"Тази година по-малко говорим за безводия, защото през миналите години основният проблем, който водеше до безводието, освен инфраструктурата и другите чисто човешки дейности, беше това, че голяма част от водоизточниците за по-малки населени места са повърхностни и те бяха пряко свързани с нивото на валежите и снеготопенето. Сега нямаме още толкова голям проблем, но имайте предвид, че ние вече сме в сухата част на годината - имаме вече две седмици поне на засушаване, то ще продължи, така че през есента очаквам проблемът с безводието отново да е на дневен ред и то е много сериозен. Като се имат предвид и средносрочните прогнози, които са и на глобално ниво, и на регионално ниво, то е възможно и в началото на зимния сезон дори ние да имаме проблем с безводието." Тази прогноза в Студио Actualno направи бившият вицепремиер и министър на околната среда и водите Борислав Сандов. По думите му се задава и икономическа криза, заради критично ниските нива на река Дунав.
"Очаквам кризата с Дунав да продължи да се задълбочава. Наистина е безпрецедентно, но не е неочаквано. Тези горещи вълни, които се случиха в Западна Европа, стават все по-често като явление. Те засягат, разбира се, и нашия регион, но тази година проявлението им беше повече в Западна Европа и в Централна Европа, което доведе до нивата на Дунав. И предвид, че не се очаква някаква сериозна валежна маса в следващите дни, то тези нива ще продължат да намаляват. А дори да има така обилно количество дъжд, те не биха могли толкова бързо да запълнят артериите на река Дунав или нейния водосбор, така че да окажат сериозно въздействие в положителен план и в покачването на нивото в долната течения, където се намираме ние", подчерта още той.
Според бившият вицепремиер е неминуемо да очакваме продължаващо понижаване на нивата на река Дунав и всички негативни проявления, следващи от този процес. "Това само по себе си е много притеснително, но още повече притеснително за стопанският отрасъл, за природните екосистеми, но то вещае и някои необходими промени и осмисляне на икономиката и политиката, свързани с управлението и на водните ресурси, и на въобще всички стопански отрасли, зависещи от тях", каза още той.
Кои са нужните мерки?
"Дълго време говорим, че ресурсната ефективност и начинът да използваш и малкото ресурс, който имаш, е ключово важен. Тук трябва да говорим за инфраструктури, за системни промени, въобще системна трансформация по отношение начина на управление на водните ресурси в България. Но категорично инфраструктурно ние трябва да заложим на по-добри материали, по-добри ремонти, които да доведат до възможно най-малък процент на загуби на водата по трасето. Това започва с изчисляване и с данни", обърна внимание бившия министър.
Той разказа още, че модерните икономики имат политики, базирани на мерки, а не на емоции и популизъм, както е у нас през последните вече много години. "По отношение на инфраструктурата, ние трябва да залагаме на материали, които да са устойчиви на суши, на застудявания, а и които възможно най-малко да водят до всички тези чести ремонти, с които са свързани и загубите. Разбира се, кражбите също трябва да бъдат спрени. Трябват ни нови водоизточници, но не говоря за изграждане на нови язовири, а по-скоро за адаптиране на някои язовири, които в миналото са били за индустриални цели или за селскостопански цели. Те могат да станат и за питейни нужди и да захранят големи градове, включително Плевен, Велико Търново, Пловдив. Така че това може да се направи в един средносрочен план", предложи той.
На въпрос дали има известна политическа кампанийност относно природните проблеми и примера с безводието в Плевен, който се оказа една шумна пиар акция без особен резултат, Сандов се съгласи и подчерта: "Нищо от това, което се казва за Плевен, на практика не доведе до решаване на проблем. Просто заваля дъжд и отново потекоха чешмите. Нито инфраструктурно е решен проблема, нито са намерени добрите решения. Тези нови сондажи, които се правеха, не са обсъдени доколко са в момента присъединени към водоснабдяването на Плевен. Но ще разберем това може би след месец, когато очакваме проблема пак да се прояви. Със сигурност ще имаме пак командировани министри на място", обърна внимание още той.
Пожарите и техниката
По отношение на поредното лято с големи пожари и мерките, които държавата следва да предприеме по отношение справянето с огнените стихии, Сандов подчерта, че има ясно разделение между професионалното ръководство и работата на пожарникарите от политическата визия и управленските решения в сектора.
"Защото професионалното ръководство си върши работа - то е деполитизирано и се надявам да остане такова. Надявам се да не сложат някакви калинки по върховете и там за да нарушат ритъма, който има професионалистите. Така че за самите пожарникари и хората в сектора мога да кажа по-скоро добри думи. Въпросът е в управленските решения. България наистина е единствената държава, която не разполага със специализирана техника за гастроляне на пожари. И знаете ли, доста е нелепа причината за това - не е защото няма пари, а защото няма яснота кой ще стопанисва и управлява този процес. Върви се явно към управлението на този процес от Министерството на отбраната. Неслучайно бяха адаптирани няколко вертолета "Кугър" и самолет "Спартан". Имаме нужда от специализиран летателна техника, но не само за големи пожари", обърна внимание Сандов.
Още: Август и жегата - какво идва и изглежда най-зле предвид най-хладния в България юли от 7 години
Според него има още има към 20-30% от общините, които не разполагат с т.нар. доброволни формирования. "Такива трябва да възникнат навсякъде и държавата трябва да подпомогне чрез техника, чрез условия, за да може тези формирования да оказват подкрепа в такива моменти. Местните формирования познават терена", подчерта още бившия министър на околната среда.
Пасивен министър, пасивно министерство
На въпрос какво проследява в работата на наследника на поста в лицето на министър Росица Карамфилова, той бе критичен:
"Аз почти не я виждам министър Карнафилова. Имам поглед и от работата с нея през 2022 г., когато беше заместник-министър. Не мисля, че тя е реформист и не очаквам да направи някакви сериозни реформи. Много пасивна ми се струва. Надявам се сега, когато има спокойствието, да може да заложи определени действия и да направи някакви промени, които да са за добро. Но не виждам на този етап. Не съм много оптимист за развитието на министерството. Защото отново е в формата на едно послушно и предаващо документи ведомство, вместо правещо промени и опитващо се да въздейства с всички останали министерства", завърши още Борислав Сандов.
Целият разговор гледайте във видеото.
