Любители-изследователи твърдят, че знаят кой е убил Ботев

27 април 2026, 12:35 часа 898 прочитания 0 коментара

Никола Обретенов убил Христо Ботев за пари, а после опитал да го очерни. Това твърдят група любители-изследователи, начело с председателя на фондация "Културна революция" Иван Тренев, които дадоха пресконференция в БТА. Във въпросната група влизат още адвокат Нина Ламбева, криминалиста Иван Савов и военния експерт Тодор Николов. Те базират твърдението си на протокол от 1927 г. на военна комисия, която разпитвала Никола Обретенов 51 години след убийството на Христо Ботев, в който членовете се подписали с особено мнение, както и на публикация в русенски вестник, който любителите- изследователи не назоваха конкретно.

Тренев е известно име що се отнася до исторически казуси - с каква репутация обаче можете сами да си изградите мнение:

Изявата за смъртта на Ботев идва месец след като водещата на "На Фокус" Лора Крумова и лидерът на проруската партия "Възраждане" Костадин Костадинов се скараха в ефир за личността на Граф Игнатиев, а по-късно в отговор на разразилата се буря в социалните мрежи по темата Крумова каза, че Русия не е имала интерес от голяма държава на Балканите, т.е. намекна, че е имала интерес от смъртта на Ботев и Левски, отбелязвайки, че "истинските носители на нашия национален идеал – Васил Левски и Христо Ботев – са убити. Защо и до ден-днешен дори не знаем къде са костите им? И дали контекстът не е същият като този, за който говорихме до момента?".

Междувременно от присъстващите на пресконференцията се чуха обвинение към изследователите за връзки с "Величие".

"Това, което ние днес правим е в името на истината, в името на паметта на Христо Ботев. По никакъв начин убийството на Христо Ботев не лепва петно на българите", каза по време на пресконференцията ръководителят на групата Иван Тренев, макар и да твърдят, че Ботев е убит от приятелски огън - ОЩЕ: Народ, който не знае дори къде да скърби, не му дреме ни за факта, ни за контекста (ВИДЕО)

Църквата пазела тайната за убийството на Ботев

Тренев твърди, че по монашеска линия истината за смъртта на Ботев се пазела в продължение на 150 години. Той заяви, е разполага с два ръкописа - на архимандрит Георги и свещеник Стефан Стефанов. 

"Изповедникът на Никола Обретенов се пада роднина на Христо Ботев. Той е митрополит Михаил Доростолски. Той е и роднина на нашия съгражданин Лалю Метов, който също се е подписал в протокола, който свидетелства, че след изповедта на Никола Обретенов, митрополитът е пристигнал от Русе в София да изкаже тази тежка изповед на своите роднини в къщата им тук на "Екзарх Йосиф". Неговият баща е присъствал и чул целият разговор. Имаме три невазивиси източника, които днес свидетелстват за убийството на Христо Ботев", казва Тренев.

Той твърди, че към това има и още един "свидетел" в лицето на митрополит Антоний Русенски, който изповядал митропоит Михаил, а след това преди смъртта си разказал всичко в друга изповед, което било описано в русенски вестник.

Снимка: БГНЕС

Показанията на Обретенов и твърденията за черкезки стрелец

Адв. Нина Ламбова пък се съмнява в показанията на Никола Обретенов. "Никола Обретенов е ключовият свидетел. Дали е герой и ли не, аз не го обсъждам, но той е ключв свидетел. Неговите разкази се променят, а когато едни разкази на свидетел се променят, от гледна точка на правото това означава, че не укрепват доказателствената стойност на казаното от него, а точно обратното", твърди тя, посочвайки, че историята не е монопол на историците.

"След като се запознах с показанията на Никола Обретенов установих остри противоречия - първият път казва, че събитието било пред всички, после: "Не, ние се отделихме", каза Иван Савов, който определя себе си като криминалист, учител с 9-годишен опит и колекционер на стари оръжия, за които сам си произвежда патрони.

Той изключва конфликт с Османската империя, както и стрелба от черкезки стрелец, а по-скоро говори за приятелски огън.  

"Мястото, на което са били така наречения щаб на четата, е такова, че теренът и местността са изключително пресечени. Пресеченият терен не дава възможност за добър визуален обход, както на база да видите къде е врагът, така и на база на това да вземе да произведе точен изстрел, така че да убие войводата", добавя Савов.

Като колекционер на оръжия той обръща внимание още, че в Османската армия е имало на въоръжение пушки "Пийбоди" и "Снайдер", които обаче не можели да произведат точен изстрел на разстояние между 400 и 600 метра, това било равносилно на това да ви удари метеор. Той изключи и версията черкезин да е убил Ботев, защото като нередовна войска там разполагали с още по-стари оръжия.

"Ботев не е убит от голямо разстояние. Има едно сведение, че тялото на Ботев миришело неприятно, бил се изпуснал. Това е така нареченото "изпускане на обесения". Когато някой го бесят, се прекъсва гръбначният му стълб и човек общо взето се изпуска в гащите. Ако това е вярно, то тогава може да предположим, че произведеният по Ботев изстрел е минал през гръбначния му стълб. Изстрел фронтално или Ботев да е убит в гръб", коментира още Савов. ОЩЕ: Реставрираният паметник на Христо Ботев се завърна във Враца

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Деница Китанова
Деница Китанова Отговорен редактор
Новините днес