Контролът чрез измерване на средна скорост, представян като ключов инструмент в борбата с пътния травматизъм, показва силно ограничен ефект. Това става ясно от анализ на Института за пътна безопасност, базиран на официални данни от МВР и обхващащ 32 участъка в страната. Според експертите изводът е ясен: системен резултат липсва, а отчетеното намаление на жертвите се концентрира почти изцяло в една единствена отсечка.
Най-яркият пример идва от пътя Сопот - Гулянци в Ловешка област. Там, преди въвеждането на контрола, са загинали 10 души, като половината от тях в едва две катастрофи. След въвеждането на мярката броят на жертвите спада до 1. Това е единственият случай, в който може да се говори за ясно изразен положителен ефект.
Лошите примери
Контрастът с останалите 31 отсечки обаче е рязък. В тях не се наблюдава съществено намаляване на загиналите. Данните не показват устойчива тенденция, която да подкрепи тезата, че контролът на средната скорост работи в национален мащаб. Още: "Три пъти по-малко нарушители": Шефът на тол управлението за ползата от средната скорост
Като частично изключение се посочва участъкът Вакарел - Ихтиман, където през 2024 г. загиналите намаляват от 3 на 1. Анализът обаче поставя под съмнение значението на този резултат. Подобни спадове са регистрирани и в периоди без такъв контрол, което поставя въпроса дали става дума за ефект от мярката или за обичайни статистически колебания.
На този фон данните на МВР за общо 12 по-малко загинали трябва да се разглеждат внимателно. Според анализа подобно намаление може да бъде повлияно от случайни фактори - например концентрация на жертви в ограничен брой тежки катастрофи или силното влияние на единични участъци като този при Сопот - Гулянци.
"Ефектът не е равномерно разпределен, а се дължи основно на отделни случаи", отбелязват от ИПБ.
Критика има и към начина, по който са избрани самите отсечки. Вместо да се търсят участъци с висока концентрация на катастрофи, водещ критерий се оказва наличието на техническа възможност за изграждане на системата. Така контролът се оказва поставен там, където може, а не там, където е най-нужен. Още: Жертвите на пътя растат, контролът със средна скорост е без ефект: ИПБ алармира
Това води до още един проблем - ограничен обхват на въздействие. Мярката остава локализирана и не успява да обхване реално опасните зони. В същото време натрупването на санкции не се превръща автоматично в по-безопасна пътна среда, а превантивният ефект остава недоказан.
Изводите
Общата картина, очертана в анализа, е на инструмент с ограничена ефективност. Контролът на средната скорост работи в отделни случаи, но не и като цялостна политика.
Заключението е категорично: прилагането на мярката само там, където има изградена инфраструктура, не води до съществено намаляване на пътнотранспортния травматизъм. За реален резултат са нужни целенасочен избор на рискови участъци, комбинирани мерки и последователен подход към пътната безопасност, а не разчитане единствено на санкционен контрол.
