Малко по-високи средни резултати от ДЗИ не може да са основание за каквито и да е изводи, още по-малко за задоволство или радост. Липсва надежден инструмент за съпоставимост на изпитите между годините, системата си е същата, а випуските от едно поколение не се различават толкова много помежду си.
Това написа в свой коментар във Facebook бившият просветен министър Красимир Вълчев по темата с резултатите от Държавните зрелостни изпити.
Проблемът с математиката и тъмното бъдеще пред България
Още: "Ниво олигофрен": Мрежата се усъмни в "най-успешните матури в историята"
Той е на мнение, че ако има информация, която трябва да се коментира и да ни тревожи, това е фактът, че за поредна година под 1500 зрелостници от профилирани паралелки са избрали да се явят на втора матура по математика.
"Под 100 зрелостници са избрали ДЗИ по “Физика и астрономия” и “Химия и опазване на околната среда”. От друга страна близо 16 000 - 10 пъти повече, са избрали матура по чужд език. Тази информация е много по-важна от средните резултати, които сами по себе си не говорят нищо", категоричен е Вълчев.
Според него България не може да просперира без инженери и развитие на индустриите с висока добавена стойност, тъй като реалните индустрии, биотехнологиите, химичните технологии, информационните технологии, енергетиката "са секторите, благодарение на които растем".
"От техния ръст се формират по-високите доходи във всички останали сектори. А те от своя страна имат нужда от инженери и специалисти, учили за професии, които изискват по-задълбочено изучаване на математика, физика и химия. С толкова малко зрелостници по математика, физика и химия не можем да обезпечим инженерно-техническите и природно-математическите специалисти във висшите училища. Няма как да имаме и добро икономическо образование без математика", коментира той.
Системата фаворизира чуждоезиковото обучение
Вълчев смята, че причините за този избор са известни. "Бързите учебни програми по математика, съчетани с недостатъчно време за затвърждаване на знания и решаване на задачи, водят до демотивация и самоизключване на голяма част от учениците още в прогимназиален етап", категоричен е той.
По думите му изкривените в полза на чуждите езици прием и учебен план в гимназиален етап допринасят за задълбочаване на проблема. Вълчев заявява, че чуждоезиковите паралелки са 1/3 от всички профилираните паралелки - много повече от всеки един от останалите 10 профила.
Близо 1/3 от гимназистите, извън чуждоезиков профили, учат в паралелки с интензивно изучаване на чужд език, още 1/3 в паралелки с разширено изучаване на чужд език. За останалите предмети просто не остава достатъчно пространство в учебния план. Няма учебни планове с разширено или интензивно изучаване на математика. В резултат на това часовете по чужд език са повече, отколкото по математика и природни науки, взети заедно, а при интензивно изучаване на чужд език, повече отколкото часовете по български език и литература и математика взети заедно. Нашата система е избрала да фаворизира чуждоезиковото обучение и логичен резултат от това е 10 пъти повече ученици да избират матура по чужд език, отколкото по математика. Защото се чувстват по-уверени и за да не си развалят успеха", смята бившият министър.
Той е категоричен, че проблемите се задълбочават от липсата на учители по математика и природни науки и от поколенческия синдром на когнитивно нетърпение и дефицит на концентрация.
"Днешните тийнерджъри прекарват средно между 2,5 и 3 часа на ден в социални мрежи. Платформите са умишлено проектирани да подхранват когнитивно нетърпение и да ни вкарат в „допаминов капан“ – адаптиране на мозъка към бързи допаминови „инжекции“ и отхвърляне на дейности, които изискват концентрация и продължително когнитивно усилие. Дефицитът на концентрация, повърхностното четене и „плиткото“ учене се определят като основна причина за спада на образователните резултати на днешното поколение ученици в цял свят. Изследване на ОИСР (ПИСА) показва силна обратна зависимост между времето, прекарано пред екрани за необразователни цели и резултатите по математика. Редица специалисти определят концентрацията като най-важното умение за успех през 21-ви век", продължава Вълчев.
Той споделя, че у нас на практика половината от резултатите от НВО по математика след 10. клас са слаби. "Ниските резултати по математика и природни науки са и основната причина за слабите ни резултати по ПИСА. Тези дисциплини формират умения, които са в основата на функционалната интелигентност и които са важни, независимо в коя област ще се реализира един млад човек. За бъдещето развитие на България няма да е преувеличено да кажем, че няма как да просперираме в един все по-технологичен свят, ако не си решим проблема със слабите резултати по математика", пише още бившият образователен министър.
Хръвлена ръкавица към сегашното ръководство
Вълчев отправи предизвикателство към настоящето ръководство на МОН. Според него министерството трябва да даде отговори дали е готово да направи ли промени в учебните програми, да създаде мрежа от основни и средни училища с разширено изучаване на математика в прогимназиален етап в най-големите градове, където има недостиг на места в математическите гимназии, да увеличи математическите паралелки в гимназиален етап и да увеличи часовете по математика и природни науки в рамковите учебни планове.
Вълчев също така пита дали МОН ще продължи с политиката за преструктуриране на приема в посока увеличаване на СТЕМ профилите и професиите, дали ще продължи и ще увеличава дела от приема в технически и икономически специалности, обвързан с матури по математика, физика и химия и дали ще променя оценяването към повече практически задачи.
"Ще предложи ли промени в образователната структура (като напр. по-късно завършване на основно образование); ще подкрепи ли ограничаването на мобилните телефони в училище и на социалните мрежи от деца; ще предложи ли допълнителни стимули за включване в гимназиално и висше образование, което изисква задълбочено изучаване на математика и природни науки", пита още бившият министър.
"През предходните години дадохме ход на тези промени, политики и дискусии. Решение на новото правителство е дали да ги продължи и те да дадат резултат. Дотогава е неуместно да се хвалим", смята Вълчев.
