X
 
 

Е или не е миграцията заплаха и бич за Европа?

2224 0
photo of Е или не е миграцията заплаха и бич за Европа?
Снимка: actualno.com/Ива Иванова
Европейски нации се превръщат в малцинства на своя територия, застрашена е европейската цивилизация, а политическият елит налага табу по темата. За това алармира Кристиян Шкварек, член на Младежки консервативен клуб, автор в платформата "Консерваторъ", защитавайки тезата, че заплахата от миграция към Европа не е преувеличена в дебат с опонента си Димитър Димитров от "Успелите", представляващ либералните виждания, който е категоричен, че опасността от миграцията към Стария континент се преекспонира. Димитров не отрече, че има рискове за Европа, но подчерта, че миграцията е заплаха само когато е неконтролируема.

Освен в публичния дебат, модериран от Марио Мишев от "Българска история", опонентите развиха тезите си и пред Аctualno.com.

Ново велико преселение на народите

Според Шкварек в последните 10 години се случва истинско преселение на народите в големи мащаби. "Категорично се случва. Статистически е така", заяви той и изтъкна, че "във Франция 7 милиона и нещо са хората от Северна Африка, а преди 40 години са били около 32 хиляди души". "В края на Втората световна война са били при всички случаи под 50 000 и за половин век във Франция се появява арабска формация с размерите на една българска нация", изтъкна той.

Опасностите

Заплахата не е от последиците на миграцията като тероризъм, отражение на икономиката, престъпност и прочие, заплахата е в това без демократичен консенсус, без да бъдат питани европейските нации, много от тях да се превърнат в малцинства в собствените си територии, подчерта Кристиян Шкварек. Става въпрос за един феномен от последните 10 години, който тотално променя демографската структура на повечето западноевропейски общества на континента, поясни той.

Последиците от миграцията не са табу, за тях се говори в Западна Европа, но самият феномен, че от 50 години има такава демографска трансформация и докъде той може да доведе не се обсъжда. Той е табу, над което е наложена и силна политическа коректност и доста политици и журналисти са си патили от факта, че отварят темата, отбеляза още той.

Според него ако в близко бъдеще миграцията не бъде много сериозно намалена или спряна, до края на този век страни като Швеция ще се променят значително. Швеция при сегашните нива на миграция ще получи 30% мюсюлманско арабско население до 2050 година, което вече е достатъчно силна гласоподавателна база тази миграция да продължи завинаги там, предупреди Шкварек.

Като друг подобен пример той посочи Великобритания: "През 2010 година там имаше преброяване и се оказа, че всякакви заплахи от миграция не са преувеличени, а напротив – те са силно подценени, защото вече през 2011 година Лондон беше с английско етническо малцинство от 45.9% дял от населението". Английската нация за 50 години беше превърната в малцинство в собствената ѝ столица – нещо, за което хора, които в предишни десетилетия предричайки, че може да се случи, бяха наричани популисти, фашисти, а всъщност се случи доста по-бързо, коментира той.

Ситуацията в България

Швеция и Великобритания са заплашени от демографска трансформация, поради много голям приток имигранти от Африка и Азия, а България - най-вече заради собствената ѝ демографска структура, изтъкна Шкварек. "Тук се случва демографска трансформация поради много бърз отлив на младо българско етническо население от страната за сметка на по-голямата фертилност в ромското малцинство", посочи той и отбеляза, че по този въпрос много се спекулира, но има данни, че фертилността на ромите е по-голяма от българската, което променя демографската структура. Заради спекула с данните за раждаемостта на ромите, дали те напускат страната толкова бързо като българите и дали се връщат, той каза, че приема като коректни само данните за много бързо нарастващия процент първолаци, чийто майчин език не е българският. "Има сериозно нарастване на първолачетата в България, които не са с майчин български език, което очевидно не е поради миграцията, тъй като към България не идват големи миграционни потоци - следователно можем да заключим, че е от родните ни малцинства", каза той.

Имиграцията засяга Европа като континент, като цивилизация. Нас ни засяга обратното - емиграцията. Около 45 хиляди души годишно напускат България и са предимно млади, посочи още Шкварек.

Никой не пита европейците

Заради миграцията Европа има проблеми и с икономиката, и със социалната държава, и с престъпността и с тероризма. Но дори теоретично да приемем, че последиците от миграцията са позитивни, остава въпросът защо никой не пита европейците дали я искат, недоумява Шкварек. "Защо не попитат, да речем холандците - вие желаете ли вашите правнуци да бъдат малцинство в собствената си държава – първо в Амстердам, после в Хага, после в цялата държава? Дори ако от миграцията няма лоши последици за обществото и икономиката, проблемът е принципен, той е проблем с демокрацията", категоричен е Кристиян Шкварек. "Не беше питана нито една европейска нация съгласна ли е. Англичаните не бяха питани в нито един момент през последните 60 години искат ли Лондон вече да не е етнически английски град, какъвто е бил 1000 години. Дори това да не носи лоши последици, те би трябвало да имат право, демократичното право, да решават какво да се случва в собствената им държава, а това го няма, даже напротив – обратното. Политическият консенсус, либералният политически консенсус на Западна Европа цензурира и преследва хора, които повдигат този въпрос", каза Кристиян Шкварек. 

Той е убеден, че проблемът е в липсата на демокрация и на решения от страна на европейските народи за тяхната съдба. Никъде не е правен такъв референдум, нещо повече – популярни антимиграционни политици в Англия, които се опитват да повдигнат тази тема на национално ниво в последните десетилетия, биват направо изхвърляни от партиите, посочи още Шкварек. Според него има консенсус сред консерватори и либерали за табу по темата.

Обяснението на Шкварек е, че има отделяне на политическите елити от реалността - те не искат да се приземят. "Те имат усещането че като по-интелигентни и образовани хора знаят по-добре какво е "ОК" за бъдещето на Европа и няма нужда въпросът да се решава на национално ниво от необразованите маси, които се страхуват от чуждия", поясни той.

Шкварек е категоричен, че европейските народи биха искали да бъде спрян притокът на мигранти от други континенти. Виждал съм проучвания, каза той - които показват настроенията на хората от 10 европейски и западноевропейски нации относно миграцията от предимно мюсюлмански страни извън Европа и вътрешната миграция в Европа. Близо 60 – 67% от населението на повечето западноевропейски страни искат моментално прекратяване на масовата миграция от предимно мюсюлмански общества срещу 10-15% против това прекратяване. Същевременно повечето от европейците нямат проблем с отворените граници вътре в Шенген и Европа. Свободното движение на хора в ЕС и Европа по никакъв начин не пречи, защото е между общества, които нямат позитивна раждаемост и няма никаква опасност една нация в Европа да измести друга, заради отворените граници. "Европеецът прави разлика, той осъзнава, че няма Германия да бъде колонизирана от поляци, които и без това намаляват като население в собствената си държава, където само за четири десетилетия имат вече близо 5 милиона турци, които се увеличават", коментира Шкварек. Англичаните знаят, че португалците няма да колонизират Англия, но и че Пакистан има вече над 100 млн. души и от там идват хора и ще продължават да прииждат, допълни той. Като потенциална заплаха за 500-милионна Европа Шкварек посочи и прогноза от демографски доклад на ООН от 2015 г., според която до 2100 г. населението на Африка ще се учетвори и ще стигне 4 милиарда души.

Младият консерватор отправи препоръка към българските политици да адресират проблема на европейско ниво. "Препоръчвам на българските евродепутати много силно да повдигат темата в Европа, да повдигат въпроса за демократичността на случващата се масова миграция в Европа и това, че в толкова много западни общества той не е бил подложен на демократичен вот", заяви Кристиян Шкварек.

Европеецът няма проблем с вътрешноевропейската миграция. Проблемът е в това нашият континент да бъде демографски превзет отвън не с война, а с миграция, подчерта Шкварек, убеден, че заплахата е съвсем реална.

Примерът за подражание

Според Кристиян Шкварек трябва да възприемем австралийския модел. "Австралия е с размерите на Европа и е с огромна ивица към 250-милионната Индонезия, откъдето идва много тежък миграционен натиск, като изпитвания в момента от Европа, но тези 22 милиона австралийци успяват да поддържат изключително ефективна гранична защита и изключително ефективна имиграционна система с квоти, която много лесно депортира нелегално влезлите и не допуска големи групи хора бързо да навлизат в страната", посочи той.

Това Европа може много лесно да го направи и тя го правеше след Втората световна война, но после експериментално се отвориха границите, за да се вкара работна сила и така си остана, коментира Шкварек.

Миграцията или как да стигнем до по-добри условия за живот

През октомври 2017 г. „Каритас България“ в партньорство с „Каритас Русе“, започна работа по проект MIND или &bd...

Опонентът му Димитър Димитров не отрича опасността от миграция към Европа. "Да, заплаха от миграция потенциално има - всеки неконтролируем приток на хора представлява съответно предизвикателство за социалните системи на европейските общества, за сигурността на страните-членки на ЕС, но заплахата от миграция в Европа в момента се преекспонира", категоричен е той.

Страхове и интереси

Според Димитров заплахата за Европа от миграцията се преувеличава от различни хора и организации - партийни и непартийни, в зависимост от техните интереси и примерите са много.

"Още през 2012 – 2013 година във Великобритания ескалираха страховете от отварянето на пазара за българи и румънци – "ордите ще пристигнат на 1 януари 2016-та" – нещо, което не се случи, припомни той и продължи с примерите - последва Brexit, малко след това Доналд Тръмп, яхнал вълната на антимиграционната риторика, стана президент на САЩ. Brexit също беше основно завъртян като поляризация на двете позиции около миграцията, т.е. лагерът за напускане на ЕС от Великобритания пропагандира откровени лъжи, включително такава, че 50 милиона турци ще нахлуят във Великобритания, ако Турция влезе в ЕС, посочи още Димитров. Който следи международния ред и развитието в международен план, е наясно, подчерта той - че Турция няма да стане член на ЕС в близките 20 – 25 години. Още миналата година се изпусна духът от бутилката, че видите ли Пактът на ООН за миграцията ще бъде едва ли не втората Истанбулска конвенция, при положение, че въпросният пакт не обвързва националното законодателство и неговата рамка, добави още той.

Приносът на миграцията

Скоро ще сме под 7 милиона, държавата бори проблема с насърчаване на активния живот на възрастните

Към 31 декември, 2017 година населението на България е малко над 7 млн. души - 7 050 034 души. Спрямо 2016 година сме намалели с 51 825...

Нека не забравяме, че именно миграцията опосредства заселването в 681 година на българи по тези земи, изтъкна Димитров и припомни, че точно миграцията на определени елити опосредства българското Възраждане.

"Даваме ли си сметка колко от нашите бележити революционери са успели да се установят в чужбина, където да наченат своето дело, било то от Румъния, Австро-Унгария или Русия", добави той и припомни и ученото по българска история - "знаем кой е казал, че в нашата България ще има едни святи и чисти закони, които ще важат еднакво и за турчина, и за евреина, и за арменеца, и за българина. Нашата национална икона, нашият велик герой Васил Левски е проповядвал именно нещо такова – че в едно общество могат да живеят различни етнически и религиозни общности, стига те да се придържат към установения правов ред, базиран на закони, които са много морални, много интересни".

Миграцията не започва нито вчера, нито през 1989, нито през 60-те години. Миграция в световен мащаб е имало винаги и ще има. Въпросът е да бъде контролирана достатъчно адекватно, категоричен е младият либерал.

По негова оценка мигрантската криза от 2015 до 2017 - 2018 година е едно от най-сериозните институционални предизвикателства за ЕС и най-сериозната разделителна линия вътре в рамките на този съюз.

Препоръките

Необходима е обща европейска политика за да се адресира проблема с миграцията от една страна, което е изключително трудно, и от друга - необходимо е укрепване на външните граници, категоричен е Димитър Димитров.

Броят на абортите у нас е равен на родените деца

Броят на абортите у нас е равен на родените деца. Тези данни представи бившият социален министър Христина Христова. Коефициентът на пл...

Според него това е изключително важно и за България. "Ние наистина тези граници трябва да ги подсигурим така, че да е ясно кой как и защо влиза тук и да има контрол. Защото иначе какво се получава - да, построи се една стена, да - усвоиха се едни пари и да - продават се паспорти... от същите хора, които утре ще запеят, че Саудитска Арабия ще навлезе тук", коментира той.

Да не се изпада в неадекватен популизъм, да не се използва страха като инструмент от страна на политическата класа за генериране на повече гласоподаватели и консолидиране на съответните електорални ядра, препоръчва още Димитров. Това е проблем както за ЕС като цяло, така и за България като общество.

Много важно според него е да се създадат такива условия, че застрашени общности в по-бедни региони на света да нямат нужда от миграция.

Само за 2017 година 68.5 млн. души са били принудени да напуснат домовете си насилствено, посочи Димитров. Това не са непременно емигранти или бежанци, защото сред тях са т.нар. вътрешни мигранти – те са си в своите държави, но напуснали домовете си, защото са разрушени, примерно от война. "Аз не казвам, че Запада причинява цялото зло по света. Това е много ляв аргумент, но все пак има някои интервенции, които опосредстваха мигрантските кризи в последните години", добави той и визира Сирия.

"Сирия е една държава, в която започнаха вътрешнополитически брожения срещу режима на Асад през 2010 година, които от автентично недоволство срещу правителството там прераснаха в сблъсък на всеки срещу всеки, включая регионални сили като Иран и Саудитска Арабия, включая глобални сили като САЩ, като Русия. Това до какво доведе, продължи той – до една разрушена на 90% държава и едни хора, които няма къде да отидат. Така че със своите действия или бездействия понякога самите ние ставаме съучастници в този процес", коментира Димитров и подчерта, че трябва да сме способни да си обясняваме причинноследствените връзки, които водят до миграцията, а не да заравяме глави в пясъка като щраусите и да ни е страх.

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 2 потребители
Последно в Актуално