В България нивото на защита на журналистите е "катастрофално". Това отчете Рикардо Гутиереш - генерален секретар на Европейската федерация на журналистите. Той е част от тридневна международна мисия за свободата на медиите в България, организирана от Платформата за безопасност на журналистите (Safety of Journalists Platform) към Съвета на Европа и Механизма за бързо реагиране в областта на свободата на медиите (Media Freedom Rapid Response).
Мисията приключи, а няколко представители на независими европейски организации отчетоха доста лоши резултати. "Това, което най-много ме шокира в тази страна, беше липсата на уважение към журналистите и от страна на политици, и от страна на граждани. Впечатлението е, че на журналистите вече не се гледа като на независими наблюдатели", каза Гутиереш на пресконференция, проведена на 26 септември. Той заговори за "много враждебност" и "заплахи".
Нареждаме се до Гърция, Турция и Сърбия в защитата на журналисти - най-зле в Европа
"Политиците вече не отговарят на журналистически въпроси, те не дават пресконференции. На някои журналисти им е забранено да интервюират. Това отношение налива масло в огъня за насилие над журналистите", посочи генералният секретар на Европейската федерация на журналистите и представи данни, показващи как то е по-високо у нас, отколкото в Европа като цяло, включително физическото насилие над медийни представители. В защитата на журналистите сме една от 4-те най-зле представящи се държави на континента - след Гърция, Турция и Сърбия. В Румъния, Северна Македония, Черна гора и Албания ситуацията е по-добра.
Още: "Империята отвръща на удара": Как Сърбия преследва, напада и тормози журналисти?
"Най-лошото е, че не се предлагат никакви инициативи за подобряване на ситуацията", с някои изключения - например предложения за по-тежки наказания за тези, които нападат журналисти, отчете Гутиереш. Това е част от препоръките на Съвета на Европа, подписани от българското правителство още преди 10 години.
Гутиереш посочи, че министърът на културата Мариан Бачев е отказал диалог и среща с делегацията. "Това отношение е симптом за държанието на политици към журналисти в България, това е позор", заяви той.
Снимка: БГНЕС
Четири препоръки към България
"Ако наистина има политическа воля, ние предлагаме 4 препоръки, които са спешни за прилагане", заяви Гутиереш:
- Първо, политиците и правителството трябва да спрат да оказват натиск над журналистите;
- Второ, правителството трябва незабавно да предприеме мерки за защита на журналистите;
- Трето, правителството да вкара в действие по-строги наказания за тези, които нападат журналисти, както и детайлен мониторинг на тези атаки;
- Четвърто, правителството трябва да подкрепи платформа за безопасност, която да предлага защита на журналисти. "Това го има в Албания, Косово, Черна гора, Северна Македония. Трябва да е възможно и в България", смята генералният секретар на Европейската федерация на журналистите.
Още: АЕЖ призова за наказания за протестърите от "Величие" и "Възраждане", нападнали и били журналист
SLAPP дела и нуждата от "декриминализиране на клеветата"
Флутура Кусари, старши правен съветник в Европейския център за свобода на пресата и медиите, отчете физическите атаки, словесните нападки и SLAPP делата срещу журналисти. Разследващите представители на медиите са най-засегнати от тези дела, наречени "шамари". Това са явно необосновани или силно преувеличени съдебни производствата, които само формално имат легитимна цел - упражняване на правото на достъп до правосъдие и защита на накърнени права, но по същество целят постигане на нелигитимна цел - цензура, сплашване, финансов и психологически натиск с краен ефект заглушаване на конкретния засегнат критичен глас и възпиращ ефект върху останалите критични гласове. Бизнеси, застрахователни компании и политически лица най-често са ищците, каза Кусари.
Още: Световната асоциация на издателите поиска оттегляне на иска срещу Mediapool
Говорено е с Министерството на правосъдието, но засега няма развитие за това да приемем препоръките на Съвета на Европа, които засягат и национални SLAPP дела. "Призоваваме Министерството на правосъдието да ги подпише, както и директивата на ЕС за SLAPP делата. Да се приложат в националното право. Ако има политическа воля, Министерството на правосъдието може да разчита на експертизата на Съвета на Европа", каза тя.
Организацията ѝ предлага продължително обучение на съдии, полицейски служители и други компетентни органи - за защита на журналисти, за да има съвместимост със стандартите на Европейския съд за правата на човека. Отправя и призив към българските власти - да се декриминализира клеветата.
Снимка: Getty Images
България още не е приложила Европейския закон за свободата на медиите
Павол Шалай, който е ръководител на отдел за ЕС/Балкани на „Репортери без граници“, отчете, че преди 4 години България беше 112-а в индекса за свобода на словото и печата на неговата организация, а днес е 70-а. "Това е прогрес. Климатът за журналистите се е подобрил малко и има предприети мерки, но не е достатъчно. Руската пропаганда в тази държава е може би най-силна (в сравнение с другите, бел. ред.) след падането на комунизма. В сравнение с 4 години по-рано има още една голяма разлика – налице е нова систематична мярка на европейско ниво, Европейски закон за свободата на медиите (EMFA). Той беше приет от ЕС, България беше „за“, но тя не го е приложила напълно", заяви той.
Още: Шпионски софтуер и следене на журналисти: Законът за медийна свобода на ЕС е факт
Законът касае независимостта на частните медии и прозрачност на собствеността. "EMFA работи на няколко нива – финансирането на публичните медии трябва да е прозрачно, назначаването на генералния директор на БНТ и БНР трябва да е ефективно. България вероятно нарушава EMFA в ситуацията с БНТ. Тя трябва бързо да се разреши. Конфликтът между генералния директор и Съвета за електронни медии подкопава общественото доверие. Трябва да се гарантира независимостта на СЕМ", коментира Шалай дългата сага с конкурса за генерален директор на националната телевизия и последния скандал, свързан с Емил Кошлуков, който от три години управлява извън мандат.
Той заплаши СЕМ с полиция и прокуратура и обвини регулаторния орган, че не изпълнява окончателното съдебно решение от 1 август, в което съдът постанови, че предварителното изпълнение от СЕМ, с което се "узаконява" прекратяване на процедурата за първия конкурс, е нелегитимно: Емил Кошлуков заплашва СЕМ с полиция и прокуратура: "Това не е регулатор, а партиен придатък".
Снимка: Емил Кошлуков, източник: БНТ
"Наистина се нуждаем от интереса на гражданите и подкрепата на политиците за прилагане на директивата. Президентът подкрепи приемането ѝ. Тя е важна за интереса на гражданите и на България - като част от ЕС", каза Шалай, след като представителите на медийните организации от мисията у нас се срещнаха с Румен Радев.
Изследването е на European Broadcasting Union. Мисията е механизъм на Съвета на Европа, финансирана е от Съвета на Европа заедно с Media Freedom Rapid Response – коалиция от 6 организации, които се занимават със защитата на журналисти.
Още: Обрат: Стачката в БНТ се отлага
