от обесените четници на Хаджи Димитър.
През 1883 година тленните останки на революционера са пренесени и погребани в двора на храма "Успение Пресветия Богородица" в родния му град Копривщица, на метри от който се намира родният му дом.
16 юни 1913 г.: Избухва Междусъюзническата война
На този ден през 1913 година избухва Междусъюзническата война, която от една страна се води между България и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния, а от друга и с Османската империя. След подписването на Лондонския мирен договор отношенията в победилата коалиция започват да се изострят. На теория договорът слага край на войната, но той на практика не отменя военната обстановка на Балканите.
Само година по-рано по дипломатичен път България успява да създаде блок срещу Османската империя, който се оказва изключително успешен. Но точно преди подготовката за сключването на мирния договор в Лондон, България се оказва в изключително тежка изолация спрямо останалите страни.
На 22 април 1913 г. Сърбия и Гърция подписват таен протокол против България, а след това те сключват и съюзен договор, в който е заложен общ план за война против България. Двете страни се договарят за запазването на окупираните територии в Македония, въпреки че в тях преобладава българско население. Също така те се споразумяват за недопускане на териториално разширение на България западно от река Вардар. Към коалицията на Сърбия и Гърция се присъединява и Черна гора, след което следват стъпки и за включването на Румъния в нея.
Някои исторически източници посочват, че именно цар Фердинанд подпалва искрите на Междусъюзническата война, заслепен от военните си успехи. На 16 юни 1913 г. той заповядва на българската армията да нападне Гърция и Сърбия, които са доскорошни съюзници на страната ни.
В нощта на 16 срещу 17 юни бойните действия избухват в Македония. Втора и четвърта българска армия опитват да изтласкат сръбските и гръцките войски от оспорваните територии. Но след тежки сражения, продължили няколко дни, българските сили са принудени да отстъпят.
Фердинанд няма търпение да дочака арбитража на руския цар и това води до плачевни резултати. Румъния обявява война на България на 27 юни, след което румънската войска стига до Враца почти без никаква съпротива от българска страна. Край Белоградчик румънската армия се среща със сръбската. Поради липсата на съпротива Видин е обкръжен, тъй като български сили се съсредоточени в битката с гърците и сърбите.
С подписването на Букурещкия мирен договор на 28 юли 1913 година България губи голяма част от освободените си земи по време на Балканската война. Освен това страната ни понася тежки финансови загуби и е подложена на още по-голяма политическа изолация.
Прочетете също: 11 юни: Александър Стамболийски нарежда на въстаниците около Пазарджик да се разпръснат
